Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Ще оцелее ли проевропейското мнозинство в Европейския парламент, което избра и досега подкрепя Комисията на Урсула фон дер Лайен?

Ориентировъчен отговор на този въпрос можем да получим в четвъртък, 13 ноември, когато евродепутатите трябва да гласуват отново по предложение на Комисията, което веднъж отхвърлиха - за разхлабване на изискванията към едрия бизнес, свързани с климата, околната среда, правата на човека, равенството, социалното включване.

Става дума за директива под кодовото название "Омнибус 1", която има за цел да намали административната тежест, като опрости европейските изисквания към големите компании, свързани с устойчивостта на бизнеса им, т.е. със Зелената сделка, опазването на околната среда и ред социални норми. На 22 октомври Европейският парламент я отхвърли с 318 на 309 гласа и 34 въздържали се. Против гласуваха евродепутати от  мнозинството на Фон дер Лайен - Зелените и част от Социалистите и демократите. Към тях се присъединиха крайната левица и независими депутати. В подкрепа се обявиха дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и либералите от "Обнови Европа".

Отхвърлянето предизвика негодувание в ред европейски столици. Атаката против парламентарния вот поведе германският канцлер Фридрих Мерц.

„Отхвърлянето на "Омнибус 1" на Комисията, който одобрихме в Съвета, е погрешно и фатално решение, което трябва да бъде поправено“, заяви Мерц. "Сега трябва да говорим отново с политическите групи в европейския парламент за това как да го направим, но нещата не могат да останат така, както са".

"Имаме нужда от бързо решение в Европейския парламент, за да възстановим конкурентоспособността на европейската индустрия, която в момента драматично губим", добави той.

Два дни по-рано, на 20 октомври, лидери от 19 държави от ЕС, включително Германия, Франция и Италия, призоваха в понеделник за „непрекъснат поток“ от предложения за опростяване на правилата на блока и стимулиране на икономиките им, според писмо, публикувано от "Политико". Сред подписалите документа е българският министър-председател Росен Желязков.

На 23 октомври председателката на парламента, Роберта Мецола, обяви, че ще предложи второ гласуване на проектозаконодателството и че ще търси гласове за одобряването му "там, където се намират", т.е. в евроскептичния, консервативния и крайнодесния спектър, където са противниците на левите и зелените политики.

Това моментално ѝ навлече критики от депутати и медии, че прекрачва правомощията на поста си и иска да превърне Парламента, представляващ европейските граждани, в гумен печат на другия законодателен орган, Съвета на ЕС, който представлява правителствата.

И Мерц, и Мецола принадлежат към дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Опозицията на "Омнибус 1" в Съвета се формира също сред европейски правителства, загрижени, че прекалената според тях екологична и социална регулация вреди на конкурентоспособността на европейските икономики.

Мнозинството на Фон дер Лайен включва освен ЕНП, Социалистите и демократите, либералите от "Обнови Европа" и зелените. Това е традиционното през последните десетилетия проевропейско мнозинство, противопоставящо се на евроскептичните и еврофобски партии отдясно и - Европейските консерватори и реформисти, Патриоти за Европа, Европа на суверенните нации - и на крайната левица.

Докато в предишния парламент зелените и либералите имаха по-силни позиции и наложиха непопулярно високи стандарти със Зелената сделка, днес те не са в състояние да ги отстояват, а близката до бизнеса ЕНП е под натиск за снижаване на целите и смекчаване на нормите в името на европейската конкурентоспособност, поставена на изпитание от цените на енергията, американските мита, китайските свръхкапацитети и глобалната нестабилност.

Лидерът на ЕНП Манфред Вебер вече в различни гласувания показа, че, ако се налага, партията му може да сътрудничи с евроскептичната опозиция, за да прокарва решения, които официалните ѝ съюзници не приемат. ЕНП е най-голямата политическа група в камарата и мнозинство без нея на практика не е възможно, обича да казва Вебер, притискайки по този начин традиционните си съюзници.

Миналия четвъртък "Политико" коментира, че наличието на два вида мнозинства - традиционното и алтернативното, съставено от ЕНХП и дяснокорсервативния и крайдесен спектър - вече е факт от живота на  Европейския парламент. ЕНП е прекрачила табуто, обвивало преди крайната десница, за да прокарва дневния ред на Фон дер Лайен, посочи изданието.

Директивата „Омнибус 1" за устойчивостта е част от програмата за опростяване, прокарвана от Фон дер Лайен по време на втория ѝ мандат. Целта ѝ е да преразгледа правилата за докладване, въведени с приетите по-рано Директива за дължимата грижа за устойчивостта на предприятията (Corporate Sustainability Due Diligence Directive - CSDDD) и Директивата за за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта (Corporate Sustaibnability Reporting Directive - CSRD). "Омнибус 1" засяга и т.нар. таксономия на ЕС, т.е. списъка на ивестиции, които Съюзът смята за устойчиви.

