Тел Авив е шумен, млад и не спи. „Тихо е, личи се, че е война, преди беше различно“, казва Рая. Тя живее от 15 години в Израел. Това е държавата, в която винаги е искала да бъде. „Първите няколко години се събуждах с усмивка при мисълта, че се будя на мечтаното място“, споделя тя.

Нощен Тел Авив.

Едва си пробиваме път сред групите младежи, които са излезли вечерта за уикенда. Изглежда като всеки друг голям град в Европа в петък вечер. Младежите са навън. Според Рая обаче си личи, че много от тях ги няма. „Много от приятелите ми са в армията.“ Тя е притеснена за тях. Това, което се случва, ще има отражения за години напред. По последни данни над 900 са загиналите войници в тази война, много са ранени, а не малко вече развиват и ПТСР – посттравматично стресово разтройство. Един от най-близките ѝ приятели е в Газа. Убити са двама от съучениците му.

Рая, Тел Авив

„Разказва, че докато евакуират цивилните, идват хора на „Хамас“ и разстрелват хората, за да има съобщения, че едиколко си са загинали при опит на израелската армия да евакуира цивилните“, споделя тя.

Жертвите и от двете страни се увеличават лавинообразно, а по всичко личи, че тази война ще продължи дълго.

На 7 октомври 2023 година Израел бе нападнат от над 6000 терористи на „Хамас“, които убиха в домовете им 1200 цивилни, раниха стотици и отвлякоха 250. 48 са все още в плен някъде в Газа. В отговор на това Израел започна мащабна военна атака с цел да освободи заложниците и да унищожи „Хамас“. Почти две години по-късно надеждата у дома да се приберат и останалите живи 20 души намалява с всеки изминал час, а „Хамас“ изглежда неунищожима. Газа Сити е почти сринат, а по данни на Министерството на здравеопазването в Газа, което всъщност се управлява от "Хамас" и единствената държавна институция там, цивилните жертви надхвърлят 63 хиляди. Колко от тях са наистина цивилни и колко са бойци не се уточнява, но смъртта властва неумолимо в ивицата.

Войната не е само в Газа. На 8 октомври „Хизбула“ започна да обстрелва Израел с ракети от Ливан край северната граница. До 1 октомври 2024 година, когато Израел започна наземна операция там, „Хизбула“ е извършила 3 235 ракетни атаки. Това са многократни ежедневни нападения с ракети от пунктове, които са на по 700 метра от граничните израелски села. Евакуирани са близо 65 000 души, като не всички още са се завърнали в домовете си. Това е вторият фронт, а в последващата 2024 година срещу Израел се отварят още няколко. Ракетни атаки има от ирански милиции в Сирия и Ирак, както и от хутите в Йемен. През април 2024 Иран атакува директно Израел. Израел отговори и последва втора, невиждана досега по силата си иранска атака. Този път Техеран използва балистични ракети.

„Това беше нещо съвсем различно“, разказва Рая и за момент притиска ръце до лицето си, сякаш за да се оттърси от спомена. „Виждали ли сте колко са големи балистичните ракети? Колкото космическите. Една може да унищожи къща и всичко наоколо. Ние имаме иначе защитно помещение в дома ни. Казва се мамад. Новото строителство задължително прави и мамадан в апартаментите, у нас това е детската стая. Има дебела метална врата, прозорецът също е с метален капак, който се затваря и заключва със завъртане на дръжката като подводница. Стените са от укрепен бетон. Има и филтри по стените, които трябва да удържат и на химическа атака.

Казах на съседите, че този път мамадът няма да удържи на тия ракети и трябва да ходим в скривалището навън. Тук под всяка детска площадка има такова, на минута е от нас. Много е дълбоко, изчезва интернет сигналът, почти не се чуват атаките. Тичахме там всяка нощ. Понякога по няколко пъти, а една нощ пет пъти. Тъкмо свършва алармата, излизаме, прибираме се и започва отново“, разказва Рая.

В Израел скривалища има навсякъде. Освен мамади във всички сгради, има подземни скривалища на обществени места, стадиони, паркинги, както и кабинки от железобетон край спирките, за да се скрият там пешеходците, които са далеч от другите укрития. В южните градове близо до Газа има буквално на всеки 100–200 метра от тези железобетонни улични скривалища, заради краткото време за реакция (15–30 секунди).

Скривалище до спирка в град Сдерот.

В централния Израел (Тел Авив, Йерусалим) хората имат повече време (90 секунди – 2 минути), затова се използват предимно вътрешни „мамад“-и или обществени укрития.

