До 6 години затвор за разпространение на лична информация без съгласие. Това предвижда законопроектът за промени в Наказателния кодекс, предложен от депутати от „Има такъв народ“, който беше изненадващо приет в правната комисия на Народното събрание. 

По време на обсъждането депутатът от ГЕРБ - Бранимир Балачев определи като „фрапиращо“ предложението за лишаване от свобода от 1 до 6 години, с което случаи от подобен характер ще трябва да бъдат прехвърлени от частни дела в досъдебни производства.

„От 2023 до 2025 г. променихме закона два пъти. Идеята беше да намалим наказанията – да няма лишаване от свобода, а само глоби. Това, което искате да предотвратите, вече фигурира в закона. Не претоварвайте и без това претоварената система с лавина от заявления“, каза Балачев. 

Министерството на правосъдието, от своя страна, подкрепи предложението с аргумента, че поправката засяга неприкосновеността на личния живот и не дублира съществуващи разпоредби.

Законопроектът беше приет с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“.

Той предвижда криминализирането на „престъпленията против личния живот“. Според него за нарушение ще се смята всеки случай, в който без разрешение се разпространяват данни, снимки, записи или други материали, свързани с лични, семейни, интимни или здравословни обстоятелства на даден човек.

Предвидените наказания варират от една до шест години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв., а при „особено тежки случаи“ – до шест години лишаване от свобода и глоба до 8000 лв.

Проектът допуска използването на специални разузнавателни средства (СРС) при разследване на подобни престъпления – нещо, което до момента е запазено за тежки случаи като организирана престъпност или тероризъм.

Мотиви?

Не е ясно какъв е поводът за предлагането на подобна поправка.

Според мотивите, описани в законопроекта, съществуващите разпоредби за обида и клевета не дават достатъчна защита, тъй като не обхващат случаите, при които се разпространява лична информация, без непременно да има лъжа или злонамереност. Депутатите от ИТН посочват, че правото на личен живот е конституционно гарантирано и защитено от международни актове, но в България липсва ефективен механизъм за наказателна защита.

Подобна промяна обаче би могла да ограничи драстично свободата на медиите и общественото право на информация.

Засега законопроектът е внесен само от депутати на ИТН –  Тошко Йорданов, Александър Рашев, Николета Кузманова, Ивайло Костадинов, Христинка Иванова и Цветан Предов. Към момента няма индикации, че останалите партии от управляващото мнозинство ще го подкрепят.