Вълнуващ нов български глас завладява сцената на един от най-нашумелите литературни жанрове в световен мащаб – романтичното фентъзи.

Хипнотичният роман „Ден преди смъртта“ от младата писателка Станислава Сярова изпраща читателите във фантастичен свят на врагове и любовници в духа на Ребека Ярос и Рейчъл Гилиг. А неговият богат и плътен сюжет доказва, че „роментъзи“ може да цъфти също толкова приказно и на родна почва. 

„На всички, които се изкушават да посегнат към забраненото. Неслучайно казват, че е най-сладко.“

Добре дошли в кралство Ерехия – място на безценни богатства, но и клокочеща поквара, където блясъкът се сблъсква с желанието за власт, пари и пир. 

Хадриан Белзаро има много имена. Асасина на Дричи. Последния син. Дявола на мрака. Зад очите му, тъмни като нощта, се крие минало, изпълнено с болка. Ала тя отдавна е отстъпила място на изгарящо желание за мъст. Мъст срещу кралското семейство на Ерехия, което е избило членовете на древния Орден на Мортон – включително и всички от рода Белзаро. 

Сега е дошло времето Хадриан да се завърне в столицата Амархост. И да накара кралското семейство да моли за милост, която закоравялото му сърце на наемен убиец вече не познава. 

Но една случайна среща с дъщерята на краля ще промени плановете му изцяло. Защото Бриела Арачели далеч не е само ослепителната наследница на трона на Ерехия. Много митове се носят за самоличността на Красивата смъртоносна, ала лицето зад маската е само едно. 

Остриетата на Хадриан и Бриела ще се преплетат в огнен танц, а в сблъсъка им заедно с изгарящите искри на омразата ще пламне и пагубният пламък на страстта. 

И докато пясъчният часовник отброява последния „Ден преди смъртта“ двамата ще трябва да решат дали да се доверят на врага в името на истината. 

Остър и прецизен, романът на Станислава Сярова ни кани да станем част от бляскав маскарад, изкован от алчност и завист, изгаряща страст, преданост и смелост. 

Наемни убийци, древни братства и дългогодишни вражди ще потопят читателите в красива и самоотвержена история за стените, които изграждаме около сърцето си, за да го опазим. Но и за онези съдбоносни срещи, които ги събарят. А от експлозията се ражда най-безмилостното оръжие. 

„Ден преди смъртта“ е мрачно приказно изкушение с металическия вкус на омразата и изкусителните нотки на забранената любов, което ще прелъсти почитателите на „Един тъмен прозорец“ и „Зората на Оникса“. 

* * *

Из „Ден преди смъртта“ от Станислава Сярова

Снимка "Сиела"

ПРОЛОГ

Руините се спотайваха в мрака все така грозни и зловещи. Опустошената сграда вече не криеше нищо, всичките ѝ тайни му бяха известни.

Скоро не беше идвал, правеше го все по-рядко. Сякаш това би му помогнало да забрави ужаса на мястото и да остави в миналото всички викове, раздиращи съзнанието му. Сякаш би върнало покойното му семейство, а с него и останалите единайсет фамилии.

Уви, подобни вълшебства не съществуват. Животът е суров и онези, които не успяват да устоят на изпитанията му, се пречупват и биват захвърлени ненужни като повредена вещ.

Орденът на Мортон, благородното тайно братство, бе изтребен от кралство Ерехия, а Хадриан Белзаро остана сам.

Съвсем скоро щяха да се навършат десет години, откакто последно бе видял родителите си, братята и сестрите си – хората, които обичаше. Повече от пет години той водеше битки в тъмните часове на нощта.

Никога не бе предполагал, че ще свърши като наемник, само че животът не питаше. Той просто те захвърляше нанякъде и единствено от теб зависеше да се справиш някак и да оцелееш.

А Хадриан имаше истински силно желание да оцелее.

През последните години неведнъж бе улавял мълвите – приглушения шепот на посветените, които знаеха за съществуването на Ордена. Дейността му оставаше загадка, ала от устните им отново и отново се откъсваше едно прозвище – Последния син.

Питаха се къде се спотайва той, кога ще възроди Ордена и щеше ли да го направи изобщо? Можеше ли да продължи напред въпреки тази загуба? Въпреки ужасното зверство, белязало живота му?

За Хадриан обаче възстановяването на Ордена не бе целта, към която се стремеше. Откакто бе научил истината, живееше с една-единствена мисъл; оцеляваше, воден от единствената подбуда – да постигне това, което иска. Това, което вярваше, че заслужава. Мъст.

И някой ден щеше да я получи. Някой ден кралското семейство на Ерехия щеше да моли за милост, но милост нямаше да последва.

Закоравялото му сърце вече не познаваше думата „милост“. Хадриан се бе превърнал в инструмент – чудовище, способно единствено да убива.

И точно това смяташе да прави.