Кремъл заяви днес, че продължава да следи изявленията на американския президент Доналд Тръмп относно санкции срещу Москва, но подчерта, че Русия е придобила имунитет срещу такива мерки благодарение на дългогодишния си опит, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 

Вчера Тръмп заяви, че Вашингтон ще засили натиска си върху Русия да сложи край на войната в Украйна, като обяви, че дава на Москва нов краен срок от 10 до 12 дни, считано от днес - 30 юли, за да постигне напредък в тази насока, или ще започне да налага мита и ще предприеме други мерки. 

По-рано тази седмица по време на посещение в Шотландия Тръмп заяви, че ще съкрати 50-дневния краен срок, който беше поставил на Москва, поради разочарованието си от руския президент Владимир Путин. Тръмп определи този 50-дневен краен срок по-рано този месец. Американският президент многократно е изразявал недоволство от Путин заради продължаващите атаки срещу Украйна въпреки усилията на САЩ да сложат край на войната, отбелязва Ройтерс. 

"От доста дълго време живеем под огромно количество санкции, нашата икономика продължава да функционира", заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. "Ето защо, разбира се, вече сме развили известен имунитет в това отношение и продължаваме да взимаме под внимание всички изявления, които идват от президента Тръмп и от други международни представители по този въпрос", добави той. 

Международните санкции, наложени на Русия след нахлуването в Украйна, оказаха значително влияние върху руската икономика. През 2022 г. БВП на страната се сви с около 2,1%. Руската икономика отбеляза ръст от 3,6% на годишна база, според официалните данни на руската статистическа служба „Росстат“ през 2023 г. Инфлацията скочи рязко – през март и април 2022 г. достигна между 15–18%, което принуди Централната банка да повиши основната лихва до 20%. Това доведе до спад в потреблението и затрудни достъпа до кредити.

Според МВФ, БВП на Русия е нараснал с около 4,3% през 2024 г., но този ръст се дължи основно на военното производство и държавни разходи, а не на устойчиво икономическо развитие. Инфлацията остава висока – над 7%, като Централната банка поддържа високи лихвени проценти, за да я овладее. Това ограничава потреблението и достъпа до кредити, особено за малкия бизнес.

Безработицата е ниска номинално, но се задълбочава недостигът на квалифицирана работна ръка, особено в гражданските сектори, тъй като много ресурси се насочват към армията и отбранителната индустрия. Инвестициите остават ограничени – чуждестранните капитали са почти напълно изтеглени, а вътрешните инвестиции са насочени към военни цели. Достъпът до западни технологии и оборудване е силно ограничен, което затруднява модернизацията.

Курсът на рублата е нестабилен – през 2024 г. тя се обезцени значително спрямо долара и еврото. В края на ноември 2024 г. рублата достигна 113 рубли за долар, което е най-ниското ѝ ниво от началото на войната. За сравнение, през февруари 2022 г. – непосредствено преди инвазията – курсът е бил около 75–80 рубли за долар. Спрямо еврото, рублата също се обезцени – от около 85–90 рубли за евро през февруари 2022 г. до над 120 рубли за евро в края на 2024 г.3. Обезценяването отразява намалени приходи от износ, ограничен достъп до валутни резерви и ефекта от санкциите върху финансовите институции. Въпреки опитите за стабилизация чрез търговия с Китай и други страни, рублата остава уязвима от геополитическо напрежение и колебания в цените на суровините.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".