Тези дни е трудно да се намерят хора, които да гледат с хладна обективност на войната в Близкия изток. Няколко дни, преди Макрон да обяви, че ще признае палестинска държава, в медиите и социалните мрежи след известно затишие по темата отново имаше буквално залп от възмутени и прочувствени статии и статуси, представящи ситуацията в черно-бяло. Сякаш някой пак натисна копчето. Основният наратив:

„Палестинците умират, израелците ги убиват.“

Както винаги, в тези приказки липсва изцяло ролята на „Хамас“ за наистина огромната трагедия в Газа.

Много е трудно в такива времена да запазиш хладнокръвие и да задаваш критични въпроси. Или те обявяват за кръволок, който се „радва на смъртта на палестински деца“, или за антисемит. Не е позволено да запазваш дистанция по тази тема. Но нещата не са толкова прости – нито от едната, нито от другата страна.

На 7 октомври 2023 Израел беше нападнат от „Хамас“. При този кървав фест на варварски убийства еврейската държава загуби 1200 души. Цивилни. От кибуци, които са населени с леви, пропалестински настроени израелци. Те бяха изгаряни живи, изнасилвани, екзекутирани. Смърт покоси и международния младежки музикален фест „Нова“. Там жертви бяха всички – независимо дали са евреи, американци, аржентинци, тайландци или мексиканци. Единственото общо между тях бе, че са млади хора от модерния, свободен свят. Толкова много убити Израел не е давал никога от 1948 година насам. Няма семейство в страната, което да не е пряко или индиректно засегнато. От отвлечените през октомври стотици заложници, около 50 все още се намират в ръцете на „Хамас“. Но само 20 от тях вероятно още са живи.  Войната би приключила, ако терористите ги освободят. Те не го правят. Възмутените на Запад подминават този факт. За тях виновен е Израел – независимо какво се е случило.

Забравен е и основният принцип, който важи при всяка война: Този, който напада, трябва да понесе последствията от агресията си.

Последствията за палестинците са ужасяващи.

Трябва да кажем, че повече от 50 000 палестинци досега са загинали във войната в Газа.

Трябва също така да кажем, че над 30 000 от тях са терористи от „Хамас“.

Снимките от Газа обаче са само на жени, възрастни хора и деца, въпреки че над половината от убитите са терористи. Това е повече от впечатление – изглежда, че западните медии и левите на Запад са особено податливи на прохамаската пропаганда. Това има малко общо със задачата на медиите да осигуряват възможно най-голяма обективност в отразяването. Би Би Си многократно бе улавяна да публикува неверни факти, които после трябваше да сваля от страницата си, върхът бе, когато излъчи документален филм за страданията на палестинските деца, в който се оказа, че главният герой е син на висшестоящ член на „Хамас“.

Сега проблем има и „Дойче веле“. Прави се вътрешно разследавне след разкритие, че са спестявани всички факти и са публикувани предимно пропалестински гледни точки.

20 000 мъртви цивилни, които не са част от „Хамас“, обаче си остава огромна катастрофа, каквито и забележки да имаме към Запада. Цивилните трябва да бъдат пощадени – така повеляват човечността и международното право.

Но как е възможно това да се осигури, ако те бъдат използвани като жив щит? И кой е виновен за смъртта им?

Израел или „Хамас“? Отговорът е труден, но пък въпросът така или иначе не се задава.

Трябва да кажем и това: Когато бойците на „Хамас“ на 7 октомври вързаха телата на израелските жертви за пикапите си и ги влачиха по асфалта, хиляди и хиляди палестинци в Газа ликуваха.

Но трябва да кажем и това: не съществува колективна вина, а отмъщение срещу населението въз основа на тези картини трябва да бъде забранено от всеки цивилизован държавен ред.

Но към истината принадлежи и това – тези сцени трябва да се пазят в паметта, а не да бъдат пропускани и нарочно забравяни. Днес сякаш никой вече не говори за станалото на 7 октомври освен самите евреи. Днес никой от призоваващите за незабавен мир не споменава заложниците и не настоява за тяхното освобождаване.

Споменатите впечатления и факти обаче не означават, че израелското правителство не трябва да бъде подлагано на критика. Дори най-благосклонният наблюдател трудно може да открие стратегически смисъл зад бомбардирането на Газа през последните месеци.

Какъв курс следва израелският премиер Бенямин Нетаняху с продължаващите атаки? Не е ясно.

