Заложниците още са в ръцете на „Хамас“. Телата на убитите израелски граждани са някъде в ивицата, 19 от тях терористите обещават да върнат, девет обаче тепърва ще бъдат издирвани. Израелската армия започна да се изтегля до линиите, договорени в първата фаза на мирния план на Тръмп и до полунощ ще освободи част от територията в Газа.

Това е обещаващо начало, а ако заложниците наистина прегърнат семействата си най-късно във вторник, можем да говорим дори за надежда, че мирът в Газа ще се върне.

Но тази надежда е изключително крехка. Опасенията са големи, че планираното примирие в ивицата Газа може да се окаже нестабилно. Недоверието между двете страни остава твърде дълбоко. Нанесените рани са твърде големи и от двете страни, за да се очаква, че в следващите години ще видим безоблачно изграждане на разрушената ивица и стъпки към помирение между палестинци и израелци. Всъщност такова очакване е чиста наивност.

Засега е ясно само, че САЩ ще подкрепят контрола върху изпълнението на договореното примирие между Израел и Хамас с участие на свои военни сили. На първо време 200 военни ще бъдат разположени в Газа, за да наблюдават и контролират прилагането на споразумението.  

Става дума за създаване на съвместен контролен център, в който ще участват също сили от Египет, Катар, Турция и вероятно от Обединените арабски емирства. Центърът ще координира различните сили за сигурност и ще съгласува техните действия с израелската армия. Къде точно ще бъдат разположени войниците, все още не е решено и ще бъде обявено по-късно.

„И от двете страни няма голямо доверие, че планът наистина ще бъде спазен“, казват представители на американското правителство. „Хамас“ например се опасява, че Израел може на по-късен етап да възобнови военните операции.

„Има голям страх от това какво ще се случи след това“, добавят те.

Доналд Тръмп обяви, че в неделя ще отпътува за Близкия изток. Точната му програма все още не е известна.

„Мисля, че заложниците ще се върнат в понеделник или вторник“, каза републиканецът в Белия дом. „Вероятно ще бъда там – надявам се да бъда там. Планираме да тръгнем някъде в неделя.“

Няколко часа по-рано Тръмп вече беше намекнал, че ще потегли „съвсем скоро“.

Какво включва първата фаза?

Първата фаза предвижда освобождаването на израелските заложници, отвлечени от „Хамас“. В Газа все още се намират 48 заложници, от които според израелските власти 20 са живи. В замяна Израел трябва да освободи около 250 палестински затворници, осъдени на доживотен затвор, както и приблизително 1700 арестувани след 7 октомври 2023 г. Израелските войски ще се изтеглят зад предварително договорена линия в Газа. Споразумението предвижда и незабавно прекратяване на военните действия, както и възобновяване на хуманитарните доставки.

Какви са следващите стъпки?

Според текста на споразумението израелската армия трябва незабавно да прекрати операциите си и в рамките на 24 часа да се изтегли зад договорената линия. Това вече се случва. В рамките на 72 часа всички заложници и телата на загиналите трябва да бъдат предадени, като процесът ще бъде организиран от Международния комитет на Червения кръст – без публични церемонии и без медии.

Какво предвижда втората фаза?

Втората фаза на мирния план цели дългосрочен мир. Тя включва пълно израелско военно изтегляне от Газа едва след разполагането на международни стабилизационни сили (ISF), които да гарантират сигурността. Разоръжаването на „Хамас“ ще бъде обсъждано на по-късен етап. Организацията вече се е съгласила ивицата Газа временно да бъде управлявана от преходно правителство от палестински технократи под международен надзор.

Не е ясно обаче дали от „Хамас“ приемат изискването на плана на Тръмп самите те да не участват в управлението — въпрос, който ще остане предмет на следващи преговори.

И после какво?

Въпреки облекчението сред семействата на заложниците и хората в ивицата Газа – споразумението все още е далеч от окончателно. Засега са ясни и се подготвят за изпълнение или вече са в ход само първите две от общо 20 точки от мириня план.

„Хамас“ засега отказва да преговаря по израелското искане за разоръжаване. Според палестински представител организацията ще настоява, че докато израелските войски окупират палестинска територия, темата няма да бъде обсъждана. Сред спорните точки е и механизмът за пълното изтегляне на израелската армия, твърдят източници, запознати с преговорите.

Арабските държави, които подкрепят американския план, настояват той да доведе до създаването на независима палестинска държава. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче категорично отхвърля това – и то под натиска на своите крайнодесни коалиционни партньори.

Палестинското население остава на заден план

Преговорите се водят с „Хамас“, а самото палестинско население остава на заден план. По информации от медии, пред които някои цивилни палестинци са се осмелили да говорят, хората в Газа обвиняват за катастрофата си „Хамас“. Към това се прибавят и вътрешните коннкуретни схватки – кланове и „Хамас“ неколкократно влизаха във въоръжени битки, като кандидатите да заемат мястото на отслабената терористична организация се увеличават.

