Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

На 16 юли 2025 г. Европейската комисия представи проекта си за следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, известен също като многогодишна финансова рамка (МФР), за периода 2028–2034 г. с обем от €1,816 трилиона – най-големият в историята на Съюза. Това представлява 1,26% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, спрямо 1,06% в предходния период. Председателката Урсула фон дер Лайен го нарече „бюджет за силна Европа, която може да действа бързо и самостоятелно“.

Какво ще остане от този амбициозен проект, ще разберем след предстоящите две години на преговори по него. Какво съдържа той?

Структурата: четири основни направления и две резерви

Бюджетът е структуриран в четири основни направления: Национални и регионални партньорски планове на обща стойност €865 млрд., които обединяват земеделие, сближаванеи  социални политики; Европейски фонд за конкурентоспособност, включващ иновациите, отбраната и технологиите, за които се предвиждат €410 млрд; "Глобална Европа" с €215 млрд. за разширяване на ЕС и за външна политика; администрация, за която са планирани €109 млрд. Проектът включва още €100 млрд резерв за Украйна и кризисен механизъм за заеми от €400 млрд.

Какво се променя: от политики към пакети

Най-голямата структурна промяна е преминаването от секторни политики към „Национални и регионални партньорски планове“ (NRPPs). Това означава, че вместо отделни програми за земеделие, сближаване, социална политика и пр., всяка държава членка ще изготвя единен план, който обединява всички тези области.

Това е радикално отклонение от досегашния модел, при който общата земеделска политика и кохезионната политика, т.е. политиката за социалноикономическо сближаване, бяха отделни и управлявани по различни правила. Сега те се сливат в общ пакет, който ще се договаря между Комисията и всяка държава членка. Според Комисията това ще „максимизира въздействието на всеки евро“ и ще позволи „по-бърза и по-гъвкава подкрепа“.

Ключови числа и разлики

Комисията предлага за земеделие в периода 2028–2034 г. ЕС да отдели €300 млрд. в сравнение с €386,6 млрд за периода 2021–2027 г. , т.е. с 22% по-малко. За социалноикономическо сближаване (кохезия) проектът предвижда €218 млрд. в сравнение €377,8 млрд. за предходния период, т.е. - с 42% по-малко. 

Средствата за отбрана и космос в предложенито скачат над осем пъти - от €14,5 млрд. в сегашния програмен период на €131 млрд. през следващия. Подобен рязък ръст бележат парите за иновации, които набъбват от €132,6 млрд. на €175 млрд., т.е. с 32% нагоре. Тук има добра новина за учещите младежи и академичната общност. Комисията предлага парите за програмата за учене в други страни от ЕС "Еразъм+" да се увеличат от €26,2 млрд. на €39,3 млрд., т.е. с 50%.

Комисията смята, че Европа трябва да инвестира повече във външнополитическата си дейност - вместо €101,1 млрд. през сегашния период, €215 млрд. през следващия, т.е. със 112% отгоре.

Откъде парѝ?

Освен вноските на държавите членки, които остават непроменени, Комисията предлага пет нови източника на собствени ресурси на ЕС. Те са данък върху тютюневи изделия, такса върху нерециклираните електронни отпадъци, данък върху големите компании (с над €100 млн. годишен оборот), приходи от таксата върху въглеродния отпечатък на внасяните в ЕС стоки (Carbon Border Adjustment Mechanism) и приходи от търговия с емисии (Emission Trading System).

Брюксел очаква от тези източници €58,5 млрд. годишно.

Печеливши и губещи

Според Politico потенциално печелившите от този проект са секторите на отбраната, цифровизацията и иновациите, които получават рекордно финансиране. Сред печелившите се нарежда и кандидатката за членство Украйна, с отделен фонд за възстановяване и интеграция от €100 млрд. Тук са и държавите членки с високи инвестиционни нужди, т.е. тези в Източна Европа, особено граничещите с Русия, Украйна и Беларус. Очевидно, това засяга най-вече балтийските държави и Полша, но би могло да бъде шанс и за България.

Като главни губещи се очертават земеделието и традиционната кохезионна политика, подпомагаща строителството на базова инфраструктура в по-изостаналите държави членки. Към губещите изданието причислява държавите нетни платци в бюджета на ЕС като Германия, Нидерландия и Швеция, т.е. тези, които внасят в него повече, отколкото получават. 

Как ни засяга?

Независимо дали ще остане в оригиналния си вид, проектът показва нова философия, която пряко засяга страни като България.

