Споделям мнението, че на този етап търговската сделка между ЕС и САЩ е сериозен неуспех за европейската политика. Най-вече защото договореното не се опира на никакви ясни принципи и дългосрочна икономическа стратегия. Напротив - противоречи на повечето стратегически заявки от началото на мандата на новата ЕК, на цялостната визия за стратегическа автономия на Европа.

В този си вид, сделката е временно измъкване от "най-лошото", частично удовлетворяване на рекетьорските апетити на администрацията на Тръмп и на неговата маниакална нужда да покаже "голяма победа" у дома. Много от елементите на сделката - като обещаните инвестиции, енергийни доставки и покупки на въоръжение не са в прерогативите на ЕК и ЕС, те са изначално бутафорни и - слава Богу - неизпълними. Други имат характер на временно примирие в неизбежен търговски конфликт, което явно задоволява част от европейските правителства и бизнеси, но далеч не дава нужната стабилност, в името на която се правят компромисите. Единствените - не толкова маловажни - успехи са фактическото признаване от Тръмп на ексклузивната компетентност на ЕС в търговската политика и отказът му от искания за изключения от законодателството на ЕС. Ясно беше, че първоначалната стратегия на Тръмп беше да взриви единството на ЕС чрез сепаративни сделки, които да обезсмислят Съюза в самите му корени - митническа политика и общо законодателство.

ЕК обаче отстъпи изцяло от своята първоначална стратегия, която предвиждаше набор от ответни мерки и твърдост за отстояване на принципите на свободната търговия през Атлантика, основани на огромния ресурс на Единния пазар. И това си струва да се обясни внимателно:

1) Всъщност ЕК отстъпи не пред Тръмп, а пред собствените си правителства, с техните разнопосочни интереси и приоритети. Резултатът е най-малкото общо кратно на 27 различни преговорни платформи, което е винаги много слаба позиция. Липсата на единство и геополитическа тежест постави ЕК в напълно неравнопоставена роля в преговорите.

2) В Европа има немалко доволни от сделката - най-вече правителствата, които искаха запазване на добри отношения "на всяка цена" (Италия, в голяма степен Германия, Нидерландия, Словакия..), неуспехът е за тези, които искаха по-твърда позиция и по-протекционистичен вътрешен пазар на ЕС (Франция и др ). България винаги е била в първата група, но малко тихомълком. Важно е да чуем ясно позицията на нашето правителство, ама съвсем ясно.

3) Същевременно, най-яростната критика на ЕК идва от хората, които щяха да я разкъсат, ако няма споразумение и се стигне до пълномащабна търговска война. Националистите и противниците на единен ЕС днес се подиграват на слабостта на ЕК в преговорите, но всъщност носят основна отговорност за нея. И щяха да са първите, които да я обвинят във всички политически грехове, ако отхвърли рекета от Вашингтон.

4) Предстои вот с “да” или “не” с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, между правителствата. Още веднъж - нашето правителство дължи предварителен и съвършено ясен отговор как и защо така ще гласува. Според мен, споразумението е вече съгласувано с правителствата и ще намери мнозинство в Съвета.

5) Най-важният вот ще е в Европейския Парламент - “да” или “не” с обикновено мнозинство. За разлика от Съвета, ЕП е конституционно призван да олицетворява и брани единството на Съюза и да представлява гражданите, а не администрациите. Да търси общия интерес на Единна Европа, а не само баланса на 27 държави. Тепърва предстоят много преговори в ЕП, вътре в националните делегации, групите и комисиите.

За мен политическата логика е ЕП да отхвърли предложеното споразумение и така да даде на ЕК нужната сила за продължаване на преговорите при нови условия. Моето гласуване няма да зависи a priori нито от партийната линия на ЕНП, в чието изработване активно ще участвам, нито от позицията на кабинета "Желязков", която очаквам с жив интерес.

Разбира се, преди да обявя решението си, ще проведа сериозни разговори с българския бизнес и активните представители на гражданското общество и професионалните организации.

Препубликуваме текста от фейсбук профила на автора с неговото съгласие.