Белгия начерта червените си линии по европейския план за използване на замразените руски активи като източник на 140 милиарда евро репарационен заем за Украйна, пише „Политико“.

Страната настоява всички държави членки на ЕС да поемат не само сегашните, но и бъдещите рискове, включително възможността за юридически претенции от страна на Русия.

Този ход идва в навечерието на решаваща среща на върха на ЕС на 23 октомври, на която се очаква политическо съгласие по темата. Плановете предвиждат използването на около 175 милиарда евро приходи от замразени руски активи. Повечето от тях се съхраняват от „Юроклиър“ - белгийската финансова институция, която е в центъра на схемата.

Белгийският премиер Барт Де Вевер е категоричен, че страната му няма да приеме ангажимент без железни гаранции от всички останали членки. Според него „потенциалната отговорност може да бъде значително по-голяма от номиналната сума”. Той настоя гаранциите да останат в сила дори след евентуално вдигане на санкциите срещу Русия. Арбитражни процедури биха могли да продължат години наред, допълва Де Вевер.

Белгийската позиция включва категоричен отказ да се подкрепи мярка, която би могла да бъде тълкувана като конфискация. Освен това се изискват правно обвързващи ангажименти за покриване на всякакви загуби за „Юроклиър“ и белгийската държава, както и незабавно изплащане на компенсации при нужда от връщане на средствата на Русия, например при постигнато мирно споразумение.

Европейската комисия твърди, че не става дума за конфискация, а за използване на натрупаните лихви от блокираните активи. Барт Де Вевер обаче оспорва това.

„Разликата между репарационен заем и конфискация е изключително тънка”, изтъква той.

И предупреждава, че подобна схема може да наруши двустранни инвестиционни договори на Белгия и Люксембург с Русия, сключени в последните месеци на Студената война през 1989 г.

Друг риск, изтъкнат от Белгия, е отлив на чуждестранни инвеститори, особено китайски. Те биха се опасявали от бъдещи подобни действия срещу техните активи. Европейската централна банка (ЕЦБ) също е изразила загриженост, че официална конфискация може да подкопае доверието в еврото на световната сцена.

ЕС се стреми към компромисен вариант, който да избегне правния и финансов капан, пред който го изправя Белгия. Засега обаче не е ясно дали това ще бъде достатъчно за ключовата страна където е централата на „Юросклиър“.

Същевременно миналата седмица височкопоставен източник от Европейската комисия съобщиха, че тя ще иска двустранни гаранции от страните-членки на ЕС за „Юроклиър“. Според него повечето държави ще подкрепят идеята. И уточни, че в случая ще е необходимо квалифицирано мнозинство, а не единодушие.

Източникът обаче изтъкна, че рискът за Белгия е доста ограничен. По думите му той не трябва да се надценява и може да се управлява.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".