В последните дни от "Продължаваме промяната – Демократична България" заговориха за радикализация в протестите срещу държавата на "голямото Д"  - говорят го най-вече от ПП. Те дори започнаха да изпълняват тези свои заявки, блокирайки входа на парламента, а мнозина статукваджии, естествено, ги заклеймиха.

Снимка фейсбук

Снощи кметът на Варна Благомир Коцев остана окончателно в ареста. Ако т.нар. демократична общност не се радикализира сега, по този повод - няма кога.

Радикализацията не е чак толкова лошо нещо, колкото се опитват да го изкарат някои, за които мирният преход е твърде удобен. Някои, които добре кешираха и капитализираха легендарното търпение на българския народ.

Историческите събития, които и до днес отбелязваме като велики – те всичките са били радикални. Революции, въстания, войни – това е било всичко друго, но не и мирен преход.

Това са събитията, които са променили историята към по-добро. А не кротуването под властта на някой самозабравил се диктатор – било султан, било генерален секретар на БКП, било Делян Пеевски.

Тодор Живков ни го свалиха отвън. Делян Пеевски ще трябва да си го свалим сами. Все нещо и сами трябва да свършим.

Радикализацията понякога води до изключително бързи и добри резултати и примери за това има включително от нашия мирен преход. Най-голямата радикализация се случи през зимата на 1997 г., когато парламентът бе замерян с камъни и бе направен опит да се нахлуе в него.

И само 10 години по-късно България вече беше член и на НАТО, и на ЕС. Ако някой тогава беше казал на хората пред парламента, че това ще се случи толкова бързо - никой нямаше да повярва.

Тогава народът се радикализира, защото остана без хляб, а инфлацията галопираше. След снощното произнасяне на съда България окончателно остана без върховенство на закона.

Доскоро липсата на върховенство на закона у нас означаваше, че могат да ти вземат бизнеса. Сега вече е директно заплашено физическото оцеляване на политическите противници на властта.

Снимка фейсбук

И то без някакви кой знае какви доказателства. Само и единствено чрез известния "юридически" способ ЕЖК – една жена каза.

Дори т.нар. анализатори, близки до ГЕРБ, признават смутено по националните телевизии, че в случая с кмета на Варна се прекалява. А съдиите произнесоха всички решения срещу Коцев по късни доби - очевидно дори те се притесняват от нещо.

Не е вярно, че срещу съдебните решения не може да се протестира. Съдебната власт е също власт, а всяка власт е склонна към произвол, срещу който не само че може, но е и задължително да се протестира.

И не е вярно, че ПП-ДБ сега нямали право да протестират, защото навремето променяли Конституцията заедно с Делян Пеевски. Тази промяна в Конституцията беше именно с цел съдебната ни власт да се цивилизова и България да спре да бъде прокурорска република.

Делото срещу кмета на Варна е поредното и може би най-крещящото доказателство, че подобна промяна е крайно наложителна. Политическите представители на демократичната общност се опитаха да направят подобна промяна два пъти, като и двата пъти бяха "опраскани" от евразийско-балканското статукво, представлявано от Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Най-важният политически въпрос към момента е следният: дали българският народ е съзрял достатъчно, за да се радикализира срещу несправедливостта и срещу липсата на върховенство на закона. Или все още се радикализира само когато няма хляб.

Всъщност в последните дни хляб има, но за една голяма част от България вода няма. И това пак е свързано с липсата на върховенство на закона, което позволява безобразно крадене. Но тази пряка връзка трудно се осъзнава от гражданите.

Цените напоследък също хвърчат неоправдано нагоре. И това не е заради еврозоната.

А заради същата тази нашенска липса на върховенство на закона, липса на институции, които да си вършат работата. Но и тази пряка връзка убягва на обществото.

Въобще върховенството на закона е най-важният икономически ресурс. Има много държави, които са бедни на природни ресурси, но в тях се живее добре точно защото имат достатъчно от най-важния икономически ресурс – върховенството на закона.

Ако ние не се радикализираме, те ще продължават да ни "опраскват". Доскоро го правеха в парламента, вече го правят и в съдебните зали. "Опраскването" може да бъде забелязано по витрините на магазините, по ВиК тръбите, в които би трябвало да има - но няма - вода.

В момента сме в положението на онези двама българи, които, според един виц, ги водели към бесилото. Единият казал – "а бе, дай да се опитаме да избягаме". А другият отговорил – "трай, че може да стане по-лошо".

Колко по-лошо трябва да стане, за да се усетим, че нямаме друг избор, освен да се радикализираме?