Разоръжаването на „Хамас“ и свалянето им от власт е най-доброто, което може да се случи и на самото палестинско население. Но това няма да доведе автоматично до палестинска държава. За такава се застъпваше голяма част от изралеското общество преди 7 октомври 2023 година. Сега обаче в Израел цари предимно недоверие към съседите им в Газа.

Проблемна е и палестинската власт на Западния бряг – над 80% от палестинците не я искат и тя трябва да бъде реформирана. Но планът на Тръмп не предвижда никаква перспектива за обединена територия или за самостоятелна държавност на палестинците. Това остава за един следващ етап, когато разрушенията са отстранени, а израелци и палестинци са успели да намерят отново път за разговори едни с други.

Възможен ли е поне траен мир?

За да има мир в този регион, арабските държави трябва да признаят правото на Израел да съществува. Аврамовите споразумения са първа крачка към това, а разширяването им с нови участнички в тях ще създаде условия и палестинците да се откажат от идеологията на „пълно унищожение на еврейската държава“. Докато обаче тя съществува, Израел няма причина да е водеща сила в решаването на палестинския проблем. За да се стигне изобщо до такива разговори, трябва както израелците, така и палестинците, да се чувстват в безопасност. Израел – за самото си съществуване, а палестинците – за правото си да се самоуправляват. То обаче не може да съществува, ако се базира на идеята за унищожение на евреите и Израел има пълното право да предприема мерки за защита на живота на гражданите си.

Какви са препятствията на терен?

Двегодишната война в Газа нанесе огромни щети там. 70 процента от сградите в Ивицата са разрушени или тежко повредени, а възстановяването им ще струва 500 милиарда долара. Самото разчистване на отломките ще изисква 50 милиарда долара. Това сочи обширно изследване на американския аналитичен център Rand Corporation, който прави опустошителна равносметка след близо 16 месеца война.

В 200-страничния си доклад, озаглавен „Пътища към траен израелско-палестински мир“, се описва ситуацията като „огромно предизвикателство“ за международната общност.

Още по-драматично се изразява Стив Уиткоф. След посещение в Газа той заявил, че регионът е „негоден за обитаване“.


„Почти нищо не е останало. Пораженията са зашеметяващи“, каза Уиткоф, като прогнозира, че възстановяването ще отнеме поне 10 до 15 години.

Изселени палестинци вървят по крайбрежния път близо до Вади Газа в централната част на ивицата Газа, движейки се към северната част на Газа, след като Израел и Хамас се споразумяха за прекъсване на войната. Снимка АП/БТА

Докладът на Rand Corporation очертава условията, при които възстановяването може да започне. Според Рийс едно от обещаващите направления е експлоатацията на природногазовите находища край бреговете на Газа, което би могло да покрие енергийните нужди на региона и да осигури приходи от износ. Израел вече е премахнал пречките за проучванията. Според европейски анализатори газовите находища биха могли да докарват 10% от необходимия бюджет на палестинците в Газа.

Освен това трябва да бъдат възстановени енергийната, водната и транспортната инфраструктура, както и изградено палестинско банково дело, което да подкрепя частния сектор. Необходимо е и отваряне на търговски връзки между Газа и Западния бряг, за да може регионът да излезе на нови пазари в Персийския залив посочва докладът.

Докладът подчертава, че пряк достъп до международните пазари е от решаващо значение за възраждането на външната търговия. За целта палестинската държава трябва да има контрол върху международните си граници — нещо, което Израел досега е възпрепятствал. Само тогава палестинците биха могли да подпишат споразумения за свободна търговия с ЕС, Великобритания и САЩ.

Рийс предупреждава, че Газа няма да може да се възстанови със собствени сили. Преди Западът да предостави средства обаче, трябва да има „ясна гаранция“, че няма да избухне нова война между Израел и „Хамас“. А това остава под въпрос, докато „Хамас“ съществува. Такъв е целият дългогодишен опит на израелската държава от идването на терористите на власт в Газа през 2006.

Палестинците трябва да се освободят от "Хамас"

В момента липсват убедителни лидери и от двете страни, които да поведат процеса към траен мир. „Хамас“, според доклада, остава „посветена на терора и унищожението на Израел“, а в Израел, особено след нападението от 7 октомври 2023 г., няма широка подкрепа за решение с две държави. Иран е отслабен, но продължава да използва конфликта, за да разширява влиянието си. Новият голям играч в региона – Турция, също предстои да се види в каква посока ще насочи усилията си. Засега реториката на Ердоган е силно враждебна към Израел. Но само допреди няколко години Турция и Израел бяха добри партньори с хладни отношения, така че има вариант и за оптимистичен прочит.

