На 9 октомври Върховният административен  съд (ВАС) ще заседава по делото, което може да определи бъдещето на „Камчийски пясъци“ - едно от последните незастроени места по българското Черноморие.

Делото е образувано по жалба на четири дружества – „Мет Риъл Естейт“ ЕАД, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, „Бета Форест“ ЕООД и „Мирта Инженеринг“ ЕООД, които проявяват инвестиционен интерес и оспорват заповедта на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов от 2024 г. С нея територията беше възстановена като защитена местност, а върху нея беше наложена забрана за строителство.Според тях тази заповед ограничава правото им да строят върху парцели, които са тяхна частна собственост. От неправителствената природозащитна организация "Зелени закони" обаче настояват, че въпросната местност подлежи на защита.

Призив за гражданска подкрепа

„Зелени закони“ призова гражданите да се съберат в деня на делото пред ВАС, с цел да покажат, че “имат глас, когато става дума за бъдещето на нашето море”.

„Не можем да позволим успехът за природозащитата да бъде потъпкан от частни интереси. Плажовете и дюните са общо природно богатство“, заявяват от „Зелени закони“, които още през август призоваха граждани да се присъединят към делото като заинтересована страна. 

Сагата „Камчийски пясъци“

Местността „Камчийски пясъци“ се намира южно от Варна и обхваща над 4000 декара гори и пясъчни дюни. Това е най-големият подобен терен в България. Заради своето биоразнообразие районът е обявен за защитен още през 80-те години на ХХ век.

През 2005 г. правителството на Симеон Сакскобурготски изключва 1500 декара от крайбрежната ивица. Година по-късно решение на ВАС премахва защитения статут на “Камчийски пясъци” с формалния аргумент, че заповедта за обявяване на статута от 1980 г. е подписана от „неправилния“ човек. Така пътят към промяна на предназначението на земите е отворен – от „морски плаж“ се превръщат в „пасище“.

Заменките, които превърнаха дюните в частна собственост

През 2007 г., по време на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), тогавашният министър на земеделието Нихат Кабил (ДПС) сключва редица договори за замени. Така фирмата „Мет Риъл Естейт“ ЕАД получава над 1000 дка дюни на цена от 18 ст./кв.м., а други две фирми – „Мирта Инженеринг“ ЕООД и „Бета Форест“ ЕООД, правят подобни сделки, чрез които придобиват 2709 дка горски територии край Камчия, оценени на 9 лв./кв.м.

Реалната пазарна стойност на тези терени по това време е била между 60 и 100 лв./кв.м, посочват природозащитници, което означава, че държавата е била ощетена с около 250 млн. лева.

След замените правителството на Сергей Станишев променя предназначението на земите и ги изключва от горския фонд. Така става възможна реализацията на проекта „Камчия парк“ – представян първоначално като „спортно-рекреационен комплекс“, а по-късно като „иновативен жилищен парк с обслужващи дейности“.

Строителството на „Камчийски пясъци“ бе спряно благодарение на серия заповеди на Министерство на околните среди и водите, с които се забрани строежът в територии, включени в европейската мрежа „Натура 2000“. Тези мерки бяха въведени след започнатата от Европейската комисия наказателна процедура срещу България заради над 5-годишното забавяне при опазването на над 200 защитени зони. Въпреки това през 2021 г. се установи, че забраната за строежи в защитената зона „Камчия“, включително върху частните имоти в „Камчийски пясъци“, вече не фигурира в официалната заповед на МОСВ, въпреки че в първоначалния проект от 2020 г. беше предвидена. 

По време на управлението на ПП-ДБ и ГЕРБ министърът Юлиян Попов възстанови защитения статут на „Камчийски пясъци“ и въведе забрана за строеж, която Фирмите "Мет Риъл Истейт" ЕАД, "Рийс Интернешънъл" ЕАД, "Бета Форест" ЕООД и "Мирта Инженеринг" ЕООД оспорват. 

Делото на 9 октомври ще бъде ключов момент в дългогодишния спор около местността „Камчийски пясъци“. От решението на съда ще зависи дали заповедта на Министерството на околната среда и водите от 2024 г. ще остане в сила.