Лидери на водещи европейски и световни институции поздравиха днес България с приемането на еврото от 1 януари догодина, но предупредиха, че това е само началото на пътя и призоваха страната ни да продължи с реформите и да запази финансовата си стабилност.

Конференция на тема "България на прага на еврозоната" събра днес в София председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард, изпълнителната директорка на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, еврокомисаря по икономиката и производителността Валдис Домбровскис. От българска страна участваха министър-председателят Росен Желязков, председателят на БНБ Димитър Радев, министърът на финансите Теменужка Петкова.

Освен два месеца преди въвеждането на еврото у нас, организираното от Министерството на финансите и БНБ събитие в резиденция "Бояна" дойде и заедно с широко критикувания за разходната си част проектобюджет на правителството за 2026 г. Така нуждата от фискална отговорност стана неизбежно тема в изказванията на участниците.

За затягане на фискалната дисциплина призова Кристалина Георгиева:

"Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции", каза тя.

„Ние сме заслужили своята репутация като фискално отговорна страна през годините. Това се демонстрира от едно от най-ниските съотношения на външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт в Европа. И не само това. От 2020 година насам обаче постепенно губим тази позиция на фискална дисциплина. Многократно съм потвърждавал, че трябва да обърнем тази тенденция. В момента сме изправени пред същата дилема в контекста на бюджета за 2026 година. От макроикономическа гледна точка подходът трябва да бъде ясен – засилване на контрола, ограничаване на разходите и инвестиране в дългосрочен растеж. Ако няма капацитет да се предприемат тези мерки, алтернативата са по-високи данъци, по-високо данъчно облагане и по-висок дълг. Това обаче води не само до тежки макроикономически, но и до политически последици, както показва опитът на други европейски страни. Следователно, трябва възможно най-скоро да се върнем към пътя на разумна дисциплина във фискалната политика”, каза Радев.

Лагард цитира солидните според нея макроикономически показатели на страната ни в момента: 3 на сто растеж на БВП за 2025 г., 3,4 на сто инфлация, 3,9 на сто безработица, 29,3 на сто съотношение дълг/БВП и 4 на сто фискално салдо.

"България е на тази наистина силна основа и трябва да продължи по този път. Тя наистина трябва да продължи по този път и да задава стандарти", каза Лагард.

Домбровскис подчерта, че поддържането на фискална дисциплина трябва да продължи и след присъединяването към еврозоната. По отношение на проектобюджета на България за 2026 година той изрази удовлетворение, че дефицитът няма да надвиши 3 процента от БВП.

Георгиева предупреди, че страната ни в момента стои пред сериозни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, каза тя.

Георгиева призова за внимателно наблюдение на рисковете за финансовата стабилност като например бързо растящите цени на недвижимите имоти и банковите кредити за покупките им. Тя добави и че България трябва да ускори структурните и управленските реформи.

"Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайно нарастване на реалните доходи. Сред приоритетите трябва да бъдат мобилизирането на неизползвания трудов потенциал и привличането на чуждестранни таланти като отговор на застаряването на населението и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към образование и изкуствен интелект, а реформите - към изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия", каза Георгиева.

Всички участници подчертаха, че страната ни е на прага на историческа промяна, която би отворила пред нея възможности за по-бърз икономически растеж, сигурност и по-високи доходи, каквато е тенденцията във всички новоприсъединили се към еврозоната държави от Централна и Източна Европа.

"Всяка държава, която се присъединява, има същите съмнения и притеснения - че си губи суверенитета и всичко ще стане много по-скъпо. България извървя дълъг път, страшно много работа се свърши - много реформи бяха проведени, много закони бяха приети. Това е огромна стъпка, която извървяхте, но е началото на пътешествие, а не крайна цел. Реформите и тази конвергенция трябва да продължат. Реалните ползи от присъединяването към еврото са просперитет и сигурност ", заяви Лагард.

Присъединяването към еврото помага за насърчаването на чуждестранни инвестиции, развива икономиката, създава работни места, ще намали лихвените проценти, отбеляза Домбровксис. По думите му няма основания за страхове от увеличение на цените. Той даде за пример Хърватия, където въздействието върху цените е било минимално. В родната му Латвия също са се видели по-стабилните и прозрачни цени и увеличена конкурентоспособност след приемането на еврото, каза еврокомисарят. 

Лагард подчерта геополитическия контекст на присъединяването: 

"България се присъединява към еврозоната в момент, когато е важно да бъдем заедно. България се присъединява във време, когато има повече нестабилност, във време, когато имаме повече сътресения, едно след друго, усложнени, и във време, когато световният ред, какъвто го познаваме, е по-фрагментиран и когато приятелите вероятно са по-малко. Така че е време, в което е важно да се сплотим и да бъдем заедно", каза тя.