Правителството на Нидерландия, в което ключова роля играеше десният популист Герт Вилдерс, издържа точно 336 дни. Тъй като коалицията отказа да следва неговия план от десет точки за по-строго отношение към кандидатите за убежище, в началото на юни Вилдерс разтури правителството, припомня АРД.

„Така нашата отговорност за този кабинет приключи", каза той тогава.

„Партията на свободата обеща на избирателите да наложи най-строгото право по отношение на кандидатите за убежище в Европа. Затова не можех да постъпя другояче, освен да оттегля нашата подкрепа за кабинета."

Макар да спечели изборите със значителна преднина, самият Вилдерс не беше част от правителството. Това бе отстъпка спрямо останалите три партии, които в противен случай не биха встъпили в коалиция с неговата "Партия на свободата" (ПС).

Днес Вилдерс казва, че това вероятно е било грешка. „Констатирам постфактум, че може би щеше да е по-добре самият аз да стана премиер. Мисля, че така бихме постигнали много повече."

Съюзът бе крехък от самото начало

Особена изненада от оттеглянето на Вилдерс нямаше, отбелязва АРД. Обяснението - липсата на хармония в отношенията между крайнодясната "Партия на свободата" на Вилдерс и по-скоро умерения "Нов обществен договор" (НОД) на бившия християндемократ Питер Омзигт. Междувременно Омзигт се оттегли от политиката, посочва германската обществена медия. Допитванията регистрират рязък спад в доверието към неговата партия, която вероятно ще загуби всичките си 20 мандата.

Останалите трима бивши коалиционни партньори също могат да очакват загуби. Дори подкрепата за Вилдерс, който само преди седмици изглеждаше сигурен победител на изборите, спада.

Една от причините, както посочва АРД, е, че много от колебаещите се избиратели вече са взели своето решение - и то е по-скоро в полза на партиите от центъра.

Снимка АП/БТА

Кой може да измести Вилдерс?

Вилдерс има трима сериозни конкуренти - Съюзът от зелени и социалдемократи, отново укрепналите християндемократи и ляволибералната партия "Д66". Най-вече демократите от "Д66" напреднаха много в последния етап от предизборната кампания.

„Не трябва да се поддаваме на внушенията, че Вилдерс отново ще спечели изборите", заяви председателят на "Д66" Роб Йетен. „Участието на Вилдерс във властта в последно време ни докара само спорове и застой. Затова да водим предизборната кампания смело, за да покажем, че е възможно."

38-годишният Йетен обединява надеждите на прогресивните избиратели: млад, красноречив, уравновесен и достатъчно опитен - той е бивш вицепремиер и министър на екологията.

Християндемократите с нови сили

Това, което е Йетен за левите, е Хенри Бонтенбал за консервативните. Той е физик, експерт по енергетика и на последните избори вдъхна нов живот на западащата партия Християндемократически призив (ХДП), спечелвайки пет места в парламента, припомня АРД. Тази партия отново добива значение, посочва пред германската обществена медия политологът Мориц Майерс. „Бонтенбал е много симпатичен и поражда доверие, освен това е много компетентен. Повечето нидерландци виждат най-вече в него своя нов премиер."

Йетен и Бонтенбал се разбират добре. Заедно със зелените и със социалдемократите, които следващата година предвиждат да се обединят в нова лява партия, те могат да сформират лявоцентристки съюз - вероятно обаче без мнозинство в кабинета.

Майерс не изключва те да опитат да управляват и като правителство на малцинството. Според него това е шанс. „Това, разбира се, не е идеалният вариант, но мисля, че такова правителство може да постигне много, тъй като по определени теми може да привлече различни партии."

Ще им стигнат ли силите на партиите в центъра?

С консервативно-либералната "Народна партия за свобода и демокрация" (НПСД) лявоцентристите могат да постигнат и мнозинство. Само че по време на предизборната кампания партийната лидерка Дилан Йешилгьоз отхвърли сътрудничество със съюза на зелени и социалдемократи.

Тя не би искала да се коалира и с Вилдерс след опита, натрупан в последните месеци, пише АРД. Вилдерс показа, че не иска да поеме и минимална отговорност, изтъква Йешилгьоз. Затова всеки глас за него би бил загубен.

За много от привържениците на НПСД - партията, от която Марк Рюте бе премиер в продължение на почти 14 години - това осъзнаване идва твърде късно. Те са недоволни от Йешилгьоз, че изобщо е управлявала с Вилдерс. Предвижданията сочат, че също и нейната партия ще загуби значителна част от гласовете си.

Сред основните теми в предизборната кампания, която бе кратка, но интензивна, бяха нуждата от жилища, и то на поносими цени, политиката по отношение на грижите за болните и възрастните, здравеопазването, както и любимите на Вилдерс въпроси, свързани с миграцията и получаването на убежище. Дебатите обаче вече далеч не са толкова разгорещени - междувременно дори и левите партии са за по-строга миграционна политика, отбелязва АРД.

Германската обществена медия прогнозира, че след изборите в парламента ще има повече от 15 фракции. Дори и 20 процента от гласовете стигат за изборна победа, но не и за управление. Т.е. - за трети път след 2021 и 2023 Нидерландия е пред трудни коалиционни преговори.

Дойче веле