Как България ще реагира на американските санкции срещу "Лукойл" не е само въпрос на ефективна енергийна политика, но и на политическо оцеляване. Вашингтон удари със санкции най-голямата частна компания в Русия "Лукойл" и с това изправя София пред проблем, който може да разклати правителството. "Лукойл" притежава най-голямата рафинерия на Балканите - бургаския "Нефтохим", която държи пазара на горива на едро, а също и на авиационно гориво, както и над 220 бензиностанции - над 7% от всички в България.

Целта на санкциите - както американски, така и европейски, е да ограничат възможностите на Русия да финансира войната в Украйна чрез приходи от енергетиката си.

Кой иска сръбски новини

Управляващите имат по-малко от четири седмици до 21 ноември, когато санкциите ще влязат в сила, да намерят решение - ако не искат шокиращите заглавия за недостиг на горива в Сърбия в началото на отоплителния сезон да станат български новини. Така например сръбското радио 021.rs цитира експерт, който предупреждава: "Ако проблемът не се реши, властта ще трябва да избира между недостиг и поскъпване на цените!", а Файненшъл Таймс излезе със следното заглавие: "Fuel crisis fears in Serbia as US sanctions main oil refiner."

На 8 октомври в Сърбия влязоха в сила шест пъти отлаганите преди това санкции, които САЩ наложиха на сръбската петролна компания NIS (Naftna industrija Srbijе), собственик на рафинерията край Белград. Държи я руската държавна компания "Газпром", въпреки опитите за промяна на собствеността. Хърватската компания JANAF, оператор на Адриатическия петролопровод - единствената тръба, през която влиза суров петрол в Сърбия, спря доставките към ΝΙS. А президентът Александър Вучич предупреди, че след 1 ноември рафинерията, която е основният доставчик за Сърбия, ще спре работа. В момента тя работи само на запаси, а горивата бързо поскъпват.

На какво може да разчита България? За разлика от Сърбия тя е член на ЕС, има достъп до европейски механизми за сигурност на доставките, стратегически резерви и координация с други държави членки за преодоляване на евентуален недостиг на горива.

Българските резерви

Съгласно Закона за задължителните запаси на нефт и нефтопродукти, България е длъжна да поддържа резерви от суров петрол и нефтопродукти, равни на среднодневното потребление за 90 дни. Това би дало глътка въздух, но възникват два въпроса: кой ги държи и колко от тези количества са налични, а не на хартия. Преди дни министърът на енергетиката Жечо Станков увери, че горива има, а кабинетът има план за действие, чиято първа фаза е "проверка и мониторинг на наличните количества горива в страната, като ще се работи съвместно с Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".

Енергийният министър не засяга темата колко от тези резервни количества се намират в акцизни складове на "Лукойл" - което означава, че няма как да бъдат ползвани заради санкциите. (Освен ако не бъдат прехвърлени в други бази.) Известно е, че компанията има монопол върху данъчните складове от дълги години. През 2023 година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се осмели да глоби със 195 млн. лева "Лукойл-България" и "Лукойл Нефтохим Бургас", че не допускат други вносители и производители на горива до складовете си и ограничават вноса по море.

На запитване на депутата от "Демократична България" Мартин Димитров през септември 2023 година от митниците изпращат отговор, в който описват собствеността на данъчните складове по видове горива и капацитета им. Към онзи момент освен "Лукойл", значителни количества държат и "Инса ойл", "Сакса", "Ромпетрол", OMV, дори сръбската НИС през регистрирано тук дружество "НИС Петрол" ЕООД и др. Предвид критичната ситуация, публичното изясняване колко от тези нефтопродукти може да се ползват е наложителна.

Как ще се плаща за горива

Другият проблем е свързан с реалните, а не записани като резерви наличности, в което се усъмни по БНР вчера съпредседателят на "Да, България" (част от "Демократична България") Ивайло Мирчев. Дали заявените горива са там, където са, е и тест за надеждността на правителствения контрол, тъй като държавният резерв е към Министерския съвет.

Банките, обслужващи дружествата на "Лукойл" в България - покупки на петрол и бизнеса с горива, също са под напрежение. Както си му е редът, БНБ успокои, че "няма пряк кредитен риск, засягащ стабилността на банковата система". Но също така напомня, че OFAC (американската Служба за контрол на финансовите активи) е предвидила преходен период да се уредят "текущи задължения" на засегнатите от санкциите икономически субекти.

Значително по-откровен, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в парламента миналата седмица, че е говорено с БНБ и с министъра на финансите "много внимателно да се проследи и да се внимава как санкциите ще се отразят на банките, които обслужват сделките, свързани с петрол и нефтопродукти". За проблема с банките говори и министърът на правосъдието Георг Георгиев по БНТ, който обясни, че плащанията за горива няма да могат да бъдат обслужени от банки под заплахата да бъдат обект на допълнителни санкции. Тоест, България е реално застрашена от сръбския проблем, където в стотици бензиностанции не може да се плаща с банкови карти.

За бившия енергиен министър Александър Николов изход има, стига да се обясни на американската администрация, че "средствата няма да напускат България и ще бъде щателно проверено какво ще се случва с паричните потоци". Със сигурност ще бъде благосклонна към подобен подход, каза Николов по БНР.

Възможен ли е особеният управител

Анализатори и политици повдигнаха темата за вкарване на особения управител, който да поеме оперативния контрол на рафинерията в Бургас. Такъв беше предвиден с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет преди две години. Назначава се и контролира от парламента по предложение на МС.

"Оттам нататък (след назначаването му, б.а.) държавата може да сключи споразумение със САЩ за продажба на рафинерията, но всичко, което се случи с рафинерията оттук нататък, зависи от САЩ", обясни наскоро по Нова тв Мартин Владимиров, директор програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията. Това обаче означава, че България доброволно ще "суспендира" механизма за скрининг на чуждестранните инвестиции, който изисква съгласуване с ЕК при продажба на един такъв стратегически актив.

Ако бъде договорено с Вашингтон, вкарването на особен управител в бургаската рафинерия ще гарантира покупките на петрол и продължаване на работата ѝ. Според Мартин Владимиров без рафинерия България не може да задоволи потреблението си на горива в момента.

Бюджетът и няколко хиляди работещи в "Лукойл"

Ако бургаската рафинерия спре работа, проблемите ще нараснат като лавина. Ще пострадат и държавите, които се снабдяват с горива от "Нефтохим", както сръбската криза удари и Босна и Херцеговина, тъй като там има верига бензиностанции на NIS.

Прекъсването ще предизвика технологични рискове в производствения цикъл, освен финансови. Над 1000 души от предприятието ще останат без работа, а поне шест пъти повече са непряко свързани с дейността му - доставчици, транспорт, поддръжка, услуги. Към тях се прибавят и семействата на засегнатите. За Бургаския регион това ще е сериозен удар, но също и за бюджета, който ще загуби стотици милиони приходи от мита, акцизи и други данъчни постъпления.

Вносът на горива не би могъл да компенсира дефицита, ако "Лукойл Нефтохим" спре, а това означава само едно - поскъпване на горива, транспорт и стоки, и спекула. Резултатът ще е висока инфлация и силно социално напрежение на входа в еврозоната, което е рецепта за падане на правителството.

Санкциите срещу "Лукойл" се оказаха часовников механизъм, който тиктака над пазара на горива на Балканите, над бюджета, над хиляди работни места, енергийната и финансовата сигурност - а значи и стабилността на управлението. Кабинетът на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН е заложен на петролната карта.

Дойче веле