Но, както се вижда от всички анализи, първата и напълно необходима стъпка за каквото и да е възстановяване на региона и траен мир там, е пълното или почти пълно елиминиране на „Хамас“. А това съответства на сегашната стратегия на израелската армия (IDF).

„Идеологията и основният принцип на „Хамас“ са несъвместими с траен мир между израелци и палестинци“, се казва в доклада.

Втората предпоставка за устойчива мирна уредба е създаването на централен административен орган за управление на Ивицата Газа, който да осигурява достъп до здравеопазване, канализация, вода, енергия, както и безопасност и координация с международните организации.

Понастоящем обаче Палестинската автономна власт на Махмуд Абас няма капацитета да поеме тази роля.

Практическото възстановяване на Газа

1. Жертвите

67 000 са загиналите в Газа по данни на „Хамас“. Те не правят разлика между терористи и цивилно население.

По данни пак на самите терористи, преди 7 октомври 2023 година армията им наброява 35 000 души. Сега излизат данни, че от нея са останали около 2000 бойци. В хода на битките „Хамас“ е рекрутирала нови бойци – около 10 000.

В крайна сметка броят на цивилните жертви тепърва ще се уточнява, но дори и да е между 20 и 30 хиляди, той е изключително висок.

Израел тепърва ще трябва да се справя и с този проблем, както и да анализира и ако се налага да разследва някои от военните си решения. Това ще отнеме време и изисква на власт да е друго правителство, но демократичното общество неминуемо ще стигне и до този въпрос.

Същото предстои и на палестинците, макар че те тепърва трябва да се преборят за свое демократично общество. Но извършените от тях зверства, в които участваха  имного цивилни, както и терористични атентати през годините също не може да се заметат под килима, ако искат да съжителстват мирно с Израел.

Рефлексия на последните две години в Израел ще помогне на евентуални прогресивни сили в Газа. Преди идването на „Хамас“ на власт там палестинците бяха сред най-малко ислямизираните араби, а това дава повод за надежда, че могат да се намареят сили в ивицата, които да работят за мир и благоденствие на хората си, а не за унищожение на Израел.

2. Разрушенията и отломките

От някогашния Газа почти нищо не е останало. Градове като Бейт Ханун и Рафах са фактически унищожени – на мястото на жилищните квартали сега има пустиня от бетонни руини. Според германската анализаторска фирма Vertical52, която използва сателитни данни, 78% от всички сгради в Газа са разрушени или повредени. ООН изчислява, че в хода на войната са се натрупали над 53 милиона тона строителни отпадъци – 18 пъти повече, отколкото в трите предишни войни в Газа, взети заедно. Това са 383 килограма отломки на квадратен метър. Разчистването би отнело до 20 години и би изисквало стотици багери и кранове – техника, която Израел засега не допуска в Газа.

Около 800 000 тона отломки са заразени с азбест, което прави премахването им опасно за здравето. Според израелския геолог Йоел Роскин няма подходящи места за депониране на тези отпадъци нито в Израел, нито в Газа – евентуален вариант би била Синайската пустиня, но Египет вероятно няма да се съгласи.

3. Тунелите

Дори ако руините бъдат премахнати, остава нестабилният терен. Под земята „Хамас“ е изградил мрежа от тунели с дължина до 700 километра и дълбочина до 70 метра.

Много от тях са разрушени при израелски атаки, други тепърва ще бъдат открити. Това прави строителството на стабилни сгради изключително рисковано. Израелската армия е започнала да запълва някои тунели с бетон, но това е твърде скъпо и неефективно, погледнато мащабно.

4. Водата

Проблемът с водата е екзистенциален. Още преди войната 90% от питейната вода в Газа идваше от осолен подземен водоносен слой. В хода на военните действия 60% от помпите, инсталациите за обезсоляване и пречиствателните станции са унищожени.

В резултат над 70% от населението пие замърсена вода, а необработени отпадни води от 2,2 милиона души се изливат директно в Средиземно море. Единствената възможност за възстановяване на водоснабдяването би била масово изграждане на нови инсталации за обезсоляване, но те са скъпи и изискват стабилно електроснабдяване.

5. Кой ще участва във възстановяването?

Еманюел Макрон свика външните министри на ЕС в Париж, за да се обсъжда този въпрос, което предизвика остра критика от страна на Израел. Критиката не може да бъде отхвърлена като неоснователна – европейците не успяха да се намесят за постигане на примирие, а конкретните планове за строеж в Газа са още далеч от реалността.

Освен това отговорност за региона трябва да носят арабските държави там и Израел – пробив, който планът на Тръмп постигна за първи път в този конфликт и това е най-голямото му постижение, различаващ го от всички предишни опити той да бъде решен.