Европейската комисия отправи едно от най-острите си обвинения към правителството на Бенямин Нетаняху, като го уличи в „нарушаване на човешките права“ и причиняване на потенциален „глад“ в Газа. Това се случи чрез официално предложение от Комисията за частично прекратяване на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, като конкретната мярка е изключване от научната програма „Хоризонт Европа“.

Ако ЕС приеме предложението за частично прекратяване на участието на Израел в програмата „Хоризонт Европа“, страната би загубила достъп до ключовия инструмент „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите. Израелските стартиращи компании и малки предприятия няма да могат да кандидатстват за финансиране по този механизъм, което би ограничило достъпа им до иновационни технологии с двойна употреба, като изкуствен интелект, дронове и киберсигурност. Израел е усвоил близо 200 милиона евро (т.е. около 40 милиона евро годишно) от програмата от 2021 година насам. Потенциалната загуба включва както безвъзмездни средства, така и капиталови инвестиции, които поддържат технологичния сектор.

„Ускорител“ е инструмент на Европейския съвет за иновации, който предоставя финансиране и подкрепа за малки и средни предприятия с висок потенциал, за да внедрят иновативни технологии на пазара. Европейският съвет за иновации е инициатива на ЕС, част от програмата “Хоризонт Европа”, която финансира научни и технологични иновации с висок потенциал – от лабораторията до пазара.

Извън финансовите аспекти, Израел би загубил възможности за международно сътрудничество в иновации и би намалил участието си в европейски научни консорциуми. Въпреки това израелските университети и изследователи ще продължат да участват в съвместни научни проекти, тъй като ограничението засяга само специфични области. Целенасоченото прекратяване е обратимо, но изпраща политически сигнал и може да повлияе на репутацията на Израел в международната научна общност.

Израел е сред водещите държави в света по инвестиции в научни изследвания и иновации, като отделя около 5% от своя БВП за тази цел — най-високият дял сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това се равнява на приблизително 25 милиарда евро годишно според оценки на израелското министерство на науката и технологиите. През 2023 г. Израел беше на първо място в света с 28,3 милиарда долара (25,9 милиарда евро по днешния курс) вложени в изследвания и иновации, които представляваха 6,3% от неговия БВП. ЕС отделя за същата цел 2,2% от своя БВП.

Тоест, в абсолютна стойност, 10-милионен Израел отделя за изследвания и иновации за една година повече от една четвърт от това, което 450-милионният ЕС отделя за същата цел за сегашния си седемгодишен програмен период. Ако поддържа същото темпо, за седем години Израел би инвестирал в науки и технологии значително повече от ЕС – 175 милиарда евро. Ако държавите членки и Европейският парламент приемат предложението на Комисията за следващ седемгодишен бюджет на ЕС (2028-2034 г.), средствата за “Хоризонт Европа” може да се удвоят, т.е. да надхвърлят малко израелските. Но това би било вярно, само ако Израел тъпче на едно място в изследванията и иновациите през иднете десет години.

Като асоциирана държава към програмата на ЕС „Хоризонт Европа“, Израел участва при равни условия с държавите членки и допринася с финансова вноска, изчислена на база БВП. През 2024 г. израелската вноска е била около 70 милиона евро, а за 2025 г. се очакваше тя да достигне 75 милиона евро, преди Европейската комисия да предложи частично спиране на участието на страната в програмата поради хуманитарната криза в Газа.

Т.е., като теглим чертата, ако все пак ЕС наложи обсъжданата санкция, Израел би загубил годишно около 40 милиона евро, т.е. 0,16% от годишните си инвестиции в изследвания и иновации, но би си спестил 75 милиона евро принос към европейската програма, които се равняват на 0,3% от въпросните инвестиции.

Накратко, муха би ухапала Израел финансово, ако ЕС му наложи наказанието, на което вече месеци не може да се реши. Важен е политическият жест – да каже ли Европа на Нетаняху: “Ти си лош”?

Интересното в случая е промяната в тона на Комисията. За първи път от началото на кризата в Газа Брюксел си позволява толкова остри констатации и оценки. Досега изпълнителната власт на ЕС си мереше внимателно думите, за да не засегне чувствителни отношения на важни държави членки с Израел.

Сега обаче Комисията заяви, че хуманитарната ситуация в Газа е достигнала „безпрецедентно и непоносимо ниво“, причинено от непрекъснати бомбардировки, военни операции, масово разселване и срив на основни услуги. Според документа, почти цялото население на Газа е изложено на риск от глад, като децата и уязвимите групи са в особено драматично положение. 90% от домакинствата страдат от сериозни проблеми с водоснабдяването, а недохранването се увеличава рязко. Липсата на лекарства, оборудване и медицински персонал подчертава спешната нужда от хуманитарна помощ.

Въпреки тежките думи посланиците на ЕС не успяха да постигнат консенсус по предложението за санкции. Планът за ограничаване на достъпа на Израел до „Хоризонт Европа“ не получи необходимата подкрепа. Основната пречка се оказа Германия, чийто канцлер Фридрих Мерц отказва да предприеме историческа стъпка срещу Израел, позовавайки се на традиционната подкрепа на страната към израелската държава. Въпреки това позицията на Берлин започва да се променя – от категорично противопоставяне към готовност за действие „в подходящия момент“.

Дипломати от десет държави подкрепиха предложението, като някои настояха за още по-строги търговски санкции. Четири страни се обявиха против, а голяма група, включително Германия, предпочете да не предприема действия – засега. Комисията подчерта „особената спешност“ на ситуацията и необходимостта от незабавни мерки.

Мерц остави отворена врата за бъдещи действия, като предложи тримата външни министри – на Франция, Великобритания и Германия – да посетят Израел и да представят обща позиция. Скептицизмът обаче остава – няма гаранция, че подобно посещение ще доведе до реална промяна. Хуманитарният представител на ЕС, който бе в Израел тази седмица, не успя да получи достъп до реалната ситуация в Газа.

Израел обеща да пропусне поне 160 камиона с помощ, но според Комисията това все още не се е случило. Ситуацията остава „мрачно тежка“, а броят на нуждаещите се е „много висок“. Редът е напълно сринат, като се съобщава за „множество случаи на грабежи“.

Текстът е първоначално публикуван в личния блог на автора.