Няма покой за путино-тръмпофилите по света и у нас.

Още не е заглъхнало ехото от поредното, но не се знае дали и последно обръщане на Тръмп по отношение на конфликта в Украйна. Толкова е шокиращо, че още не са получили опорки по въпроса.

Ето сега и ново двайсет – Нобеловата награда за мир. Вместо Тръмп я спечели венецуелската опозиционерка Мария Корина Мачадо.

Брей, като заваляха едни сълзи и жалейки. Колко била обезценена Нобеловата награда за мир. Как същата Мачадо зовяла за преврат, вместо да остави народа мирно да живее и да се радва на любимеца Николас Мадуро, наследил още по-любимия Уго Чавес. С нетърпение чакам да разровят и произхода й. Току виж се оказало, че испанският й прапрапрапрадядо изклал или дори изял n на брой индианци в днешна Венецуела.

И най-важното – Нобеловата награда я заслужавал Тръмп. Лидерът на най-най-най-омразната на света държава.

Завършвах училище, когато по БТ (както се наричаше националната телевизия при социализма) заклеймиха Нобеловия комитет, задето присъдил Нобеловата награда за мир на Лех Валенса – по онова време лидер на опозиционния полски профсъюз „Солидарност“, стигнал до поста президент на своята страна. И той, подобно на Рейгън, стана враг на Тутраканската селищна система.

Вярвам, че не съм единственият, който си спомня това. Но понеже има немалко хора, които помнят не повече от пет минути, се чувствам длъжен да им припомня някои неща.

Когато обвиняват Мачадо в призив за преврат, не е зле да попрочетат малко книжки и да научат, че през 1992 г. венецуелският полковник Уго Чавес извърши не един, а два опита за преврат. Вторият бе командван от затвора, където Чавес бе изпратен напълно основателно, в съответствие с демократичните закони на Венецуела.

При Уго Чавес Венецуела бе разтърсена от незапомнена икономическа криза. И то при положение че е страната с най-големи в света доказани залежи на петрол.

Пак при Уго Чавес конституцията на страната бе променена така, че бе премахнато ограничението от два мандата на президента. Разбира се, той не искаше това, ама народът искаше. И той като истински народен водач не можеше да остане глух за народните щения.

„Проблемът не е в ограничението на мандатите. Това е грешка. Демокрацията е в това който може да се кандидатира, а народът да бъде този, който да реши. Ако народът реши, че един управник е добър, нека гласува за него. Защото по-недемократично е да попречите на народа да гласува за един човек, който управлява добре.“

Това заяви в интервю за Клуб Z в края на 2015 г. посланичката на Венецуела у нас Ориета Капони (починала през август 2024 г.)

Подкрепящите тези думи обаче със сигурност се възмущават, че ген. Аугусто Пиночет е управлявал Чили цели 17 години.

Повод за даденото от Ориета Капони интервю бяха предстоящите парламентарни избори през януари 2016 г. Президент вече бе Николас Мадуро, наследил Уго Чавес след смъртта му през 2013 г.

Очаквано изборите бяха спечелени с разгромяващо мнозинство от опозицията. Тя дори събра две трети от депутатските места – достатъчно, за да свалят Мадуро.

Какво обаче се случи? Стана като във вица за българина, дето отишъл в Лас Вегас и обрал местните комарджии. Казал им, че има нова игра „Бонго-бонго“. Раздали картите, нашият човек извикал „Бонго-бонго“ и обрал парите. На следващото раздаване всички бързали да извикат първи „Бонго-бонго“. Нашият обаче казал: „Неее! Голямо бонго!“ и пак обрал парите.

По силата на извънредните си правомощия, които си бе осигурил, Николас Мадуро разпусна Националното събрание и свика избори за Учредително събрание – специален орган, който да може да променя конституцията. Съвсем според очакванията всички места в новия орган бяха спечелени от членове на Социалистическата партия на Мадуро или нейните съюзници.

През 2017 г. режимът на Мадуро пусна срещу опозицията Колективи за защита на революцията (КЗР). Това са подобия на известните в годините на социализма ДОТ (Доброволни отряди на трудещите се). И двете формации бяха призвани да смазват всякаква съпротива. Екстрата във Венецуела се състои в това, че в колективите има много „маландрос“. Думата означава „лоши момчета“. Това са лумпени, излезли от най-бедните и най-непросветени среди. Те не работят нищо и режимът ги използва за свой „юмрук“.

Но за всичко това едва ли ще чуете да говорят тези, които обвиняват Мария Корина Мачадо в призиви за преврат.

И това е всичко, срещу което се борят Мария Корина Мачадо и венецуелската опозиция.

Така че моля, спрете сълзите за Нобела на Мачадо. По-добре млъкнете. И отдайте заслуженото на тази жена, която е принудена вече почти две години да се укрива от властите. И не се знае дали ще може да отиде в Осло да получи наградата си. Както не можа да иде миналата година в Страсбург, за да си получи наградата „Сахаров“, присъдена от Европейския парламент за свобода на мисълта. Вместо това тя говори по видеовръзка.

Накрая да припомним и регламента. Кандидатите за Нобелова награда за мир се номинират до 31 януари на календарната година, в която те се раздават. А Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари. За 11 дни той нямаше физическа възможност да направи каквото и да било, което да му донесе тази награда.

Лично аз му пожелавам да я спечели. Но преди това да договори край на войната в Украйна. И, което е още по-важно – съд за виновниците за тази война. Втори Нюрнбергски процес.