Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

След избора на Фридрих Мерц за канцлер на Германия, надеждите за възраждането на германо-френския тандем се завърнаха с нова сила. Сравнена с ледената атмосфера между Олаф Шолц и Еманюел Макрон, личната химия между Мерц и френския президент е очевидна и заразителна. Последната им среща в Париж миналата седмица показа не само символично сближаване, но и същински опит за съживяване на сътрудничеството по ключови европейски въпроси. Това се случва в контекста на нарастващи геополитически предизвикателства и все по-кратък времеви хоризонт: само две години до края на последния мандат на Макрон, които могат да се окажат решаващи за бъдещето на Европейския съюз.

Единомислие по Украйна и Тръмп, но разногласия по търговията

Двамата лидери демонстрираха твърдо единство по подкрепата за Украйна и споделени позиции по политиките на президента на САЩ Доналд Тръмп към Европа. Германия и Франция са съгласни, че ЕС трябва спешно да работи за своята стратегическа автономия, особено в отбраната и конкурентоспобността. Но в икономически и търговски план продължават дълбоки различия, особено по отношение на отговора на ЕС на американските мита.

Предвид заплахите за водещата германска автомобилна индустрия от търговска война с Америка, Мерц предпочита умерен подход и бърза търговска сделка със САЩ, дори с приемането на базови мита върху европейския внос – например 15%, за които се заговори след последния кръг преговори.

Макрон настоява за твърд отговор, включващ ответни мита и активиране на Инструмента за защита от принуда на ЕС – механизъм, който позволява на Съюза да налага контрамерки, когато търговски партньори използват икономически натиск или заплахи срещу държави членки. 

Посредством него ЕС може да отвърне с ограничения върху вноса и износа, забрана за участие в обществени поръчки, или ограничения върху достъпа до пазара на услуги и инвестиции. Целта му е не само защита, но и възпиране на подобни действия чрез демонстрация на решителност и способност за отговор.

В този спор Германия има подкрепата на Италия, Ирландия, Полша и страните от Източна и Централна Европа, които предпочитат преговорите и компромисите пред конфронтацията със САЩ.

Бюджет и отбранителни инвестиции: Драги, дълг и дълбоки разломи

Най-острият спор между Париж и Берлин обаче е финансов. Франция, подкрепена от Италия и Испания, продължава да настоява за създаване на постоянен европейски дългов инструмент, който да позволи финансиране на зелена трансформация, технологична конкурентоспособност и отбрана. Това предложение е залегнало в доклада „Драги“, подготвен от бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който препоръчва инвестиции от 800 милиарда евро годишно, като инструмент за справяне с глобалната конкуренция и вътрешната фрагментация.

Германия и Нидерландия обаче продължават да се противопоставят. Мерц защитава предпазливото фискално поведение, особено предвид икономическите трудности, наследени от Шолц, и коалицията, с която управлява. Влиянието на Берлин можем да видим в предложението за ограничен европейски дълг в обявения от Европейската комисия проект за следващ седемгодишен бюджет на ЕС.

Той предвижда създаването на кризисен резерв в размер на 400 милиарда евро за целия бюджете период (т.е. 14 пъти по-малък от препоръчания от Драги), който да предоставя заеми на държавите членки при извънредни ситуации. Този механизъм да се активира с решение на Съвета на ЕС; да се финансира чрез пазарно емитиране от ЕС и да не не натоварва предварително годишните национални вноски. Подходът е значително по-консервативен отколкото в доклада "Драги", който пледира за постоянно емитиране на общ дълг, подкрепено от всички държави членки, за финансиране на стратегически инвестиции чрез грантове, а не заеми. Разликата е съществена: Комисията предлага временен заемно-базиран инструмент, активируем при криза и без трансфери между държавите членки, докато визията на Драги залага на трайна фискална интеграция и общо финансиране чрез грантове, което предполага по-дълбоко споделяне на рисковете и инвестиционните решения в ЕС.

