Европейски лидери ще проведат видеоконферентна среща с американския президент Доналд Тръмп в опит да го убедят да не прави отстъпки пред руския си колега Владимир Путин по време на предстоящата им среща в Аляска. Срещата между Тръмп и Путин, насрочена за 15 август, остава във фокуса на световната дипломация, като според анализатори може да се превърне в повратна точка за войната в Украйна и за глобалния баланс на силите.

Европейските лидери се опасяват, че Тръмп може да се съгласи на примирие, което да включва териториални отстъпки от страна на Киев, без участието на украинския президент Володимир Зеленски в преговорите.

В днешната видеоконферентна среща в 15 ч. (16 ч. българско време) от европейска страна ще участват лидерите на Германия, Франция, Италия, Полша, Великобритания и Финландия и на ЕС, а от американска - и вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Очаква се в срещата да участва и украинският президент Володимир Зеленски, който ще пристигне в Берлин за целта около обяд, предаде Франс прес.

Планирано е европейските съюзници на Украйна да разговарят помежду си в 14 ч. (15 ч. българско време), като освен европейските държавни и правителствени ръководители и Зеленски в разговора ще се включат и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Около час по-късно те ще проведат втора дискусия с Тръмп и Джей Ди Ванс.

Европейските съюзници на САЩ ще настояват Тръмп да не подписва с Путин споразумение, което не включва предварително прекратяване на огъня и гаранции за сигурността на Украйна. Според дипломатически източници европейските лидери ще подчертаят, че всяко решение за бъдещето на Украйна трябва да бъде взето с участието на нейното законно ръководство и в съответствие с международното право.

Срещата между Тръмп и Путин, която ще се състои във военната база "Елмендорф-Ричардсън" в анкъридж, Аляска е определена от Белия дом като „неформален обмен на мнения“, но според западни медии тя може да има сериозни последици. Украинският президент Зеленски вече предупреди, че Русия не се готви за мир, а за нова офанзива и че всякакви териториални компромиси ще бъдат неприемливи.

„Не може да има мир без справедливост. А справедливостта означава възстановяване на териториалната цялост на Украйна“, заяви той в интервю, цитирано от БТА.

Мирно споразумение, което изисква Киев да приеме размяна на украинска територия с Русия, не само би било изключително непопулярно. То би било и незаконно според конституцията на Украйна, пише днес в анализ Асошиейтед прес. 

За Зеленски такова споразумение би било катастрофа за неговото президентство и би предизвикало обществено недоволство след повече от три години кръвопролития и жертви от страна на украинците. Освен това Зеленски няма правомощията да го подпише, защото промяната на границите на Украйна от 1991 г. противоречи на конституцията на страната.

Засега замразяването на фронтовата линия изглежда като резултат, който украинският народ е готов да приеме.

Европейските лидери се стремят да предотвратят сценарий, при който Тръмп и Путин постигнат двустранно споразумение, което да подкопае усилията на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. Според анализатори срещата в Аляска може да бъде използвана от Кремъл за легитимиране на руските позиции и за натиск върху Запада да приеме „замразен конфликт“ като ново статукво.

Очаква се видеоконферентната среща днес да завърши с обща декларация, в която европейските лидери ще потвърдят ангажимента си към териториалната цялост на Украйна и ще призоват Вашингтон да не прави едностранни отстъпки.

Какво контролират сега Русия и Украйна?

Русия окупира около една пета от Украйна, от североизточната част на страната до Кримския полуостров, който беше незаконно анексиран през 2014 г., припомня АП.

Фронтовата линия е обширна и пресича шест региона – активният фронт се простира на най-малко 1000 километра – но ако се измери от границата с Русия, достига до 2300 километра, посочва агенцията, цитирана от БТА.

Русия контролира почти цялата Луганска област и почти две трети от Донецка област, които заедно съставляват Донбас, както се нарича стратегическото индустриално сърце на Украйна. Русия отдавна искаше този регион и незаконно обяви, че го анексира през първата година от пълномащабното си нашествие, въпреки че по това време не контролираше голяма част от него.

Русия също така контролира частично повече от половината от Херсонска област, която е от решаващо значение за поддържането на логистичните потоци на доставки, идващи от сухопътния коридор в съседния Крим, както и части от Запорожка област, където Кремъл завзе най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

Руските сили също контролират части от територията на Харковска и Сумска област в североизточна Украйна, които са много по-малко стратегически ценни за Москва. Руските войски настъпват и в Днепропетровска област. Това може да са териториите, които Москва и е готова да размени срещу територия, която счита за по-важна в Донецка област, където руската армия е концентрирала по-голямата част от усилията си.

Украинските сили все още са активни в руската Курска област, но не контролират почти никаква територия там, което я прави не толкова силна преговорна карта, колкото вероятно са се надявали лидерите в Киев, когато започнаха смелото си нашествие през границата миналата година.

Размяната на контролирана от Украйна територия в Русия, колкото и малка да е тя, вероятно ще бъде единствената приемлива опция за Киев във всеки сценарий за размяна на територии.

Предаването на територия ще доведе до това, че онези, които не желаят да живеят под руско управление, ще си съберат багажа и ще напуснат. Много цивилни са преживели толкова много страдания и кръвопролития, откакто промосковските сили започнаха да се сражават срещу украинската армия в източната част на страната през 2014 г. и след началото на пълномащабното нашествие през 2022 г.

От военна гледна точка, изоставянето на Донецка област в частност би подобрило значително способността на Русия да нападне отново Украйна, според вашингтонския мозъчен тръст Институт за изследване на войната (ИИВ).

