Бойко Борисов и Делян Пеевски седнаха на една маса, за да си преразпределят бъдещето на България.

В същото време 23-годишен уби майка си, леля си и сестра си в Бургаска област. Осмокласник наръга 12-годишен с нож в училище в София. 15-годишен бе убит с нож в мол. Бившият зам.-градски прокурор на София Иво Илиев бе нападнат с чук.

Борисов и Пеевски обаче не са говорили за това - нито за провалите на образователната, социалната и здравната система, които позволяват тези трагедии да се превръщат ежедневие. Не, те са говорили как да градят държавата с голямо "Д", в която няма място за Други теми освен преразпределянето и няма място за Други хора освен техните.

Парадоксите на времето, в което живеем

Тръмп и Путин също щяха да седнат на една маса в Будапеща, за да преразпределят бъдещето на света.

Срещата не се състоя, но руски дрон удари детска градина в Харков. Тръмп това едва ли го разтърсва особено. Все пак стана ясно, че той отново е натискал Зеленски да се съгласи да отстъпи Донбас на Русия. Там също има детски градини. И деца, много от които са отвлечени. В държавата с голямо Т обаче няма особено място за емпатия.

Тези привидно несвързани събития всъщност имат общо - общото е откъсването на политическото представителство не само от хората, които представлява, но и от реалността.

Делян Пеевски, който обича да говори за това какво прави за хората, отдавна е разглеждан като символ на грабежа от същите тези хора. "Силният" и "проевропейски" лидер Бойко Борисов изглежда като, както казва самият той, слаба "неловена мачка, която се гуши" с Пеевски, санкциониран от същите тези евроатлантически партньори, в които Борисов се кълне.

Хората от миналото, които узурпират бъдещето

Владимир Путин води война уж в името на руския народ, като го обрича на безсмислена смърт и го принуждава да влезе в ролята на убиец и нашественик - роля, от която няма да се отърси още десетилетия поне. А миротворецът Доналд Тръмп изглежда далеч по-вглъбен в личните си вопли към Нобелова награда за мир, отколкото в реалното постигане на мир.

И така стоим и чакаме следващото поколение политици, което да ни отърве от хората от миналото, които узурпират бъдещето. Те вече са тук - от Сърбия, през младите лекари в България, та чак до Непал. Тяхното време ще дойде и ще ги дочакаме. Стига да оцелеем.

Дойче веле