Но казвайки това, трябва да кажем и това: какво следва за Израел, ако Нетаняху спре войната, без да дочака „Хамас“ да се съгласи на условията за това – освобождаване на заложниците и разоръжаване? Още и още 7 октомври.

Идва и трудната тема с глада. За „най-големия глад в историята“ се говори от близо две години. Звучи чудовищно, но това няма как да е вярно – светът за съжаление е виждал „най-голям глад“ и знае как изглеждат хората и колко жертви падат на гладната смърт. Ако някой досега не е забелязвал, може да погледне към Южен Судан. Там е най-големият глад в момента. 24 милиона души гладуват, 540 000 деца са починали от глад там за последната година. Според данни на „Хамас“ и ООН в Газа загинали от глад са 100 души. Въпреки това Газа е посочвана на първо място като зоната, която незабавно има нужда от помощ преди всички останали. Южен Судан е тема само за организациите, които са там на място.

Това не означава, че в Газа положението не е катастрофално. Това е точната дума. Катастрофа. Според данни на изралески леви медии, има региони, в които хората наистина гладуват. Гладът не засяга цялата ивица. За него е обвиняван е Израел, който прекъсна доставките на храна за месец през пролетта.

В момента в Газа има 950 тира с храна и ООН трябва да я разпредели. Тя е достатъчна за всички за поне три седмици. Но никой не я разпределя. Вероятно заради срив на системата, хаос и обезкървяването на „Хамас“, които получават и разпределят или по-точно препродават помощта. „Хамас“ не позволяват на палестинците да взимат храна от конкурентната американска хуманитарна фондация GHF, стреля и измъчва тези, които се осмеляват. ООН не желае да работи с нея, защото я обвинява в политизиране на раздаването на помощи.

Но пък трябва да кажем и че няма проблем да работи с „Хамас“, които са и политическо представителство, и терористична организация.

Срещу конвоите често има нападения. Нападат ги гладни хора, но и различни кланове, които оспорват властта на „Хамас“. Жертви има. Според „Хамас“ 1000 души са загинали при опити да получат храна. Израел признава за инциденти, но вината на израелски военни е за в пъти по-малко жертви. На тяхна сметка се приписват обаче дори престрелките между клановете и Хамас.

Трябва да се каже обаче и че на този етап GHF, чиято цел бе да отнеме монопола на „Хамас“ в раздаването на храна, засега се проваля.

Също така трябва да се каже, че Западът има право не само да критикува Израел, но и да настоява Червения кръст да поеме отговорността за снабдяването на населението. Израелските заместници очевидно не са в състояние да осигурят задоволително снабдяване поради описаното до тук. Затова да се обвинява Израел в умишлен опит за геноцид не е просто злонамерено – то е знак за идеологическо заслепение без каквото и да било позоваване на юридическото и историческо значение на понятието.

Време е правителството на Нетаняху да обясни каква политическа перспектива вижда за ивицата Газа. Ако за това е нужен външен натиск, той е легитимен – но със средствата, с които разполагат правителствата. Който настоява за петиции, санкции срещу Израел, изключването му от световни организации и прочие, може и да се чувства морално чист, но да залагаш на почтеността на „Хамас“ е гавра с морала, честно казано.

Ще стане дълго, за това ще спомена само с две думи за Макрон и идеята му за палестинска държава.

Макрон щеше да праща и наземни войски в Украйна. Това е забравено отдавна. Каква палестинска държава, кой ще я управлява, има ли легитимност сред населението, „Хамас“ може ли да бъде възнаграден с държава, какво става с „Фатах“, а клановете? Кой ще гради икономиката на тая държава – пак ли Израел? И защо „Хамас“ трябва да бъд възнаграден за това, че държи заложници? Какво следва от тук нататък за тероризма по света, окуражаме ли го така? Тези въпроси също трябва да се зададат. Макрон има сериозен вътрешнополитически проблем и флиртува с вече многобройните избиратели от арабски произход в страната. Надява се с тази си до нищ он еводеща идея, която не може да се реализира на този етап, да спечели гласовете им. Както се надяваше с нищо незначещата и невъзможна за реализация идея за войска в Украйна да маскира факта, че Франция е щедра на приказки, но оскъдна откъм реална военна помощ за Киев.

И не на последно място. Какво точно имат предвид морално извисените леви на Запад, когато настояват Нетаняху незабавно да спре войната без никакви преговори с „Хамас“, а в същото време нямат нищо против да преговарят с Путин и да удовлетворят поне част от исканията му. Ако за Путин използваха същите приказки, които изсипват за Нетаняху, вероятно светът щеше да е едно по-добро място сега.