Миналата седмица президентът напомни за аферата „Чували с пари“, свързана с магистрала „Хемус“, атакувайки отново лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. А днес „Антикорупционният фонд“ (АКФ) публикува ново свое разследване, което вади скандални факти за развитието и по-скоро за потулването на случая от страна на прокуратурата.

От него става ясно, че прокурор е подал сигнал дори срещу и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов заради логични подозрения, че той стои зад осуетяването на съдебния процес.

Става въпрос за Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура, който през ноември 2023 г. е отстранен от разследването на казуса, станал известен като „Хемусгейт“ - малко преди да внесе обвинителен акт от 400 страници в съда.

Впоследствие той оспорва отстраняването си пред всички институции в прокуратурата и дори сигнализира за престъпления, евентуално извършени от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов и други прокурори във връзка с разследването. Системата на наказателно правосъдие обаче не реагира по никакъв начин, а обвинителният акт, който Занев подготвя, така и не достига до съдебна зала, сочи разследването на АКФ.

„Казусът е христоматиен пример не само за това как прокуратурата се проваля в ключовите разследвания на мащабни корупционни схеми, но и как институциите остават слепи и глухи при сигнали срещу високопоставени длъжностни лица.

Вярваме, че е в обществен интерес по този казус да има пълна прозрачност. Затова днес публикуваме информация за липсата на институционална реакция от страна на Върховния касационен съд (ВКС) и СГП по твърденията на прокурор Ивайло Занев, които уличават високопоставени прокурори.

Ще публикуваме и детайлна информация за това какво точно е установил прокурор Занев в хода на разследването по „Хемусгейт“, коментира Андрей Янкулов от АКФ.

През октомври 2023 г. Занев приключва работата си по обвинителен акт срещу деветима обвиняеми по финализираното разследване, което установява схема за евентуално присвояване и изпиране на около 55 млн. лв. Средствата са авансово платени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Агенция „Пътна инфраструктура“ и преведени чрез държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД към частни компании чрез незаконосъобразни инхаус процедури. Огромна част от парите са изтеглени в брой и безследно изчезват.

Трескава смяна на наблюдаващите прокурори

Месец по-късно, когато обвинителният акт трябва да бъде внесен в съда, Занев и другите двама наблюдаващи прокурори по производството внезапно са отстранени. Решението е на тогавашния зам.-апелативен прокурор и настоящ временен градски прокурор на София Емилия Русинова, както съобщи BIRD.BG. Името ѝ е свързвано с „Осемте джуджета“, където според свидетелство на Любена Павлова, Русинова редовно е получавала пари и задачи от бившия ѝ съпруг Петьо Петров–Еврото.

Тримата прокурори оспорват отстраняването си, но възраженията им не са уважени от прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП) и зам.-главния прокурор Мария Павлова.

Сигнал от прокурор Занев

На 6 ноември 2024 г. Ивайло Занев подава сигнал до специалния прокурор по разследване на главния прокурор и заместниците му Даниела Талева, с копие до председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Той иска проверка за евентуално извършени престъпления като подкуп или действия против правосъдието от и.ф. главния прокурор и/или прокурори от ВКП, Апелативна прокуратура-София и СГП, свързани с надзора върху разследването по „Хемусгейт“.

Причината са поредица от събития по делото: Занев е отстранен, а новият екип прокурори прекратява наказателното производство срещу част от обвиняемите и се издига кариерно. Занев заявява, че действията на новия екип потвърждават подозрението му, че отстраняването му е целяло да „се осуети наказателното преследване спрямо част от обвиняемите лица и за част от престъпленията, и да се забави максимално дълго внасянето на разследването в съда и то вероятно само с обвинение/я спрямо онези лица, за които може да се предположи, че са имали по-второстепенна/периферна, изпълнителска роля в реализирането на схемата“.

Постъпка без аналог

„Фактът, че сигналът идва от прокурор, който разполага със задълбочени и конкретни знания не само за конкретното разследване, но и за практиките в прокуратурата въобще, изисква сериозна институционална реакция. Особено значимо е, че Занев официално сигнализира срещу главния прокурор – постъпка без аналог в изключително йерархичната система на прокуратурата“, коментира Андрей Янкулов от АКФ.

Сезираните институции по същество отказват да реагират по сигнала. На 30 януари 2025 г. зам.-председателят на ВКС Лада Паунова, която трябва да извърши първоначалната преценка дали сигналът на Занев трябва да се изпрати на специалния прокурор или е явно необоснован, го препраща към СГП, аргументирайки се с липса на конкретни данни за съпричастност на Сарафов. Докато Паунова за три месеца достига до заключението, че прокурор Занев не излага нищо повече от необосновани твърдения, прокурор Йордан Петров от СГП, който в този период традиционно се произнася по преписките за престъпления от магистрати, прави същата преценка за два дни и отказва разследване, определяйки сигнала като „съмнения, внушения и предположения“.

„За страничен наблюдател е трудно да каже категорично дали наказателното преследване по „Хемусгейт“ е осуетено. Но трябва да се признае, че за това има сериозни индикации – като например смяната на екипа наблюдаващи прокурори, непосредствено след като разследването е приключено, последвана от сваляне на част от обвиненията и скоростно кариерно израстване на някои от новите наблюдаващи прокурори“, добавя Янкулов.

Въпреки че досъдебното производство е приключено още през 2023 г., през следващите близо две години по него няма никакво известно движение. Едва през юни 2025 г. излиза информация, че делото е разделено – процесуален похват, често използван за „смачкване“ на чувствителни казуси – а част от обвиненията за длъжностно присвояване са свалени. 

„Публичният интерес изисква прозрачност – защото става дума не просто за това, че от строежа на магистрала „Хемус“ са източени милиони, а за начина, по който се работи по ключови дела в българското правосъдие“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. (Фондът юридически представлява неправителствена организация, която през последните години направи значими разследвания, свързани с корупция на най-високо ниво в държавата и съдебната система – б.р.)

Целият анализ на бездействието на институциите по сигналите на прокурор Ивайло Занев прочетете тук.

От АКФ анонсират продължение - „Казусът Хемусгейт, част 2“, от което ще стане ясно какво пише в обвинителния акт по „Хемусгейт“, който никога не влезе в съдебна зала.