След почти три десетилетия в ефир, с премиерата на новия 27-ми сезон „South Park“ отново се оказва в центъра на общественото внимание като една от малкото сатирични продукции, които успяват умело да пародират управлението на Доналд Тръмп през втория му президентски мандат.

Писателят Джеси Хасенджър отбелязва в The Guardian, че докато много комици и предавания – като Saturday Night Live или "Късното шоу със Стивън Колбер” – се борят да намерят нов хумористичен подход към управлението на Тръмп, Мат Стоун и Трей Паркър успяват да възвърнат остротата и жестоката сатира на „South Park“. Вместо поучителни речи и морализаторство, новите епизоди боравят с „чиста, заслужена злоба“, насочена срещу реални политически фигури като Тръмп, Джей Ди Ванс и Кристи Ноем.

Премиерата на новия сезон дойде само няколко дни след подписването на петгодишната сделка с Paramount+ за 50 нови епизода и излъчване на всички предишни сезони на стойност 1,5 млрд. долара. 

Излъчването на новия епизод на 23 юли предизвиква бурни реакции от Белия дом, след като сериалът представи президента Доналд Тръмп гол в леглото със Сатаната. След излъчването му Белият дом определи шоуто като „четвъртокласна продукция, отчаяно търсеща внимание“.

Новият сезон на South Park излезе на фона на някои знакови сътресения в американския медиен свят, сред които закриването на “Късното шоу със Стивън Колбер” след повече от три десетилетия на екран, което ABC обяви, че ще приключи през май 2026 г. 

През септември 2025 г. временното сваляне на Джими Кимъл от ефир породи сериозни дискусии за свободата на словото в американската телевизия, като много наблюдатели видяха в случая косвена намеса от страна на администрацията на Доналд Тръмп и опити за цензура на някои от критиците му. 

В епоха, в която опонентите на Тръмп на моменти изглеждат безсилни, сериалът на Паркър и Стоун предлага нещо истински ценно – смел, циничен и все пак интелигентен лек срещу политическото безумие.

В света на анимационната сатира има няколко сериала, които се доближават до подхода на South Park, но всеки със своя уникален фокус. 

Семейство Симпсън, дебютирал през 1989 г., залага на по-умерен хумор в стремежа си да критикува обществото, градската политика и културата, без да се фокусира толкова остро върху конкретни личности. Family Guy (Семейният тип) стана познат със сатирата и черния хумор, като се фокусира преди всичко върху абсурда на ежедневието. Рик и Морти добавиха елементи на политическа и социална сатира чрез прийомите на сюрреалистичния абсурд, но приоритет остана фантастиката, примесена с нотки на екзистенциално философстване. Буундокс (The Boondocks), от своя страна, появил се за пръв път в ефир през 2005 г., се отличи с директен подход към политическите и расовите проблеми. 

Всички те - някои от тях по необуздан, други - по косвен начин, успяха да разтърсят и преформатират отношенията на обикновения човек (зрителя) с властта, не през политически, а през културно-социален, по своята същност, наратив. 

На фона на всички тях обаче South Park остава едно наистина безпрецедентно явление на 90-те години, което успя да обсеби поп-културата с размах, който го направи задължителна част от пътя на подрастващия човек дори в страните от Източна Европа, дори и у нас. 

От своя дебют през 1997 г. анимационният сериал на Трей Паркър и Мат Стоун преобръща начина, по който се прави комедия. С комбинацията от политическа критика, провокативен хумор и сатира, която не прощава, анимационното шоуто се превърна в културен феномен, който до днес остава единствен по рода си. 

Защото това, което South Park успя да постигне през годините, е да преведе политическия език на езика на поп-културата. Нещо повече, остави ни с усещането, че няма политически и социални въпроси, които стоят отвъд капацитета ни на възприемане. И преди всичко друго, даде ни да разберем, че по отношение на хумора, недостижими няма.