Каква е била схемата по отклоняването на десетки милиони през незаконни инхаус процедури за строежа на отсечки от магистрала „Хемус“? Неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) публикува втора част от разследването си за потулването на случая, развило се след началото на „мандата“ на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. 

Отстранени прокурори

През есента на 2023 г. прокурор Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура (СГП) се готви да обвини ръководителите на три големи пътностроителни дружества в образуване и ръководене на организирана престъпна група, присвоила над 54 млн. лв., предназначени за строителството на автомагистрала „Хемус“.

Схемата стана известна и като „Чували с пари“ покрай риториката на ексвътрешния министър Бойко Рашков – сега депутат от ПП-ДБ, който разкри аферата.

Както Антикорупционният фонд разказа в първа част на „Казусът „Хемусгейт“, обвинителният акт обаче никога не влиза в съдебна зала, а Ивайло Занев и другите прокурори, водили разследването, са отстранени.

Обвинителен акт

Днес АКФ публикува в цялост проекта за обвинителен акт (линк) на прокурор Занев с посочени общо деветима обвиняеми, сред които като организатор и ръководител е Христо Савев, едноличен собственик на „Грома Холд“ ЕООД. Управителят на дружеството Виктор Велев и Маргарита Попиванова, изпълнителен директор на „Европейски пътища“, са обвинени в ръководене на организираната престъпна група.

Проектът за обвинителен акт проследява и пътя на парите, източени чрез мрежа от кухи фирми. В периода от 18 юни 2020 г. до 8 септември 2021 г. те са изтеглени в брой чрез 66 броя касови операции и транспортирани в складова база, собственост на „Водно строителство – Благоевград“ АД, край село Зелендол, община Благоевград. Мажоритарен акционер в дружеството е управителят на „Грома Холд“ ЕООД – Виктор Велев. Какво се случва с парите впоследствие остава неустановено.

„Публикуваният от нас проект за обвинителен акт е важен, защото показва, че за ограничен времеви период и сред определени прокурори е съществувала воля за разследване на един от най-скандалните скорошни случаи на отклоняване на публични средства в пътното строителство”, коментира Андрей Янкулов, старши правен експерт в АКФ.

Скандалът около “Хемус” избухна още през юни 2021 г., когато след одит на Сметната палата стана ясно, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е възложила без обществени поръчки договори за близо 4 млрд. лв. на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, което от своя страна в нарушение на Закона за обществените поръчки е превъзложило дейностите на частни дружества. През ноември 2021 г. МВР обяви, че разследва случая. Стигна се дори до съд с единствен обвиняем Борислав Колев. Към днешна дата съдбата на делото е неясна, но името на Колев присъства и в проекта за обвинителен акт, който АКФ публикува днес.

Кой колко взима

Колко пари са получили дружествата?

Според проекта за обвинителен акт на прокурор Занев, от юни 2020 г. до май 2021 г. „Автомагистрали“ изплаща на „Европейски пътища“ АД близо 343 млн. лв. по различни договори. Почти половината от тази сума представлява огромни авансови плащания за строеж на АМ „Хемус“, за който към момента на превода, а и до днес, не са извършвани строителни дейности:

На 11 юни 2020 г. „Европейски пътища“ получава авансово плащане от близо 95,9 млн. лв. по договор за доставка на строителни материали и изделия, необходими за строителството на Лот 6 от „Хемус“, което представлява 86% от стойността на подписания договор.

На 27 август 2020 г. дружеството получава авансово още 48,8 млн. лв. по договор за доставка на строителни материали и изделия, необходими за строителството на Лот 7.1 на „Хемус“, което представлява 50% от стойността на договора.

Също на 11 юни 2020 г. огромен аванс от над 84 млн. лв. за доставка на строителни материали и изделия за „Хемус“ получава и „Водно строителство – Благоевград“. Договорът е за Лот 5 на автомагистралата, а преведеният на частното дружество аванс се равнява на 86% от стойността на договора.

По това време на власт е правителството "Борисов 3". 

Реалните загуби

Според установеното в проекта за обвинителен акт предвидената за присвояване сума от 54 млн. лв. щяла да придобие характера на скрита търговска печалба и да се формира от „доставки и влагане на по-малко по количество и по-евтини като качество материали, отколкото било предвидено по проектна документация“, от използването на „по-малък технически и човешки ресурс“ от заложения, както и от спестяване на разходи за заплати, осигуровки и ДДС.

