Има ли смисъл от съществуването на ООН? На юбилейното си заседание в Ню Йорк, в годината, в която се навършват 80 години от създаването на международната организация, представляваща уж всички нации, този въпрос виси със страшна сила. И ако ООН все още е важна за мира в света, може ли да изпълнява първоначалните си функции в този си вид днес?

От създаването си през 1945 г. мисията на ООН е да осигурява мир или поне „да ни спасява от ада“, както го описа бившият генералният секретар Даг Хамаршьолд. От края на Втората световна война обаче никога не е имало толкова много войни и кризи, колкото днес, когато в Ню Йорк се събраха представителите на ООН. Все повече страни членки игнорират международното право и Хартата на човешките права. Най-мощният орган на ООН, Съветът за сигурност, е парализиран, а други органи като Съвета за човешки права са почти без значение.

А и може ли да им се има вяра, ако Съветът за сигурност е бокиран непрекъснато от Русия и Китай, а в Съвета за човешките права ръководят представители на авторитарни режими като този в Иран и Саудитска Арабия?

Към днешна дата ООН се е превърнала в инструмент на руско-арабската ос срещу Израел. И колкото и сегашното израелско правителство да заслужава критики по някои точки, това положение далеч не е ново.

Поглед към броя на резолюциите, които ООН е приела срещу Израел и срещу другите държави, показва това. До 2025 г. има 170 резолюции, осъждащи еврейската държава, срещу малко повече от 70 за всички останали заедно.

През 2022 г. Израел е осъден по-често от Афганистан, Мианмар, Северна Корея и Сирия взети заедно, въпреки че тези държави имат сериозни нарушения на правата на човека. В същото време държави с лоши показатели за човешки права като Китай, Куба, Пакистан, Саудитска Арабия и Зимбабве никога не са били осъждани от Съвета.

Съветът е създал 9 комисии за разследване, насочени към Израел, което е повече от всяка друга държава. Тези комисии разследват различни аспекти на конфликта и правата на човека, свързани с Израел и Палестина. През май 2021 г. е създадена Постоянна комисия за разследване, която има за цел да изследва „основните причини“ на конфликта, включително предполагаема „системна дискриминация“ въз основа на раса. Тази комисия е ръководена от бившия Върховен комисар по правата на човека Наби Пилай, известна със своите силно анти-израелски позиции, включително подкрепа за BDS и обвинения към Израел за апартейд.

В крайна сметка ООН се занимава много по-често с Израел, отколкото с който и да е друг световен проблем. И това при положение, че израелците съставляват само 0,2% от световното население.

В отговор на тези практики Израел напусна Съвета по правата на човека през февруари 2025 г., като заяви, че „постоянната и неумолима институционална пристрастност“ срещу страната е неприемлива. Министърът на външните работи на Израел, Гидеон Саар, подчерта, че решението е взето след години на едностранчиво третиране и несправедливи обвинения.

Въпреки това Специалният докладчик на ООН за Палестинските територии, Франческа Албанезе, критикува решението на Израел, наричайки го „крайно сериозно“ и изрази опасения, че това може да доведе до ескалация на насилието срещу палестинците в Западния бряг. Самата Албанезе обаче бе критикувана не само от Израел, след като преди месец оправда критиките си към страната с един от най-прочутите антисемитски фалшификати – така наречения „Протокол на мъдреците от Цион“. Това е измислен документ от 19-ти век, съчинен от царската полиция в Русия, според който „мъдреците от Цион имат план за световно господство и действат според него“.

Но далеч не това е най-скандалното в работата на ООН в Близкия изток.

От 2023 г. насам различни медии и Израел доказват преките връзки на Агенцията на ООН за помощ на палестинските бежанци (UNRWA) с „Хамас“. ООН е уведомявана многократно за това, но не е реагирала.

В продължение на десетилетия UNRWA е оставяла контрола над своите училища на кадри на „Хамас“ и други терористични групи. Учители и директори възхваляват терора, синдикатите принуждават международни ръководители да напуснат, а част от служители на UNRWA участват директно в кланетата на 7 октомври.

