За времето си Хераклея Синтика е бил модерен град, с развит социален, икономически и културен живот, сочи откритото досега. Една от последните находки обаче дава добра представа как са изглеждали хората през II век преди Христа, оставили това богато археологическо наследство.

"Тя е от втората половина на II век според епиграфа Николай Шаранков от Софийския университет, с когото работим. Семейство е - съпругата е издигнала плочата на мъжа и децата си. Интересна надгробна плоча с добре пластично оформени ликове на починалите. Това е най-интересното, тъй като виждаме лицата - нещо, което не може да се възстановеи по скелети и черепи", обясни проф. Людмил Вагалински, ръководител на археологическите разкопки, цитиран от Нова тв.

В западния некропол на Хераклея Синтика професор Вагалински и екипът му са проучили повече от 130 гроба от 4 век преди Христа до 4 век от началото на новото летоброене.

"Малките са от кремации - малки ями, в които са изсипани остатъците от кремирането. Тези с трупополагане са със скелети. Открихме няколко детски гроба. Слагат често играчки - керамични кончета  с колелца, фигурки на животни - на бикове, петленца. На това дете му бяха сложили една желязна стригила, с която да си почиства тялото. Тоест то не е било съвсем малко. Отнасяли са се по-специално към тях. Децата никога не са се кремирали, винаги  са се трупополагали. Често облицоват детските гробове с мраморни и керамични плочи", обяснява археологът.

Той добавя още детайли, които дорисуват образа на древните хора, техния бит и обичаи.

"Особено, когато има надписи, интересни изображения, по-интересни артефакти. В този гроб, който е с водата, попаднахме на разнообразен инвентар, но имаше една много малка лампичка. За първи път виждам толкова малка лампа. Изглеждаше като стъклена, после се оказа, че е керамична, но покрита с глазура, която имитира метал и по-скоро сребро. Некрополът е от старите, защото имаме предмети от III век преди Христа. Имаме и монети от IV век преди Христа, тоест от основаването на града. Той е основан от Филип Втори Македонски, бащата на Александър Велики. Въпреки сътресенията - били са част от свободното Македонско царство, после са част от древната Римска империя, периодично някой ги е атакувал - но градът се е развивал добре", обяснява ученият. 

Откритото през годините нарежда комплекса сред най-атрактивните на Балканския полуостров.