Докато всички погледи са вперени в усилията за мир в Украйна, вътрешното положение в Русия сякаш остава в сянка. А там, изглежда, е Ахилесовата пета на режима на Владимир Путин. През есента на 2025 г. страната показва признаци на напрежение, изтощение и разслоение – както сред обществото, така и сред армията и политическите елити. Докато официалната реторика поддържа образ на стабилност и решителност, реалността е по-сложна и многопластова.

Съпротивата е жива

„Възвръщане на имената“ през 2025 г. се превърна в едно от най-значимите символични събития на гражданска съпротива в Русия, въпреки репресивната среда и официалните забрани, отбелязва независимият сайт "Медуза".

Акцията се провежда ежегодно на 29 октомври – в навечерието на Деня на паметта на жертвите на политически репресии. Организирана от забраненото правозащитно общество „Мемориал“, тя започва през 2007 г. и се състои в публично изчитане на имената на хора, убити или репресирани по време на съветската власт. През 2025 г. събитието е обявено в 111 града по света, включително девет руски – сред тях Москва, Новосибирск, Иркутск и Сиктивкар. "Медуза" я предава пряко онлайн.

Участниците се събират пред паметници, свързани с историята на държавното насилие – например Соловецкия камък в Москва – и четат имената на жертвите, често в продължение на часове. 

Промяна на нагласите към войната: 66% искат мир

Сондажите на „Левада център“ през 2025 г. показват сложна и променяща се картина на обществените нагласи в Русия – официална подкрепа на действията на режима, но и нарастващо желание за мир, страх от ескалация и икономическа несигурност.

През юли 2025 г. 75% от анкетираните подкрепят действията на руската армия в Украйна, но 66% от тях заявяват, че желаят започване на мирни преговори. Това показва, че подкрепата не е безусловна, а често мотивирана от страх или лоялност, а не от ентусиазъм.

Същевременно само 10% смятат използването на ядрено оръжие за оправдано – значителен спад спрямо 39% през 2024 г. Над половината от анкетираните се страхуват от ескалация на конфликта с НАТО. През май 2025 г. рекорден дял от руснаците изразяват желание за нормализиране на отношенията със Запада, а САЩ вече не се възприемат като най-враждебната страна.

„Левада център“ е обявен от руските власти за „чуждестранен агент“, но продължава да публикува независими данни, които показват разслоение в общественото мнение – особено сред младите, жителите на големите градове и хората с висше образование.

Морална криза в армията

В руската армия през есента на 2025 г. се наблюдава дълбока криза в морала, командването и доверието между редовите войници и техните началници. Признаци за това идват както от независими руски разследвания, така и от официални действия на Кремъл. Разследване на независимото издание „Верстка“ разкрива тревожна практика: офицери, наричани от войниците „обнулители“, систематично изпращат подчинените си в т.нар. „месни щурмове“ – атаки без реална подготовка, подкрепа или шанс за оцеляване. В публикувания списък фигурират 101 имена на командири, за които има свидетелства, че са замесени в насилствени действия срещу свои войници – включително побои, заплахи с разстрел и отказ от медицинска помощ. Тези действия често са насочени срещу мобилизирани или наказателни подразделения, в които попадат дезертьори, отказали да се върнат на фронта, или войници, изразили недоволство. Според източници на „Верстка“, някои от „обнулителите“ са били повишени, което подсказва, че подобно поведение не само се толерира, но и се възнаграждава в определени части на армията.

Според анализ на OSINT-проекта Frontelligence Insight, броят на дезертьорите в руската армия през 2025 г. е два пъти по-висок от този през 2024 г. Очаква се до края на годината да достигне 70 000 души – приблизително 10% от целия руски контингент в Украйна. OSINT (от англ. Open Source Intelligence) означава събиране и анализ на информация от публично достъпни източници – като сателитни снимки, видеозаписи, социални мрежи и медийни публикации. Този тип разузнаване се използва широко от независими анализатори, журналисти и неправителствени организации за проверка на факти и проследяване на военни действия.

На 26 октомври 2025 г. президентът Владимир Путин проведе съвещание с началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Според „Новая газета Европа“, това не е било рутинна среща, а опит за овладяване на напрежението в армията, породено от липсата на стратегически успехи и нарастващото недоволство сред офицерския състав. В същия ден Путин обяви изпитания на нова ядрена ракета – ход, който според анализатори има за цел да демонстрира сила пред вътрешната армейска аудитория и да компенсира липсата на реални победи.

Военната учебна програма за 2026 г. включва нов модул: „Русофобията като заплаха за националната сигурност“, според „Верстка“. Това е част от усилията на Кремъл да затвърди идеологически контрол над армията, като представя Запада и Украйна като източници на екстремизъм и неонацизъм. Така се цели да се поддържа бойният дух чрез страх и омраза, а не чрез доверие и мотивация.

Войната в Украйна се превръща не само в геополитически конфликт, но и във вътрешен инструмент за контрол – с висока цена за армията. Деморализацията, насилието вътре в редиците и липсата на стратегическа перспектива подкопават устойчивостта на руските въоръжени сили.