Двете директиви са част концептуална рамка за корпоративната отгонворност, включваща три критерия, по които се оценява устойчивостта и етичността на една компания. Те се означават с англискйто съкращение ESG (Environmental, Social, Governance или околна среда, социални условия, управление). „Environmental“ обхваща въздействието върху околната среда – въглероден отпечатък, управление на отпадъци, използване на ресурси и борба с климатичните промени. „Social“ включва социалните аспекти като условия на труд, равенство, връзки с общността и защита на човешките права. „Governance“ се отнася до корпоративното управление – прозрачност, отчетност, състав на борда, борба с корупцията и етика.

Приетата през юни 2024 г. CSDDD влиза в сила през юли с.г., и започва да се прилага постепенно до 2028 г. Тя задължава големите компании да поемат отговорност за въздействието си върху човешките права и околната среда в цялата си верига на доставки. Фирмите трябва да установяват, предотвратяват и отстраняват вреди, свързани с принудителен труд, детски труд, дискриминация, обезлесяване, замърсяване и незаконна експлоатация на ресурси. Задължителна е разработката на вътрешна политика за надлежна проверка, включваща оценка на рисковете, мониторинг и публично докладване. Включва се и изискване за климатична стратегия, съобразена с Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

В оригиналния си вид директивата обхващаше дружества с над 1000 служители и оборот над 450 млн. евро. След политически компромис през 2025 г. държавите членки, представени в Съвета на ЕС, се съгласиха обхватът бе ограничен до компании с над 5000 служители и оборот над 1.5 млрд. евро. Това изключва над 70% от първоначално засегнатите дружества и свежда броя им до едва 997. Промяната спестява отчитането за устойчивост на повечето български фирми, но не и на тези, които са подизпълнители на големи международни корпорации.

Освен това задължението за надлежна проверка вече се отнася основно до преките доставчици, въпреки че рисковете често се крият по-дълбоко във веригата на доставки. Премахването на хармонизирания режим за гражданска отговорност води до фрагментирано прилагане на правилата в ЕС, което създава несигурност както за бизнеса, така и за засегнатите лица, казват критиците на измененията. Те посочват и че задължението за реално изпълнение на климатични преходни планове е заменено с изискване за описване на действия, без гаранция за тяхното прилагане, а въвеждането им се отлага с две години. Срокът за транспониране на директивата е удължен до 26 юли 2028 г.

Директивата за за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD) е приета през декември 2022 г. и влиза в сила поетапно да началото на 2024 г. Тя задължава дружествата да публикуват подробна информация за своето ESG представяне. Това включва данни за въглеродни емисии, социални политики, управление на риска, етика. Компромисът намалява броя на длъжните да се отчитат публично дружества с 90 на сто.

Съгласно законодателната процедура на ЕС всички тези промени трябва да получат одобрението на Европейския парламент, което не стана при първото им гласуване в пленарната зала в Страсбург на 22 октомври.

В писмото си от 20 октомври 19-те държавни и правителствени ръководители пишат:

"Съзаконодателите – Съветът и Европейският парламент – трябва да действат по-решително и да ускорят темпото на приемане на всички правни актове, които допринасят за реализирането на нашата обща програма за опростяване и повишаване на конкурентоспособността. Очакваме особено бързо приемане на мерките за опростяване по CSRD и CSDDD. Модернизирането на Европейския съюз е споделена отговорност на всички европейски институции".

Но натискът за опростяване на правилата и намаляване на административната тежест не идва само отвътре, но и от международните партньори на Европа. САЩ, Катар и някои азиатски държави изразиха опасения относно двете директиви. Основните им аргументи са, че те могат да застрашат енергийната сигурност, особено при търговията с втечнен природен газ, и да увеличат административната тежест за компании, които оперират в ЕС, но са имат седалища извън него.

В рамките на ЕС, Германия изигра ключова роля в настояването за ограничаване на обхвата на директивите. Под натиска на германския бизнес, правителството подкрепи предложенията за прилагане на CSDDD само върху най-големите компании – с над 5000 служители и оборот над 1.5 млрд. евро. 

Гласуването на 13 ноември може да прокара нов политически вододел в парламента, различен от досегашния между еврофили и евроскептици, а как това би се отразило на бъдещата способност на Комисията да прокарва законодателство и да постига приоритетите си, предстои да видим. То може да очертае и конфликтни точки между Парламента и правителствата, потенциални Сцила и Харибда за оставащия мандат на Фон дер Лайен.