Приемането на такова искане би принудило Украйна да изостави "укрепения си пояс" – основната отбранителна линия в Донецк от 2014 г. насам – "без гаранция, че боевете няма да бъдат подновени", се посочва в неотдавнашен доклад на института.

Регионалната отбранителна линия е попречила на усилията на Русия да завземе региона и продължава да възпрепятства усилията на Русия да завземе останалата част от територията, посочва ИИВ.

Какво може да излезе от срещата на 15 август според Ройтерс?

Според анализ на Ройтерс, двамата лидери ще обсъдят възможно споразумение за прекратяване на конфликта, като Тръмп вече намекна за „някаква размяна на територии в полза и на двете страни“.

Това изказване предизвика остра реакция в Киев и европейските столици, където подобна сделка се възприема като награда за руската агресия. Русия контролира около 19% от украинската територия, а Киев не разполага с територии, които да предложи в замяна.

Бившият американски дипломат Даниел Фрийд предупреждава, че Тръмп може да бъде заблуден от Путин и да сключи „ужасна сделка за сметка на Украйна“. Въпреки това, според други анализатори, е възможен и по-добър резултат, ако екипът на Тръмп осъзнае, че Путин продължава да манипулира преговорите. Вместо териториални компромиси, може да се стигне до замразяване на конфликта по фронтовата линия, без официално признаване на руските придобивки.

Всяко устойчиво споразумение би трябвало да включва гаранции за сигурността на Украйна, ограничения върху руската армия и бъдещето на западните санкции. Тръмп не е коментирал тези въпроси, но администрацията му вече заяви, че Украйна не може да се присъедини към НАТО. Европейските съюзници на Киев настояват, че Украйна трябва сама да реши бъдещето си и че ще подкрепят нейната сигурност.

Според бившия посланик Джон Хербст, ако Тръмп изостави Украйна, това ще му донесе сериозни политически рискове в САЩ. Републиканецът Брайън Фицпатрик дори предупреди, че подобна сделка би превърнала Тръмп в „съучастник в изнасилването на Украйна от Путин“. Европа не може да позволи на Кремъл да диктува бъдещето на континента.

Какви са залозите за Европа?

Ако на срещата в Аляска Доналд Тръмп постигне споразумение с Владимир Путин, Европа може да се изправи пред сериозни стратегически последици. Според Ройтерс подобна сделка — особено ако включва териториални отстъпки от страна на Украйна — би подкопала основните принципи на европейската сигурност, изградени след Втората световна война. Възможността две ядрени сили да решат съдбата на трета държава без нейно участие поражда тревога сред европейските лидери, които се опасяват, че това ще създаде опасен прецедент и ще насърчи агресивни действия от страна на други авторитарни режими.

Ако Тръмп приеме замразяване на конфликта по съществуващата фронтова линия, без официално признаване на руските териториални придобивки, това би означавало фактическо приемане на окупацията. За Европа това би било удар по международното право и по усилията ѝ да подкрепи Украйна чрез санкции, военна помощ и дипломатически натиск. Освен това, подобна сделка би могла да отслаби трансатлантическите връзки, като постави под въпрос ангажимента на САЩ към НАТО и общата отбрана.

Европейските съюзници настояват, че Украйна трябва сама да реши бъдещето си, а всяко споразумение трябва да включва гаранции за сигурността ѝ и ограничения върху руската армия. Ако тези условия бъдат пренебрегнати, Европа рискува да остане изолирана в усилията си за стабилност в региона, докато Вашингтон и Москва диктуват новото статукво.

Какво пишат световните медии по темата днес?

Световните медии обръщат сериозно внимание на предстоящата среща. Според британския „Индипендънт“, макар Тръмп да я определя като „познавателна среща“, тя може да се превърне в събитие, което ще определи бъдещето на Европа и глобалната сигурност за десетилетия напред. Изданието отбелязва, че Тръмп вероятно вижда срещата като част от стремежа си към Нобелова награда за мир, използвайки „изкуството на сделката“ с Путин, докато руският президент действа според „изкуството на кражбата“ – масово заграбване на територията на съседа си.

„Вашингтон пост“ съобщава, че Белият дом е намалил очакванията си от срещата, като говорителката на администрацията Карълайн Левит я нарича „упражнение по изслушване“. Това подсказва, че споразумение за войната в Украйна може и да не бъде постигнато, въпреки предишни сигнали от Тръмп, че Киев трябва да е „готов да подпише нещо“. Левит подчертава, че фокусът на президента ще бъде върху Украйна, а не върху други теми като търговските отношения между Русия и САЩ.

Френският „Монд“ обръща внимание на нов руски пробив в Донбас, който съвпада с подготовката за срещата. Според публикацията, това засилва опасенията, че Москва не се готви за мир, а за нова офанзива. Украинският президент Володимир Зеленски отхвърля всякакви териториални отстъпки в замяна на примирие, като заявява, че Русия може да използва получените земи като плацдарм за бъдеща война.

„Гардиън“ предупреждава, че бъдещето на Украйна може да бъде решено от две ядрени сили и едва след това представено на Киев като сключена сделка. Изданието подчертава, че Европа – регионът, който ще бъде най-засегнат – работи усилено, за да покаже, че подобен подход не е нито правилен, нито разумен.

В същото време „Ню Йорк Таймс“ припомня, че европейските лидери, включително германският канцлер Фридрих Мерц, ще настояват пред Тръмп да не сключва мирно споразумение с Путин зад гърба на Зеленски и съюзниците му. Мерц заявява, че Европа не може да приеме териториални решения, взети без участието на украинците и подчертава необходимостта от тясна координация с Вашингтон.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".