Най-важното в нея е смяната на приоритетите. Брюксел иска да ориентира главната част от европейските парѝ към геополитически цели - наваксване на изоставането от световни икономически и технологични конкуренти като САЩ, Китай, Япония, Южна Корея; гарантиране на европейската сигурност и климатична устойчивост. В съвременния свят това са екзистенциални въпроси и от тях зависи благоденствието на всички европейци, включително и на българите. Но решаването им изисква жертви - за сметка на традиционното субсидиране - за храна, инфраструктурно развитие, социално подпомагане. Проектът казва: В ЕС сме заедно, за да сме силни и сигурни в един все по-опасен свят, а не за да обгрижваме вечно по-бедните и изоставащите. ЕС е политически и икономически, а не социален проект.  Ако погледнем статистически, ще видим, че Фон дер Лайен не прави революция, а продължава тенденция - делът на земеделските субсидии в общите разходи на ЕС е намалявал прогресивно от над 60% през 80-те години на ХХ век до малко над 20% днес. 

Задава се краят на едната политика за всички, независимо от поведението и от европейския им ангажимент. Предложението за национални пакети показва стремеж от страна на Комисията да използва по-ефективно европейското финансиране като лост за управление и за въздействие върху националните власти. Ако някой саботира всички, да плати за това, иска Брюксел. Ако някой имитира реформи - също. Финансирането се обвързва още по-тясно с върховенството на закона, т.е. със спазването в националното законодателство и в прилагането му на фундаменталните принципи и ценности, залегнали в европейския договор. Залиташ към Путин или към Тръмп? Добре, това е твоят суверенитет. Но ще го упражняваш за твоя сметка. Европейските парѝ са на европейските данъкоплатци, те няма да плащат за залитанията ти. Претендираш за демокрация и върховенство на правото, но държавата, включително правосъдието ѝ, са превзети от олигарси. Европа няма да ги финансира.

Всичко това обаче засега е само амбиция. Тези, които я подкрепят, е рано да тържествуват. Защото тя вече има яростни и силни опоненти, ако не и открити врагове. Приемането на многогодишната финансова рамка изисква единодушие между държавите членки. Затова то винаги е свързано с драматични пазарлъци и компромиси. Как ще изглежда политически планът на Фон дер Лайен зависи много от събитията в Европа и по света през идните две години. Те могат да работят в негова полза и в негова вреда.

Критики от всички страни

Още в деня на обявяването си проектът на Фон дер Лайен привлече критики, че е подготвен непрозрачно в тесен кръг около председателката на Комисията.

Интернет платформата за европейска политика La Matinale Européenne посочи, че за разлика от предишни комисии като тази на Жан-Клод Юнкер, която изготви бюджета чрез широкообхватни консултации с институции, държави членки, неправителствени организации и регионални власти, този път процесът е бил силно централизиран и непрозрачен.

Според Matinale подготовката е била поверена на четирима висши служители, близки до фон дер Лайен – нейният началник на кабинета Бьорн Зайберт, ръководителката на бюджетната дирекция на Комисията Стефани Рисо, генералната секретарка Илзе Юхансоне и директорката по реформите Селин Гауер. Те са работили „в най-голяма тайна“ върху документ от стотици страници, пише изданието .

„Фон дер Лайен и нейният екип изключиха огромна част от компетентностите на Европейската комисия, която е една от най-подготвените публични администрации в света“, казва служител от Комисията, пожелал анонимност пред La Matinale.

Комисарите, включително зам.-председателите на платформата, са получили достъп до пълния текст на проекта едва пет дни преди представянет му, а някои са видели окончателните числа десет минути преди заседанието на Колегиума, който е трябвало да го утвърди, твърдят платформата и европейското издание на "Политико". Това е довело до бунт сред комисарите, забавяне на заседанието им с три часа и остри реакции от Европейския парламент и Комитета на регионите.

Според Matinale критиките подчертават, че фон дер Лайен се е фокусирала върху разговорите с националните правителства за сметка на европейските институции. Стилът ѝ на управление е повлиян от предишната ѝ кариера на германска министърка на отбраната, пише изданието, описвайки този стил като йерархичен, затворен и команден, което според мнозина поставя под въпрос легитимността и ефективността на проекта за нов европейски бюджет.

Matinale критикува залегналия в него модел като „вертикална концентрация на властта“ и предупреждава, че „Комисията ще контролира не само парите, но и реформите“. Според платформата това е „бюджет, който заменя политиките с инструменти за управление“.

Европейският парламент също изрази опасения, че сливането на програми ще намали прозрачността и ще затрудни контрола върху разходите.

Проектът конфронтира Брюксел и с определени съсловия. На първо място - със земеделците. Оръжия за Украйна се изправят срещу "свещената крава" на европейския бюджет селскостопанските субсидии. Стотици стопани протестираха по улиците на Брюксел, докато Комисията обявява проекта си за следваща многогодишна финансова рамка - въпреки уверенията на Фон дер Лайен и комисаря по земеделието Кристоф Хансен, че преките плащания към земеделците няма да пострадат.

Брюксел намира противници и сред европейските пушачи - цените на цигарите ще скочат с между €1 и €2 за пакет заради влизането в сила на директивата за тютюневите изделия и може да се покачи още заради данъка, предложен ог Фон дер Лайен, приходите от който трябва да погасяват дълговете изтеглени от ЕС за преодоляване на последствията от пандемията отбелязва "Политико". Ако проектът на Комисията мине, за първи път електронните цигари и нагретият тютюн ще се облагат, макар и с по-ниска ставка.