„Реалните загуби са много повече от посочените като присвоени над 54 млн. лв. Фактът, че в огромната си част строежът на АМ „Хемус“ и до днес не е завършен, повдига въпроса за всички суми, превеждани на „Автомагистрали“, а оттам на незаконните подизпълнители“, добави Янкулов. „Щетите далеч не са само за публичния бюджет, а за икономиката на цяла Северна България, както и за живота и здравето на участниците в движението.“

Видно от проекта за обвинителен акт, само седмица след първото авансово плащане от „Автомагистрали“, в един и същи ден, в рамките на броени минути, част от средствата преминават по веригата от мними подизпълнители, за да бъдат изтеглени в брой от обвиняемия Данаил Георгиев, специално вербуван за целта.

Схемата

Схемата включва „Бул строй груп ИГ“ ЕООД и „Евро строй кънстръкшън“ ЕООД, дружества обичайно използвани от „Водно строителство – Благоевград“ и „Европейски пътища“ като подизпълнители в строителството на обекти с възложители АПИ и „Автомагистрали“. От своя страна „Бул строй груп ИГ“ ЕООД и „Евро строй кънстръкшън“ пренасочват средствата към четири дружества без служители и без дейност.

Графика АКФ

Така, в продължение на година и три месеца, от 18 юни 2020 г. до 8 септември 2021 г., почти ежедневно Данаил Георгиев, Тома Янков, Красимир Митриков и Георги Шкендов посещават централния клон на „Интернешънъл асет банк“ – АД в София и изтеглят на каса общо 54 097 641.65 лв. Общо 18 пъти обвиняемите са напускали централата на банката със суми в брой на стойност над един милион лева, като най-голямата изтеглена на каса сума е на стойност 1,956 млн. лв.

Графика АКФ

Парите - в складова база

След като са напускали централата на банката, четирите лица са предавали средствата на обвиняемите Борислав Колев и Георги Георгиев, които от своя страна са ги транспортирали до складовата база на „Водно строителство – Благоевград“.

„Публикуваният от нас проект за обвинителен акт никога не достига съдебна зала. Можем да тълкуваме това като ясно свидетелство, че ключови институции в България не работят в името на публичния интерес“, коментира директорът на АКФ Бойко Станкушев.

Според АКФ нито ръководството на „Автомагистрали“, което предплаща договори за десетки милиони до почти 90%, нито това на АПИ, което е предоставило тези средства чрез процедура по инхаус възлагане, са примери за добро управление на публични средства.

В отговор на въпроси на АКФ от АПИ потвърдили, че са сключили с „Автомагистрали“ два договора, от декември 2018 г. и декември 2019 г., по инхаус процедури за изграждане на „Хемус“. Първият договор с предмет изграждане на участъци 1 – 6 включително е на стойност 1 140 609 631,01 лв. с ДДС. Вторият, за участъци 7 – 9, е на стойност 483 388 733,51 лв. с ДДС.

По първия договор АПИ е направила три авансови плащания към „Автомагистрали“, възлизащи на 667 059 051,30 лв. или близо 59% от цялата му стойност. По договора от 2019 г. две авансови плащания сформират впечатляващите 99% от цялата сума. И петте авансови плащания са направени в периода септември 2019 г. – ноември 2020 г. По Лотове 7, 8 и 9, за които още през 2020 г. са изплатени 99% от парите по договора, строителство липсва и до днес.

Липсващи отговори от прокуратурата

„Прокуратурата дължи на обществото отговори търсила ли е отговорност от ръководителите на „Автомагистрали“ и АПИ и защо в крайна сметка не е предала на съд организатора, ръководителите и участниците в престъпна схема за присвояване на публични средства в размер от над 54 млн. лева“, коментира Бойко Станкушев.

„Продължаваме да очакваме отговори дали е разследвана хипотезата за евентуални политически протекции за Савев, Велев и Попиванова, защо авторът на проекта за обвинителен акт е отстранен от работа по казуса „Хемус“ и защо институциите, в лицето на прокуратурата, Върховния касационен съд и Комисията за противодействие на корупцията, са пренебрегнали сигналите за отстраняването му и блокиране на разследването.“