"Не мога да работя по 13 часа на ден и не очаквам това от моите служителки."

Това казва пред ДВ Ани, шефка на салон за красота в Атина. Тя е убедена, че и клиентките ѝ няма да са доволни от работата на изтощените козметички. Затова се пита защо гръцката министърка на труда Ники Керамеос непременно иска да създаде законови предпоставки за 13-часов работен ден.

Отговорът на министърката е: става дума за изключение от правилото, отнасящо се само за 37 работни дни в годината, и то "в интерес на работниците".

Синдикатите отхвърлят плановете и се противопоставят на приемането в парламента на законопроекта "за по-гъвкаво работно време". Затова са свикали обща стачка за сряда, 1 октомври. Надяват се по този начин да парализират страната. Сигурно е едно - че корабите ще останат в пристанищата, самолетите - на земята, а малкото влакове - по гарите.

Шестдневна работна седмица за работниците

Още преди този законопроект консервативното правителство на премиера Кириакос Мицотакис превърна гръцкия трудов пазар в един от най-гъвкавите в Европа. От юли 2024 насам работниците в промишлеността, в търговията, в селското стопанство и в някои сектори на услугите трябва да работят по шест дни в седмицата, ако работодателят им вземе такова решение. За допълнителния шести ден се дава добавка от 40 процента върху надницата.

Като цяло в Гърция все още важи 40-часовата работна седмица, но работодателите имат право за ограничено време да изискват до два неплатени допълнителни работни часа, предлагайки насреща повече свободно време. Теоретически това е на доброволни начало, но в много предприятия работниците са принудени да работят по-дълго и без компенсации.

13-часовият работен ден също трябва да се опира на доброволна база, подчертава министърката на труда. Никой не е задължен да работи извънредно, изтъква Ники Керамеос.

Негативните влияния върху производителността

Но може ли някой работник действително да откаже, ако от него бъде поискано да се труди извънредно? Експертът по труда проф. Теодорос Кутрукис казва:

"Не. Това не може да мине без последствия, тъй като отделният работник има само минимални възможности да преговаря".

Кутрукис предупреждава, че новото законодателство няма да се отрази положително на пазара на труда. Удължаването на дневното работно време би могло да доведе до намаляване на професионалното удовлетворение на заетите, до спад в производителността и дори до ръст на разходите за труд. Освен това може да повлияе на баланса между семейния и професионалния живот и да ограничи възможностите на работника да разполага с достатъчно време за по-нататъшната си квалификация и развитие, добавя професорът.

Експертът предлага в изключителни случаи, при които в даден бранш или в дадено предприятие има спешна нужда, закратко да се въвеждат допълнителни работни часове. Това би могло да се уреди от работодателите и работниците чрез механизма на тарифните преговори.

Гъвкаво работно време според нуждите на работодателя

Наред с въвеждането на 13-часовия работен ден законопроектът предвижда и "гъвкаво" разпределение на почивните дни, гъвкаво и краткосрочно разпределение на допълнителната работа от 120 минути на ден и извикване на работа на служителите чрез мобилно приложение при "спешна нужда". Опция ще бъде и четиридневната работна седмица при 40 часа седмично работно време.

Министерството на труда е убедено, че предложената реформа ще пригоди законодателството към реалността. Но много експерти по труда възприемат това като легализиране на нарушенията от страна на работодателите, регистрирани в миналото.

Удължаване на работното време вместо работа на две места

Заради ниските заплати много гърци работят на две места, а с новите правила ще могат да работят по 13 часа при един работодател.

"Ако можеш да правиш това при двама работодатели и да се местиш от едно място на друго, защо да не можеш да го правиш при един и да печелиш 40 процента повече?", гласи въпросът, който Керамеос постоянно задава пред обществеността.

Зад него обаче се крие въпросът защо толкова много хора в Гърция не могат да се издържат със своята 40-часова работа и трябва да се трудят извънредно или на две места.

Според Евростат гърците работят много, повече от всички други европейци - по 1886 часа годишно. Въпреки това производителността е ниска, както и покупателната способност (30 процента под средната за ЕС). Т.е. гърците още отсега работят много, но по волята на правителството трябва да работят още повече.

Синдикатите казват: "Стига толкова!"

Гръцкият синдикат GSEE отхвърля 13-часовия работен ден.

"Изтощението не е подем, човешкото натоварване има граници", гласи мотото на предвидените протести.

Вместо за удължаване, синдикатът се бори за намаляване на работното време до 37,5 часа седмично, колкото е в много от европейските страни.

В призива си за общата стачка синдикатът отбелязва:

"Гръцките работници, които и сега работят повече часове годишно от колегите си в ЕС и съобщават за голям ръст на бърнаут и претоварване, ще се конфронтират сега с дистопия. Стига! Вече просто не издържаме".

Дойче веле