За осма поредна година състоянието на върховенството на правото в световен мащаб се влошава, показва Индексът за върховенство на правото за 2025 г. То е в упадък в 68% от изследваните държави, докато в 32% от тях се подобрява. Нарастващият авторитаризъм е основният двигател на тази „рецесия“. В над 70% от страните се наблюдава ограничаване на гражданските свободи, а независимостта на съдебната власт е застрашена в повечето държави.

България не е изключение

България заема 61-во място от 143 държави в Индекса и се позиционира между Йордания и Южна Африка, т.е. състоянието на върховенството на правото у нас се влошава (предходните две години сме на 59-то място от 142 държави). В Европейския съюз  след 2019 г. традиционно само Унгария е след нас. Изпреварват ни държави като Сенегал, Косово, Грузия, Ямайка, Кувейт и др. Сред държавите с висок доход, в която категория България попада, сме на 46-то място от 51 страни – или между Кувейт и Панама.

Какво ни дърпа надолу

Съществуват няколко системни дефицита, които устойчиво подкопават правовата държава и ни държат в дъното на класацията. Най-ниски оценки България има по отношение на:

  • Индикатора „Представителите на законодателната власт не използват службата си за частна облага“ (от фактора „Липса на корупция“) е 0.15, което ни нарежда между Унгария, Турция и Монголия;
  • Индикатора за ефективност на наказателното разследване (от фактора „Наказателно правосъдие“), който е оценен на 0.30 или колкото Молдова и Того;
  • "Ефективността на пенитенциарната система при намаляване на престъпното поведение“ (отново като част от фактора за наказателно правосъдие), чиято стойност е 0.32 – на равни нога с Уругвай;
  • Индикатора „Държавните служители се санкционират за противоправно поведение“ (от фактора „Възпиране на изпълнителната власт“) е със стойност 0.32 – точно с толкова са оценени например Тринидад и Тобаго и Парагвай;
  • Зачитането на справедливия процес в административното правосъдие (като част от фактора за регулаторното прилагане) е с оценка 0.38, което ни поставя наравно с Уганда, Бенин и Гвиана;
  • Ефективните гаранции за защита от произволна намеса в личния живот (от фактора „Основни права“), остойностени на 0.39 – колкото Монголия и Индия;
  • Индикаторът „Гражданските дела се разглеждат без неразумно забавяне“, чиято оценка е 0.39 – колкото Танзания и Нигер.

Зад наглед сухите числа прозира традиционна българска ценност –  способността на корупцията и непотизмът да се възпроизвеждат безнаказано. В резултат се оформя устойчива система на взаимна зависимост, в която контролиращите и контролираните се сливат. Влошаването на резултатите за състоянието на върховенството на правото не е просто лошо място в класация. То е симптом за ерозия на обществения договор. И докато няма политическа воля за промяна и законът не започне да се прилага еднакво, държавата ще губи не просто място в рейтингите, а все повече ще губи и своя смисъл.

Институт за пазарна икономика