Живот по този начин изглежда немислим за хора, дошли току-що от Европа. Въпреки това започват да прииждат отново хора от други държави, най-вече европейски, които се притесняват от разрастващия се антисемитизъм там. Най-много идват от Франция и Великобритания, нарастването е съответно с 55% и 46% за 2025.

„Просто е невероятно. Само допреди няколко десетилетия им казваха Go back to Palestina (Отивайте си в Палестина, б.а.), а сега им казват Go back to Europe. Обаче къде в Европа да се върнат? Ами там са изтрили голяма част от тях, идентичността им, имената им, взели са им имотите, земите, те нямат нищо там. На мъжа ми родителите са евреи от Германия и Полша. Всеки от тях е последният и единствен оцелял от цял род. Само един-единствен човек. Идват в Израел и започват живота си наново тук. Това не приключва просто с идването в тази единствена държава, в която могат да се чувстват сигурни. А означава, че техните деца никога няма да имат братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци – просто няма абсолютно никой от цели родове. Останало е по едно клонче от цялото дърво. Това са те. А днес в Израел 70% от хората са родени тук. Къде да ходят?“, разпалва се Рая.

И се възмущава:

„Обвиняват тази държава в расизъм точно тези, които всъщност са били империалисти и колонизатори. И сега те са хуманните, нямат нищо общо, а израелците трябва да платят тяхната сметка. Те от унищожавани в техните държави да бъдат обвинявани, че са бели масисти и расисти. Това е толкова смешно. Че тук има хора от цял свят, от Африка, има араби, мюсюлмани и християни. Всъщност християните тук са араби.

Тук и аз се чувствам у дома си, без да съм гражданка. Никога никой не ме е дискриминирал, посрещана съм винаги с широко отворени обятия. Те са хора, които много помагат, защото знаят какво е да си сам и да имаш нужда от помощ. И мнозинството не са против палестинците. Но вече им нямат доверие, не знаят как ще живеят с тях след тези варварски атаки. Но в училище те учат да уважаваш всички и да искаш мир, а не че имаш "врагове", не да мразиш. Това са основите, това са целите... ако ти позволят да ги постигнеш. Опитват да учат децата си в мирно съжителство. Попитайте което и да е дете какво мисли, понеже децата са откровени. Те не смятат палестинчетата за свой враг“, разказва Рая.

Тя няма как да не знае -  има англоезична детска градина и ежедневно контактува с всякакви деца.

Как и кога ще свърши тази война никой вече не смее да предполага.

„90% са против Нетаняху. Няма човек, който да одобрява политиката му. В Тел Авив, недалеч от „Площада на заложниците“, има непрекъсната демонстрация за загиналите деца в Газа. Правят го под мотото “Standing together”“, казва Рая и показва снимки от тези протести.

Българската общност в Тел Авив.

Настроенията срещу правителството се усещат ясно, но има и много хора, които не виждат друг изход освен действията на Нетаняху. Обществото е поляризирано. Това се усеща и при среща с българските евреи в Тел Авив.

Те са разбрали, че в Израел има група български журналисти и учени на обучително пътуване, организирано от външното им министерство. В момента стотици журналисти от цял свят получават информация на място за всичко, което става в страната. Желанието им да се срещнат с нас е голямо, те се чувстват и българи, и израелци. В разговора веднага проличават различните им позиции, каквито срещам навсякъде другаде в страната. Но всички са изключително притеснени и това не може да се скрие.

„Децата ни са в армията или предстои да отидат“, споделят те.

В седмицата, в която сме в Израел, се случват някои от най-сериозните събития от началото на войната: ударът по Катар, целящ да унищожи ръководството на „Хамас“, събранието в ООН, на което голям брой държави се обявиха за признаване на палестинска държава, изгонването на израелския посланик от Испания и думите на Педро Санчес, че „Испания няма атомна бомба, за да спре Израел“, които бяха изтълкувани като заплаха в Йерусалим, както и двете речи на Нетаняху – първо, че Израел не иска да управлява Газа, и няколко дни по-късно, че няма да има палестинска държава. Хората в страната са объркани от всичко това, уморени, а развилнелият се антисемитизъм ги плаши допълнително.

Тел Авив

Близо 100 хиляди души с български корен живеят в Израел. 75 хиляди от тях са български евреи или потомците им, останалите са работници, студенти или женени за човек в Израел.

„В България много се разгневиха, когато убиха българина от ООН. И е разбираемо. Но ние тук сме 100 хиляди и от две години ни атакуват с ракети, нападнаха ни на 7 октомври, за това никой не мисли и не се притеснява. Сякаш са ни забравили“, споделя Рая в края на кратката ни среща.

Докато съм в Израел, има аларми за ракетна атака „само“ веднъж, както и един атентат в Йерусалим, при който загинаха шест души. Войната продължава.