Израелският финансов министър Бецалел Смотрич, лидер на крайнодясната партия „Религиозен ционизъм“, обяви, че ако Общото събрание на ООН признае палестинска държава тази есен, Израел ще отговори с анексия на Западния бряг.

„Нямате шанс, няма да има палестинска държава“, заяви Смотрич, обръщайки се към международната общност, предаде ДПА. „Ако това се случи, нашият отговор ще бъде утвърждаване на пълния израелски суверенитет във всички райони на Юдея и Самария.“

Изказването идва в контекста на ново одобрение за строителство на над 3000 жилища в района между Йерусалим и Маале Адумим — израелски град, разположен на Западния бряг, само на 7 км източно от Йерусалим. Проектът, известен като E1, цели да свърже Маале Адумим с източните покрайнини на Йерусалим, което според критиците би блокирало териториалната цялост на бъдеща палестинска държава.

„Днес пишем глава в историята на изкуплението на народа на Израел в неговата земя“, заяви Смотрич, предаде израелската агенция ТПС.

Карта на Западния бряг. Източник Уикипедия

Правителството на Бенямин Нетаняху зависи от подкрепата на партията на Смотрич, която е ключов коалиционен партньор. Без нея управляващото мнозинство би се разпаднало, което дава на крайнодесните сили значително влияние върху политиката по отношение на палестинските територии.

Западният бряг е територия, окупирана от Израел след Шестдневната война през 1967 г., когато израелските сили го завземат от Йордания. Оттогава насам Израел поддържа военна и административна власт над района, който е разделен на три зони според споразуменията от Осло: A, B и C. Зона C, където се намира проектът E1, е под пълен израелски контрол.

Споразуменията от Осло са серия от договори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), подписани през 1993 и 1995 г., с цел постигане на мирен процес в конфликта. Те доведоха до създаването на Палестинската автономия (ПА), която получи ограничено самоуправление в части от Западния бряг и Ивицата Газа. Споразуменията разделиха Западния бряг на три административни зони: зона A – под пълен палестински контрол, зона B – палестинска администрация, но израелски контрол върху сигурността, зона C – под пълен израелски контрол.

Въпреки че споразуменията целяха окончателно решение до 1999 г., те не разрешиха ключови въпроси като граници, статут на Йерусалим и правото на завръщане на бежанците, което доведе до продължаващи напрежения и конфликти.

Решението за строителство предизвика остра международна реакция. Европейският съюз призова Израел да се откаже от проекта, като го нарече „нарушение на международното право“ и „удар срещу решението с две държави“, предаде Франс прес. Според ЕС, изграждането в E1 ще затрудни достъпа между северната и южната част на Западния бряг и ще направи невъзможно създаването на жизнеспособна палестинска държава.

Германия също изрази съжаление за одобрението на новите жилища.

„Призоваваме Израел да преустанови изграждането на селища, които противоречат на международното право и застрашават възможността за мирно решение“, заявиха от германското външно министерство, предаде Франс прес.

Турция осъди проекта, като го нарече „пълно незачитане на международното право и резолюциите на ООН“. Според турското външно министерство, планът цели да раздели Западния бряг и да го изолира от Източен Йерусалим, предаде Ройтерс.

Израелската страна настоява, че проектът ще осигури жилища за млади семейства и ще укрепи местната икономика.

„Наше право е да продължим да строим в земята на Израел, това е и наш дълг“, заяви градската съветничка Ширан Мирзай пред ТПС.

Според бившия израелски дипломат Алън Бейкър, Израел има право да строи в Зона C — територия под пълен израелски контрол според споразуменията от Осло.

„Това е законно и съгласувано с международните договори“, заяви той, предаде ТПС.

Признаването на държава в международното право не е автоматичен процес, а политически акт, извършван от други държави или международни организации. Според Конвенцията от Монтевидео (1933), една държава трябва да притежава четири основни характеристики: постоянно население, определена територия, правителство и способност да влиза в отношения с други държави.

Общото събрание на ООН няма правомощия да „създава“ държави, но може да ги признава политически, да им предоставя статут на членство или наблюдател и да изразява международен консенсус по техния статут. През 2012 г. Палестина получи статут на „държава-наблюдател“ в ООН — същия като този на Ватикана — което не е пълноправно членство, но представлява символично признание и засилва легитимността на палестинските претенции.

Докато държавите признават други държави чрез двустранни отношения, международните организации като ООН, ЕС или Африканския съюз могат да признаят или приемат държава като член, което има значителна политическа тежест.

За Палестина, евентуално признание от Общото събрание на ООН би означавало засилена международна легитимност, достъп до институции като Международния наказателен съд, политически натиск върху Израел за връщане към преговори и символична победа в дипломатическата арена, дори без пълноправно членство.

Редица страни, сред които Франция, Канада и Австралия, обещаха да признаят палестинската държава на Общото събрание на ООН през септември в отговор на военната кампания на Израел в Газа, припомня БТА. Те се надяват, че това ще е стъпка към решаването на израелско-палестинския конфликт чрез създаването на две държави. Както Израел, така и палестинското ислямистко движение "Хамас" обаче продължават категорично да отхвърлят тази перспектива.

147 от 193-те страни членки на ООН, сред които и България, вече са признали палестинската държава. Сред тях обаче отсъстват важни западни страни, включително САЩ и Великобритания, които имат право на вето при гласувания в Съвета за сигурност на ООН.

Към днешна дата близо 700 000 израелци са се заселили за постоянно на Западния бряг, докато палестинското население възлиза на около 3 милиона души.

Случаите на нападения, извършвани от еврейски заселници срещу палестинци на Западния бряг зачестиха след началото на войната в ивицата Газа през октомври 2023 година.