Докато светът реагира с шок на клането, в чат-групи на учителите от UNRWA празнуват. В един форум в Telegram с над 3 000 служители на агенцията възклицанията от радост се умножавали. Учителите се подиграват на жертвите, поздравяват се един друг и празнуват „великите мъченици“.

Един от тях, Ибрахим Авад, учител по математика в Сидон, пише във Facebook:


„Хубаво утро. Виждаме цветята на пролятата кръв. Запомнете тази дата добре и я запечатайте в паметта си.“

Този инцидент не е изолиран, а част от система, която е документирана в изследване на UN Watch със заглавие „Училища в хватката на терора“.

От училището на UNRWA до политбюрото на „Хамас“

Връзките между UNRWA и „Хамас“ са известни от години, но ООН няма капацитета или желанието да въведе контрол.

В Газа Сухайл ал-Хинди ръководи училище на UNRWA и едновременно е начело на синдиката на учителите на UNRWA. През 2011 г. той временно е отстранен заради открити контакти с „Хамас“, но се върнал няколко седмици по-късно, след като гневни стачки на учители поставили ръководството на UNRWA под натиск.

През 2017 г. ал-Хинди е избран в т. нар. Политбюро на „Хамас“, най-висшия ръководен орган на терористичната организация. Въпреки че някои медии отразиха скандала, UNRWA продължава да го държи на поста.

Влиянието на „Хамас“ в структурите на UNRWA става особено ясно през май 2021 г. Германският директор на UNRWA Матиас Шмале заяви в интервю, че израелските въздушни удари в Газа били „прецизни“. Внимателното изказване обаче разгневи „Хамас“.

В рамките на дни синдикални лидери като Амир ал-Мишал, също близък до „Хамас“, организираха масови протести. Учители излизат на улицата, ученици също са мобилизирани. Резултатът: след само десет дни Шмале трябвало да напусне Газа.

Посланието е ясно: международен ръководител, който не осъжда Израел безусловно, няма място в Газа. Докато член на политбюро на „Хамас“ като ал-Хинди може да остане десетилетия.

Учители – командири на „Хамас“

Изследването показва, че много учители от UNRWA не са просто симпатизанти, а активно участват в терористични структури. ООН е получила всички имена, но няма реакция. Например:

Мохамад Шуайдех, директор на училище в Газа, едновременно командир на „Хамас“.

Махмуд Хамдан, също директор на училище и част от „Хамас“.

Хани Каскин, учител и член на Палестинския ислямски джихад.

Есам ал-Далис, ръководител в учителския сектор и с функции в ръководството на „Хамас“.

Друг скандал са учебниците в училищата на UNRWA в Газа, финансирани с милиони евро от ЕС. Те възхваляват пряко терора. В задачите по математика се смята с отрязани еврейски глави, а в уроците по биология се показват ранени ученици от израелската армия. Учебници, представящи терористите като „герои“, остават в употреба, защото синдикатите блокират всяка реформа.

Примери:

Исса Ал-Ханафи, заместник-директор на училище в лагера Тир, през 2015 г. накарал учениците си да държат плакат, възхваляващ ножови и автомобилни атаки на „Йерусалимската интифада“. В тази вълна на терор са убити над 40 израелци.

Хасан Ал-Саид, директор на училище в Сидон, разпространявал в социалните мрежи снимки на деца с автомати и обявил 7 октомври за „ден на мъчениците“.

Мохамад Хамдан, директор в Газа, бил член на „Хамас“ и използвал позицията си в синдиката, за да блокира дисциплинарни мерки срещу радикализирани учители.

Ахмед Лабад, синдикален функционер в Газа, също бил член на „Хамас“ и укрепвал политическия контрол на организацията върху учителските структури.

Хани Каскин, учител и синдикалист, член на Палестинския ислямски джихад и открито подкрепящ „въоръжената съпротива“.

Тези примери показват, че терористичната пропаганда не е изключение, а ежедневие в училищата на UNRWA.