Икономиката - все по-зле

По данни на Сметната палата, прогнозата за растеж на БВП през 2025 г. е понижена до 1%, като се отчита забавяне спрямо предходните години, пише днес в. "Ведомости" . Герман Греф, президент на Сбербанк, заяви на заседание на Съвета по демографска политика, че реалният растеж може да бъде едва 0.8%, а в най-добрия случай – до 1.5% през следващите две години, съобщава същото издание. Това е значително под темповете, наблюдавани през 2022–2023 г., когато икономиката се адаптира към санкционния натиск чрез вътрешна мобилизация и пренасочване на търговски потоци.

Министърът на финансите Антон Силуанов обяви, че очакваният ръст на БВП е „не по-малко от 1.5%“, но това изявление не е подкрепено с конкретни структурни реформи или инвестиционни програми, предаде руското издание на "Форбс". Централната банка, ръководена от Елвира Набиулина, предупреди, че преждевременното смекчаване на паричната политика може да доведе до нов скок в търсенето, без съответстващо увеличение на производствения капацитет, отбеляза "Ведомости". Това би наложило повторно повишаване на основната лихва, което би ограничило кредитирането и потреблението.

На валутния фронт, Сбербанк прогнозира, че рублата може да отслабне до 90 рубли за долар до края на 2025 г., въпреки че през октомври тя временно се укрепи до под 77 рубли за долар, предупреди руският "Форбс". Причините включват спад в приходите от износ, ограничен достъп до западни финансови пазари и структурни дефицити в бюджета.

Вътрешното потребление остава нестабилно. Според анализатори от РБК, реалните доходи на населението са стагниращи, а инфлацията в сектора на храните и горивата надвишава официалните показатели. В някои региони се наблюдава недостиг на гориво, а производители на бензин съобщават за трудности при поддържане на качеството поради ценови ограничения.

Въпреки официалната реторика за „устойчивост“ и „адаптация“, руската икономика през 2025 г. се намира в състояние на структурна уязвимост, зависима от ограничени източници на растеж, вътрешно потребление и държавни субсидии. Липсата на достъп до западни технологии, инвестиции и финансови инструменти продължава да ограничава потенциала за дългосрочно развитие.

Напрежение сред елитите

В Русия се наблюдават отчетливи признаци на напрежение и разслоение сред политическите елити. Въпреки официалната реторика за стабилност и контрол, вътрешната динамика показва конкуренция между фракции, изолация на умерени гласове, административна умора и страх от репресии – особено сред по-ниските нива на властта.

След местните избори през септември 2025 г. Либерално-демократическата партия (ЛДПР), известна с крайнонационалистическата си реторика, измести Комунистическата партия от второто място в редица региони. Според анализ на Meduza това не е просто електорална промяна, а резултат от целенасочена подкрепа от страна на Кремъл. Администрацията на президента е насочила ресурси и медийна подкрепа към ЛДПР, като част от стратегията за укрепване на „управляемата опозиция“ – партии, които не оспорват властта, но създават илюзия за плурализъм. Това пренареждане създава напрежение сред старите партийни структури, особено в КПРФ, където се наблюдава вътрешно недоволство от загубата на позиции.

Същевременно, според разузнавателен доклад, цитиран от NBC News и потвърден от Meduza, американските служби смятат, че Владимир Путин е „по-решителен от всякога“ да продължи войната в Украйна, независимо от икономическите загуби и липсата на стратегически пробиви. Това се интерпретира като знак, че в най-високите ешелони на властта няма реален дебат за деескалация или компромис. Източници, близки до Кремъл, съобщават, че президентът е ограничил достъпа до себе си и се консултира основно с представители на силовите структури – ФСБ, Министерство на отбраната и Съвета за сигурност. Това води до изолация на по-умерените технократи, които предупреждават за икономическите и социални последици от продължаването на конфликта.

Разследване на The Insider показва, че украинската стратегия DeepStrike – серия от удари по руски енергийни обекти, включително ТЕЦ и нефтопреработвателни заводи – води до системни проблеми в снабдяването с гориво и електроенергия. Това създава напрежение между силовите структури, които настояват за ответни действия и засилване на контраударите, и икономическите технократи, които предупреждават за риска от вътрешна криза. Според източници от Министерството на енергетиката, ако атаките продължат с настоящата интензивност, през зимата на 2026 г. може да се стигне до недостиг на гориво в някои региони – особено в Сибир и Далечния изток. Това вече поражда спорове между министерствата, губернаторите и силовите агенции, като се наблюдава липса на координация и взаимни обвинения.Източник: The Insider

Най-показателни за ерозията на вътрешната стабилност са признаците на административна умора и страх от репресии. Според репортаж на Meduza от август 2025 г., дори подкрепящи властта движения и организации се страхуват от преследване. Активисти, които преди са работили в подкрепа на правителството – например в патриотични младежки програми – вече избягват публични изяви и се дистанцират от официални кампании. Един от интервюираните участници в движението „Молодая гвардия“ споделя, че „всеки ден се чудим дали няма да ни обвинят в нещо, което вчера беше позволено“. Независими социолози регистрират спад в доверието към институциите, включително към местните администрации, съдебната система и парламента. Вътре в чиновническия апарат се наблюдава апатия, отказ от инициативност и стремеж към минимален риск. Това показва, че лоялността към режима се поддържа все по-трудно – не чрез убеждение, а чрез страх и инерция.

Като цяло, политическите елити в Русия не изглеждат монолитни. Под повърхността на официалната стабилност се крият конкуренция, страх и изтощение – фактори, които могат да се окажат решаващи при евентуална криза или преход.