Извън механизмите на финансиране Берлин настоява също ЕС да разшири свободната си търговия с международни партньори, включително такива от Азиатско-Тихоокеанския регион и Южна Америка. Това води до нов разлом – Франция се противопоставя на търговското споразумение с блока Меркосур, опасявайки се от въздействието му върху нейния аграрен сектор. Немските индустриални интереси обаче настояват за отваряне на нови пазари, особено в контекста на американските мита.

„Купувайте европейско“ срещу „купувайте американско“

Отбраната е друг болезнен въпрос. Германия предпочита модел, при който ЕС закупува американско оръжие за Украйна, тъй като това е бързо и ефективно решение за продължаване на военната помощ. Франция обаче настоява за инвестиции в европейската отбранителна индустрия, подчертавайки нуждата от стратегическа автономност и развитие на местни капацитети. Макрон настоява ЕС да инвестира в собствени производствени линии и изследвания и иновации.

FCAS – символ на съвместен потенциал, спънки и бавен напредък

Проектът за създаване на европейски многоцелеви боен самолет от пето поколение – FCAS (Future Combat Air System), символизира както потенциала, така и сложността на германо-френското сътрудничество. Проектът включва разработване на модерен боен самолет, свързан в мрежа със сателити, дронове и наземни системи, аналогичен на американския F-35.

Разногласията по FCAS са технически, индустриални и политически. Френският производител Dassault и германският Airbus имат различия по въпросите на управлението на проекта, което забавя разработката. Франция настоява за повече контрол, особено в критичните технологични области, докато Германия настоява за равноправие. Това води до забавяне на проекта и риск ЕС да изостане много зад конкурентите си в тази сфера.

Основните различия са по разпределението на ролите и правата върху интелектуалната собственост. Франция, чрез Dassault Aviation, настоява за водеща роля и около 80% дял в управлението на проекта, включително контрол върху критични технологии и износ. Германия, подкрепена от Airbus Deutschland, настоява за равноправно участие между партньорите и се противопоставя на доминираща позиция на френската страна.

Разминавания по Близкия изток

Още една линия на напрежение между Берлин и Париж се очертава около Близкия изток.

Макрон обяви намерението си да признае палестинска държава през септември, като част от опитите си за дипломатически пробив и стабилизиране на региона. Мерц на практика защитава позициите на Израел в конфликта в Газа, както и ударите по Иран, описвайки ги като „мръсната работа“, която Израел върши вместо Запада. Този геополитически разрив създава проблеми за общата европейска външна политика.

Тик-так

Каквито и да са личните отношения между Мерц и Макрон, реалната политика им поставя ограничения. Макрон управлява с нестабилно коалиционно правителство, под натиска на нарастваща популярност на крайнодесния Национален сбор, който води в социологическите проучвания. Въпреки това той запазва пълни президентски правомощия във външната политика и отбраната, което му позволява да остане активен играч на европейската сцена.

Мерц се нуждае от утвърждаване на позицията си в Берлин, където коалицията със социалдемократите остава крехка след фалстарта при първото му избиране в Бундестага и подкрепа от Макрон може да му помогне в този процес. И двамата лидери са мотивирани и мобилизирани от общото предизвикателство – Тръмп, което може да катализира сближаване в някои области, въпреки различията.

Срещата между Мерц и Макрон показа, че германо-френският мотор отново работи, но засега - на нестабилни обороти. Личната химия е налице, стратегическата мобилизация – също. Общите заплахи – като като Тръмп и неговата външна политика, действат като катализатор за тандемното сближаване. Но разногласията по конкретни политики, както и вътрешнополитическите ограничения в Париж и Берлин заплашват да забавят или дори да спрат този процес. Времето до края на мандата на Макрон е ограничено, а успехът на възродения двигател зависи от способността на двамата лидери да трансформират личното си разбирателство в реални, устойчиви резултати на европейско равнище.