Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Ортодоксалният наратив е известен: по-голяма Европа - по-силна Европа. Но животът показва друго - колкото по-голям става ЕС, толкова по-тромав и неуправляем е и толкова по-мощни стават евроскептичните и суверенистки течения в него.

Днешна Европа е в цугцванг. От една страна, тя е принудена да се разширява, за да не "подари" държавите кандидатки на геополитическите си конкуренти и опоненти, начело с Русия и Китай. От друга - ЕС не е институционално подготвен да интегрира още четири или осем държави и необходимата подготовка поставя за пореден път единството му на изпитание.

На опашката за членство в Съюза са Украйна, Молдова, Турция, страните от Западните Балкани. Най-напреднала в преговорите си е Черна гора, която има шанс да се присъедини през 2027 г. След нея идва Албания с вероятен изглед за членство през 2028 г. Сърбия и Република Северна Македония (РСМ) са проблематични кандидатки - първата заради Косово, а втората - заради нежеланието ѝ да впише българите като държавотворен народ в конституцията си и така да отвори пътя си към преговори за членство. Преговорите с Турция и Босна и Херцеговина са на практика блокирани - първите заради непреодолими за момента противоречия, а вторите - заради нефункционалност на въпросната държава. Преговорите с Украйна и Молдова не могат да започнат заради ветото на Унгария.

Освен институционални въпроси като механизма за вземане на решения от 32 или 35 държави, бъдещото разширяване поставя въпросите за вътрешното съотношение на силите в ЕС и за приходите и разпределението на разходите от неговия бюджет.

До момента, стане ли дума разширяване, Европейската комисия говори главно за реформите, които държавите кандидатки трябва да правят, но казва малко или нищо за реформите, които ЕС трябва да направи, за да може да приеме до осем нови членки.

„И днес ЕС трудно функционира с 27 държави. Ефективността е блокирана от правото на вето“, пише италианският евродепутат от "Обнови Европа" Сандро Гоци в приет неотдавна доклад за разширяването на ЕС. „Невъзможно е да се обединява континентът чрез разширяване, без да се подготвят реформи вътре в ЕС. Изискваме много от страните, които искат да се присъединят към Съюза, но самият ЕС трябва да се подготви да поеме континентални мащаби.“

Утре, 4 ноември, се очаква Еропейската комисия да обнародва своите виждания за бъдещето на разширяването.

Какво предлага Парламентът

Що се отнася до Гоци, той предлага следните главни реформи: 

  • преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие в Съвета (представляващ правителствата на държавите членки) по ключови въпроси, включително външна политика и данъчно облагане, за да се избегне блокаж от отделни държави;
  • намаляване на броя на еврокомисарите, като се въведе ротационен принцип, за да се запази ефективността на Комисията;
  • реформа на Европейския парламент, включително възможност за транснационални листи и преразпределение на местата;
  • укрепване на върховенството на правото като условие за членство и запазване на финансирането;
  • създаване на „преддверие на членството“ – междинен статут с достъп до политики и фондове, но без право на вето.

Докладът критикува липсата на политическа воля от страна на някои държави членки, които „се опитват да заметат под килима“ темата за вътрешните реформи. Гоци подчертава, че разширяването не може да бъде използвано като геополитически инструмент без паралелна институционална адаптация. Според докладчика ЕС е изправен пред избор: или да се реформира, за да приеме нови членки, или да рискува парализа и загуба на доверие.

Въпросите, по които се предлага преминаване към квалифицирано мнозинство, включват следните области:

  • Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), включително санкции, позиции по международни конфликти и стратегически партньорства. Целта е да се избегне блокиране от отделни държави при вземане на външнополитически решения.
  • Данъчната политика, особено по въпроси като минимално корпоративно облагане, дигитални данъци и зелени такси. Целта е да се ускори хармонизацията и да се избегне фискален дъмпинг между държавите членки.
  • Многогодишната финансова рамка (бюджет на ЕС), включително решения за собствени ресурси и разпределение на средства. Целта е да се улесни приемането на бюджети в разширен Съюз с повече бенефициенти.
  • Климатичната и енергийната политика, особено в контекста на Зелената сделка и енергийната сигурност. Целта е да се избегне блокиране на амбициозни цели от държави с различни енергийни зависимости.

Докладът предлага използване на клаузата за преход (член 48, параграф 7 от Договора на ЕС), която позволява преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство без трудната и изискваща години промяна на договорите – стига Европейският съвет да го реши с единодушие и Европейският парламент да даде съгласие.

Евроскептиците - приятели на разширяването

 Има тенденция някои евроскептични или суверенистки настроени държави да подкрепят разширяването на ЕС, но по свои геополитически и стратегически причини, които често се разминават с федералистката логика на „задълбочаване преди разширяване“. 

Обединеното кралство (преди Брекзит) подкрепяше разширяването на ЕС, особено към Източна Европа. Мотивите му бяха, че разширяването отслабва централизацията и задълбочаването на интеграцията, на което Лондон се претивопоставяше. Повече държави членки означаваха по-трудно вземане на решения и съответно по-малко федерализъм и повече подкрепа за страни с либерални икономики и проамериканска ориентация. Затова Великобритания беше сред най-активните поддръжници на голямото разширяване с 10 държави, от които осем от бившия съветски блок през 2004 г., и на следващото - с България и Румъния през 2007 г. Един от главните приятели на българската кандидатура в Европейския парламент беше докладчикът за страната ни, британският консерватор Джефри ван Орден, когото по-късно евродепутатите от ВМРО наричаха задушевно "бай Джефри".

Унгария официално подкрепя разширяването, особено към Западните Балкани (но не и към Украйна). Мотивите на премиера Виктор Орбан включват: създаване на блок от страни с консервативни, националистически или евроскептични позиции; укрепване на влиянието на Вишеградската група и други „нелиберални“ съюзници; балансиране на влиянието на Франция и Германия. Унгарското председателство на Съвета на ЕС (юли–декември 2024) постави разширяването сред основните си приоритети.

Разширяването се възприема от някои евроскептични държави като инструмент за разреждане на интеграцията, а не като стъпка към по-единна Европа. Това води до парадокс: държави, които критикуват ЕС, подкрепят неговото разширяване – но с цел да променят баланса вътре в него.

Има и друг парадокс: макар да са стратегически заинтересовани от разширяването, когато са на власт, националистически и евроскептични партии и движения, когато са в опозиция, го използват и като мотив да се противопоставят на интеграцията - че то "разваля качеството" на Европа. Страхът от "полския водопроводчик" след голямото разширяване през 2004 г. изигра важна роля за отхвърлянето на проекта за европейска конституция на референдуми във Франция и Нидерландия през 2005 г. Оттогава в много европейски столици има страх, че поредна вълна от новоприети държави ще даде импулс на крайнолевия и крайнодесния популизъм.