Изборът на Зоран Мамдани за кмет на Ню Йорк не може да се смята за пробив в американската политика, но е сигнал за разделенията в Демократическата партия. И Мамдани, и Тръмп са по-скоро знак от американските избиратели, че не са доволни от класическите партии, които не се справят с проблемите си. Накъде ще отиде тази тенденция ще се види при следващи щатски избори.

Това смята българо-американската писателка Йоана Елми, която направи кратко обобщение на резултатите от изборите на профила си във фейсбук. 

Десет бързи бележки за първите избори в САЩ от началото на мандата на Тръмп:

1. Да, подобни междинки винаги са оценка за настоящото управление и е важно да се интерпретират в тази посока. Но тя не е единствената. Защото –

2. Ню Йорк не е САЩ. If anything, по-безопасно е да се смята, че Ню Йорк абсолютно не може да бъде мерило за каквито и да било по-мащабни тенденции в Америка. Ню Йорк е балон.

3. Ню Йорк може да бъде мярка за бъдещето на демократичната партия само относно това колко „радикално“ може да бъде американското ляво, като по-скоро бих използвала думата „антисистемно“ и бих задала въпроса доколко победата на Мамдани очертава някакво бъдеще за левия популизъм като отговор на десния такъв. И дали този популизъм може да бъде конструктивен, защото популизмът по дефиниция е деструктивен.

4. Въпрос е и доколко умерените избиратели ще търпят появата на пореден популизъм, който по дефиниция рядко предлага решения и отблъсква нормалните хора от политиката.

5. Демократическата партия в този си вид (призиви към опазване на статуквото в името на стабилността и връщане към установения ред като единствен път към демокрацията) няма да се даде на ляв популизъм лесно, тъй като и тя – както и републиканците – е отговорна за и част от системните проблеми, чието разрешаване ще дойде само с известен дискомфорт за управляващата класа, от която и двете партии поравно са част. Очаквам и тази, и следващата година да се появят много антисистемни кандидати без особен политически опит, които да хвърлят ръкавица към местната стабилност и да продължават да разклащат партията отвътре. Ако ветерани като Пелоси наистина се откажат от кандидатура на крехката възраст от 85 години, както се твърди, и партията даде път на друг тип кандидати; както и ако управлението на Тръмп продължи да е толкова хаотично, културкампф-но и безрезултатно в качествено отношение, е възможно да постигнат някакви победи. Какво идва след тях обаче не е ясно.

6. Калифорния е много по-надежден индикатор за бъдещи дълбоки политически промени в страната. Обикновено големите промени тръгват оттам и бавно се просмукват в тъканта на щатите. Ако съдим по новата одобрена електорална карта на щата, която използва трикове, присъщи на републиканците (но не и ексклузивни за тях), този тип популизъм и кампании ще набират сила и имат бъдеще. Друг е въпросът как точно ще решат проблемите с дълбоките разделения и системните бъгове, на които поляризацията, културните войни и всичко останало са само утайката. И доколко умерените избиратели, които продължават да са тихото мнозинство, ще търпят надцакването и шоуто между двете политически сили, докато държавата де факто буксува.

7. Фигурата на калифорнийския губернатор Гавин Нюсъм е важна и ще бъде интересно да се следи как ще се развие неговата кампания в бъдещето, още повече, че е силно вероятно той да е кандидатът за президент на демократите през 2028.

8. По-голямата част от надпреварите се проведоха в щати или райони със силно демократичен уклон. По-реална картина ще има догодина в надпревари в републикански анклави. Вирджинци например винаги избират кандидати, които принадлежат към опозиционната на президента партия – от Никсън насам.

9. Коментари и дискусии в различни платформи показват, че както и демократите, така и консервативните избиратели не са хомогенна маса. МАГА култът е ограничен, но креслив и краен, и затова и видим; все повече консервативно гласуващи изразяват недоволство от безмислените, а понякога и откровено авторитарни ходове на администрацията, които не водят до качествени промени, изключая имиграцията – като и там може да се спори. Наблюдават се прояви на наказателен вот, въпреки че това е трудно за количествено измерване и можем само да гадаем. Но отцепването на фундаменталисти като Марджъри Тейлър Грийн от партийната линия може да послужи като добър лакмус за идеологическото разцепление в партията.

10. Моралната паника и нерационалното говорене продължават да са основен проблем и от двете страни на барикадите. Ню Йорк няма да се превърне в социална утопия, нито ще бъде превзет от комунисти. Но и резултатите от тези избори са далеч от начало на революция. Най-основният казус продължава да бъде системното подкопаване на демократичния процес, институции и норми. Но толерантността към това се дължи на същите системни проблеми, които засега нито една партия не може да разреши. Американците, и от двете страни, са бесни на държавата и политиците си. Тръмп и МАГА не е нищо повече от среден пръст, който избирателят показва на демократичната „традиция“ и ред, установени през последните 60-70 години. Ред, който работи за все по-малко хора. Когато някой кандидат разбере това на базово ниво и предложи решения, дори с цената на собствения си политически комфорт, тогава ще имаме индикатори за реална промяна.

Дотогава шоуто продължава."