Еколозите също имат повод за недоволство - ЕС планира да обедини финансирането за биоразнообразие в по-широка цел „климат и околна среда“, обхващаща 35% от бюджета (около €700 млрд). Това може да намали конкретната подкрепа за биоразнообразие, въпреки вече съществуващия годишен недостиг от €37 млрд според Европейската комисия.

Реакции от държавите членки

Германия категорично отхвърли предложението.  Според Берлин увеличаването на бюджета е „неприемливо“ в момент, когато държавите от ЕС се стремят към фискална консолидация. Германия се противопоставя и на предложените нови данъци върху електронни отпадъци, тютюневи изделия и големи компании, предназначени за покриване на дълговете след COVID-19. Канцлерът Фридрих Мерц настоява за по-ефективно разходване на средствата, а не за увеличаване на бюджета.

Франция подкрепи предложението на Комисията и настоява за по-голям бюджет, особено за финансиране на конкурентоспособността, отбраната и зеления преход. Париж приветства създаването на Европейския фонд за конкурентоспособност и вижда в него инструмент за стратегическа автономия и икономическо лидерство. Забележително е, че Франция, традиционна защитница на земеделските субсидии, променя тона си. В писмо от края на 2024 г., цитирано от "Политико", Париж призовава за „дълбока реформа на най-старите политики (Общата селскостопанска политика – ОСП и кохезионната политика), за да отговорят по-добре на съвременните предизвикателства“. Това е значителна промяна спрямо предишната позиция, когато Франция настояваше да защити бюджета на ОСП „до последното евро“.

Италия не е против новата структура на бюджета, но изрази загриженост относно баланса между секторите, особено по отношение на земеделието и кохезията. Според анализ на информационната агенция Adnkronos италианското правителство е обезпокоено от факта, че земеделските и структурните фондове вече съставляват под 50% от бюджета, докато преди са били над 60%. „Италия, като втори по големина бенефициент на NextGenerationEU (инструмента за постпандемично възстановяване на европейската икономика - б.а.), ще трябва да съфинансира по-малко проекти по кохезия, но ще може да се възползва от Фонда за конкурентоспособност за зелени технологии и отбрана“, отбеляза агенцията в деня на публикуване на проектобюджета. Освен това, Италия е сред страните, които са против европейска такса върху тютюневи изделия. Рим е предпазлив към новите данъчни механизми, особено когато те могат да засегнат националната икономика или потребителите. Като цяло, Италия не отхвърля предложението, но настоява за по-добър баланс между традиционните политики (земеделие и кохезия) и новите приоритети като конкурентоспособност и отбрана. Това е по-нюансирана позиция, отколкото тази на Германия или Нидерландия, които са открито критични.

Нидерландия е сред най-критичните страни. Финансовият министър Еелко Хайнен заяви, че предложението е „твърде високо“ и че ЕС трябва да се фокусира върху по-ефективно използване на съществуващите средства. Хага настоява за ограничаване на националните вноски и се противопоставя на новите данъци, особено върху големи компании.

Полша е загрижена от намаляването на средствата за земеделие и кохезия спрямо предходния период. В позиционен документ от 1 юли 2025 г., полското правителство настоява, че тези две политики – които съставляват над две трети от бюджета на ЕС – не трябва да бъдат намалявани. „Полша, най-големият получател на средства по кохезионната политика, настоява техният общ дял в МФР да не бъде намаляван“, се казва в документа. Полският евродепутат Богдан Жоньца изрази опасения, че обвързването на финансирането с политически реформи може да доведе до намаляване на средствата за земеделие и сигурност

Унгария обвини Комисията в „политически натиск“ чрез условностите за върховенство на закона. Премиерът Виктор Орбан остро критикува предложението, като го нарече „проукраински бюджет“ и заяви, че той „ще унищожи Европейския съюз“. Според Орбан, планът няма ясна стратегическа основа и не отразява интересите на европейските граждани, а поставя Украйна над тях. Той се противопостави на планираните промени в земеделските субсидии и настоя Комисията да оттегли предложението или да го преработи стъпка по стъпка. Орбан предупреди, че бюджетът няма да оцелее дори една година в сегашния си вид. Унгария вече е обект на механизма за върховенство на закона и е заплашена от спиране на €18 млрд. европейско финансиране.

Къде е България?

До подготовката на този текст (понеделник, 21 юли 2025 г.) нямаше официална публична позиция от българското правителство по предложението на Комисията.

В общите документи на Комисията се посочва, че всички държави членки, включително България, ще имат достъп до същите нива на финансиране, както в настоящия период, с гаранции за минимални суми за по-слабо развитите региони. Това предполага, че кохезионната и селскостопанската подкрепа за България няма да бъдат намалени, но конкретната им структура ще зависи от националния и регионален партньорски план, който страната ще трябва да изготви съвместно с Комисията.