"Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам конфликти, на всички нива: международни (каквато е войната между Русия и Украйна), конфликти между държави и общности (каквато е войната в Газа), културни, персонални. Войната наистина е тук в многото ѝ проявления."

Това коментира днес историкът, философ и анализатор Явор Сидеров пред БНР. Той говори за рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна почва за пропагандата, както и реалните опасности от единовластие.

Дълбоко уязвената "американска мечта"

Съединените щати например са извънредно комплексна страна, изключително сложно функционираща. САЩ имат и стратегически преимущества, и стратегически слабости. От една страна, Щатите никога – въпреки могъществото си и въпреки че се наложиха като хегемон в съвременния свят – не разрешиха расовия си проблем.

От друга, това, което придава голяма демократичност на Америка, а именно федералната структура на държавата, позволява голяма доза автономия. И позволява съжителството на трудно съвместими модели. Какво общо би могло да има между един нюйоркски евреин финансист и мормоните в щата Юта? Какво общо би могло да има между афроамериканските баптисти в Алабама и IT предприемач в Сан Франциско?

Това е държава на гигантски контрасти и което я обединяваше, беше върховенството на закона. И равният достъп до правосъдие. Всичко останало зависеше от предприемчивостта на човека и на това му казваха "американска мечта" в продължение на повече от столетие. Мисля, че тези неща са накърнени, уязвени дълбоко.

Първо, американската мечта в чисто предприемачески и финансов смисъл се накърни жестоко от кризите на последните десетилетия. Има огромно разделение между бедни и богати и неравенства в достъпа до възможности изобщо. Бяха извършени неща, които хората с по-малък достъп до блага в САЩ никога няма да простят на елитите. Беше преодоляна една цяла криза (тази от 2008-а) с вземане от бедните и даване на богатите.

Не съм сигурен 11 септември каква роля изигра и дали изигра толкова голяма роля в натрупването на напрежение в американското общество, колкото кризата от 2008 г. Или колкото опиоидната криза, която е абсолютна епидемия в САЩ, тя е катастрофа – кризата на съвременните силни синтетични наркотици. Или страхът от мигрантите: не толкова от ислямски терористи, колкото от мигрантите, които идват и уж взимат работните места на американците.

Това са големите натрупвания, които доведоха до настоящата ситуация плюс, разбира се, културните войни, войните на идентичностите в Съединените щати.

Всичко това беше умело подклаждано и отвън, и отвътре, за да се стигне до момента, в който американското общество гледа в бездната. Мисля, че уязвимостите на американското общество бяха умело подклаждани от външни сили, които имаха интерес Щатите да не функционират толкова добре, колкото биха могли. Говоря за Русия, Китай и някои ислямски страни.

Освен това далеч не всички в САЩ спечелиха от глобализацията, много хора загубиха от нея. Както и от технологичните промени. Първоначалната избирателна база на Тръмп бяха хората от т.нар. Rust belt ("Ръждив пояс"). Тези, които загубиха работата си и тя отиде в Източна Азия, за да захрани икономическите тигри там. Готов, суров материал за недоволство в Щатите има още от времената на реформите на Рейгън, който придаде динамизъм на американската икономика, но я откъсна от индустриалната ѝ база и я финансиализира. Той придаде на Америка много по-глобалистки облик, отколкото сега се харесва на настоящия президент."

Страховете и пропагандата, хаосът и авторитаризмът

"Вижте какво се случва с убийството на Чарли Кърк. Всички имат готов отговор. ФБР няма отговори. ФБР има едно видео. Първоначално каза, че няма да го пусне, после го пусна. Едно видео на човек, който е заподозрян в извършването на атентата, но всички вече имат готов отговор кой го е извършил. Това показва толкова дълбоки нива на разделение и противопоставяне, че дори не са необходими факти.

Дори когато излезе (ако изобщо излезе) истината наяве и убиецът бъде заловен и уличен от правораздавателните органи в извършването на това убийство, аз съм абсолютно убеден, че това няма да повлияе на мнението на голяма част от хората. Те ще останат на мнението, което са формили при самото убийство. Това се дължи на пропаганда, но мисля, че има и по-дълбоко вкоренена причина за това нещо.

Пропагандата е успешна, когато попадне на плодородна почва. Когато някой изпитва нужда да бъде убеден в нещо. Ние сме изправени пред две едновременни, големи опасности. Едната е опасността от аномия, от истински хаос. От това разговорът ни за обществата, за бъдещето ни, за политиката, за икономиката... да слезе под политическото. И да премине на нивото на социално-психологическото или на нивото на индивидуалната психология. Защото тогава разговор почти не е възможен.

Другата опасност е от реакцията срещу това. От съблазънта човек да се опре на твърдата ръка. В състояние на хаос, на аномия има малко очевидни за повечето хора решения. Едно от "очевидните" решения е да се въведе ред. Основателният въпрос идва - кой да го въведе, как, с какви средства? Тоест съществуваме пред едновременната опасност от хаос и авторитаризъм. Това е цялостно отстъпление от начина, по който бяха организирани обществата в демократичните страни. Изборът не би следвало да бъде между хаос и авторитаризъм, а между това искаме ли да живеем в свободни, подредени общества, или не. Тук става дума за тенденции, които имат исторически прецеденти."

Всички авторитарни режими идват на власт на гърба на някакъв вид истински или въобразен хаос, върху който те трябва да наложат ред. 

"Има прецеденти от 20-те и 30-те години за това нещо, както и в съвременния свят. Всеки авторитарен лидер се опитва да обедини хората около някакъв враг. Това не е конспиративна теория. Това, което се случва в САЩ например, е опитът на Тръмп да обедини една част от американското общество срещу друга част. Срещу някакъв враг.

Тази двойна опасност е спирала, водеща надолу. Лекарството е банално и очевидно, но е изтъркано от много говорене, а именно: адресиране на базисните причини да се стигне до това нещо. Обществените неравенства, достъпът до възможности, достъпът до справедливост. Истинската тревожност се състои в невъзможността да се проведе диалог. Кърк беше убит и реакциите дори у нас, които сме отдалечени от тези неща, бяха: убиха го либералите, други казват: уби го дълбоката държава, за да даде шанс на Тръмп да завземе още власт... Това е онова потъване под политическото, за което стана дума.

Живеем във време на нечувани, безпрецедентни технологични промени, съпътствани с всякакви видове други размествания. С демографски промени, с мащабна миграция, с много тежки екологични проблеми. Сумарно всички тези неща създават усещане у хората за дълбока несигурност. Когато хората се почувстват несигурни, те са много по-склонни да вярват и на конспиративни теории, да се подвеждат по лесни решения, да търсят твърда ръка. Тези основания не са задължително нечие дело, нечия конспирация. Те са реални, обективни проблеми."