Нещо повече – това далеч не е нов феномен. Изследването подчертава, че още през 70-те години на миналия век известни терористи произлизат от училища на UNRWA, включително някои от извършителите на Олимпийския атентат в Мюнхен 1972 г., при който бяха убити 11 израелски спортисти. Също така военният ръководител на „Хамас“ Мохамад Дейф, един от организаторите на 7 октомври, посещавал училище на UNRWA.

Структурите, които позволяват това, са ясни: от около 30 000 служители на UNRWA над 99% са местни палестинци. Международни директори като Филип Лазарини имат малък оперативен контрол и основно служат като лица за кампании за дарения.

„Класните стаи на UNRWA са се превърнали в инкубатори на омразата. Държавите-донори трябва да разберат, че финансират терор чрез свои представители“, заключава изследването.

Но тези разкрития никога не са били тема на комисиите в ООН. Израел е единствената държава, чиято хуманитарна ситуация се разглежда под постоянна точка в дневния ред (Agenda Item 7) на Съвета по правата на човека. Това означава, че на всяко заседание на Съвета се обсъждат въпроси, свързани с Израел, докато хуманитарните ситуации в други държави се разглеждат под обща точка (Agenda Item 4). Тази практика е критикувана като непропорционална и едностранчива.

Така стоят нещата с ООН в 80-ата ѝ година. Не случайно президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува в речта си проблемите:
 

„ООН не решава проблеми, тя създава проблеми.“

ООН се дави под собствената си бюрокрация. Заради неефективността ѝ и злоупотребата от различни държави, САЩ, досега най-големият донор, през пролетта почти изведнъж спряха повечето вноски – през изминалата година те са били около 14 милиарда долара.

Това води до сериозни финансови проблеми и спиране на работата на важни места по света. Трябва да се пестят средства за персонал и хуманитарна помощ: една пета от 130 000 служители по света трябва да си тръгнат. В Судан, Южния Судан и Етиопия над един милион души получават само една пета от досегашните си порции храна. В Кения стотици хиляди деца не могат да ходят на училище. Милони бежанци в цяла Африка губят жилищата си. В Афганистан повече от 400 клиники трябваше да бъдат затворени.

„Цялата инфраструктура на хуманитарната помощ започва да се разпада“, казва Ахим Щайнер, дългогодишен директор на Програмата на ООН за развитие (UNDP). Вместо да се вземат мерки, европейските страни също намаляват разходите си за ООН – Германия, като втори по големина донор, намалява средствата за хуманитарна помощ с 53% до 2026 г., или с 1,2 милиарда евро.

„В това се отразява нов политически дарвинизъм на нашето време“, казва Щайнер.

ООН – неуправляема ли е?

Страните от Залива или Китай не смятат, че трябва да се включват с донорство в работата на ООН и продължават да гледат на нея като инструмент, финансиран от Запада, за да получават облаги.

Но нито САЩ, нито западните държави като Германия могат да финансират бездънна каца като ООН.

Организацията се е превърнала в заплетена мрежа от десетки главни органи, подагенции, специални програми и мисии, които дори вътрешно никой вече не контролира. Всяка година се създава нова агенция, но нито една стара не изчезва. Самият генерален секретар Антониу Гутериш признава:


„Броят на срещите и докладите поставя системата и всички нас на ръба на срив.“

През 2024 г. в ООН са проведени над 27 000 срещи. Средно се създават 2 300 страници доклади на ден, а разходите само за документацията възлизат годишно на 360 милиона долара. Към това се прибавя товарът от над 40 000 активни мандата – мисии или задачи, приети през десетилетията. Много от тях са остарели и поглъщат ресурси без резултат. Последният опит да се обединят мандатите е от 2006 г., но се провали поради обема. Гутериш иска с програмата за реформа „UN80“ да изчисти, обедини дублиращи се структури и рационализира процесите.

Дали обаче ще успее да въведе реформите в оставащите 15 месеца от мандата си, много се съмняват. Гутериш е считан за плах и песимистичен. Но дори и да не бе така, няма време за такава огромна задача.