Общото наблюдение:

Министърът на здравеопазването Силви Кирилов носи много шапки –  той е лекар (уролог), преподавател, мениджър (управлявал е две големи болнични заведения), законодател (депутат) и управленец (министър).

Той комбинира цялата възможна експертиза, необходима за здравни реформи.

Обяснимо е да очакваме министърът на здравеопазването да предлага решения или поне да координира решения. Това не се случва, поне публично.

В случая със здравните работници, той демонстрира следното:

  1. Парите ги дава министерството на финансите/НЗОК – нямам правомощия за вдигане на заплащането;
  2. Образованието е в ресора на друго министерство – нямам правомощия как повече хора да се записват да учат за сестри, да завършват образование и да остават да работят в системата;
  3. Статусът, личното отношение и условията на труд са казуси с персонала – не мога да се меся в управлението на болничните заведения.
  4. Демонстрацията от тази седмица, в която председателят на Комисията по здравеопазване пристига на заседание и изненадващо за публиката обявява, че пари за вдигане на заплатите на всички в сектор Здравеопазване ще има, ясно демонстрира, че здравният министър е май само един счетоводител, който смята с помощта на служителите си, но не е реформатор.

Ако вдигнат заплатите, ще има ли повече сестри

Вече на всички е ясно, че проблемът с работещите в системата на здравеопазването само отчасти може да се закрепи с ударно вдигане на заплатите, за да задържим и малкото специалисти, които още не са емигрирали. Те обаче и сега не достигат.

Казано по друг начин, в момента явно ще вдигнем заплатите на основните музиканти и те може и да не напуснат, но все още липсва около 1/2 от целия оркестър и пак музиката ще се чува само от първия ред (най-скъпите билети).

Голямото дългосрочно решение навсякъде по света е от страна на образованието – страните с най-успешна стратегия са тези, които са направили достъпа до обучение на здравни специалисти привлекателен, лесен, по-евтин, бърз и ефективен.

Ето как става.

В някои европейски държави е прието образованието на част от сестринския персонал да преминава в професионалното средно образование (Германия, Австрия, Румъния, Дания, Нидерландия, Чехия и др.). Сестрите, които го завършват, нямат европейско призната диплома, но обучението е на необходимото ниво и работят в болници и медицински центрове и предоставят адекватна грижа на пациента.

Как е в България

Четири години обучение за медицинска сестра, нито ден по-малко. За европейско призната диплома, която част от завършилите вземат и изчезват в чужбина.

Работа от ден първи докато следват може, ако искат, но като санитари и болногледачи. Да се научат. Заплащането е съответно на позицията и често – минимално.

Никой не дава и дума да се каже за по-кратко образование.

Как може да бъде и у нас

Вариант 1 – реорганизация на учебната програма в университетите – не се намалява обучението, а времево се вмества в 3 години, вместо сегашните 4 години. Това няма да е кардинална промяна, но е добра първа стъпка. Получаваната диплома ще е европейско призната.

Вариант 2 – засилване на дуалното обучениеза конкретни медицински професии (в момента в професионалните гимназии у нас могат да се обучават ученици в професии от направление „Здравни грижи“, например болногледач, парамедик и здравен асистент), което и в момента е налично, но няма прием на  ученици по тези специалности. Обучението трябва да е силно практическо насочено и ще трае 2 години в горния гимназиален етап (11 и 12 клас). То ще е много по-близко до учащите, може да се организира в редица градове в страната, най-вече за хора, които не искат да емигрират, но имат интерес към професията и са близо до здравните заведения, които имат нужда от тях.

Институт за пазарна икономика