Националният център за сигурност на въздушното пространство в Белгия да започне да функционира напълно от 1 януари.

Това е едно от решенията, взети днес на заседанието на Националния съвет за сигурност. То се проведе в резултат на зачестилите случаи на нахлуване на дронове във въздушното пространство на страната, включително над летищата в Брюксел и Лиеж.

Този център вече съществува във военновъздушната база в Бовешен и е проект на нова организация, обединяваща митниците и авиационната дирекция. Тя се опира на Центъра за контрол и информация на отбраната и Центъра за контрол на въздушното пространство, установен в Бовешен от няколко години.

Представител на управляващата коалиция във федералния парламент в Брюксел заяви, че ще внесе кралски указ, който забранява „неразрешените дронове над чувствителни зони“. Също така Белгия ще предложи европейска рамка за решаване на проблемите с дроновете, които успяват да се измъкнат отвъд границите.

Преди заседанието министърът на отбраната Тео Франкен спомена конкретен план за увеличаване на капацитета за противодействие на дроновете, който утре ще бъде представен на останалите членове на правителството. Става въпрос за проект на стойност 50 милиона евро.

Вчера в полицията в Остенде - най-голямото белгийско пристанище на Северно море, са получени няколко сигнала за забелязан дрон над центъра. Това стана само ден след като на международното летище „Завентем“ в Брюксел бяха отменени 54 полета заради безпилотни апарати, каквито бяха забелязани и над две военни бази в регионите Валония и Фландрия.

Също вчера Тео Франкен изтъкна, че става дума за хибридни техники, които са прилагани и в други страни, както и че подобни действия не могат да бъдат случайни или дело на аматьори. Запитан дали Русия стои зад тези действия, той избягна директен отговор с думите, че разследването е сложна процедура, която изисква задълбочен анализ, преди да се правят заключения. Неофициално обаче бе посочен режимът на Владимир Путин.

Същевременно телевизия RТBF припомня, че през последните месеци в Белгия са се провели няколко срещи на руски опозиционери. Страната е на прицел и заради огромната част от блокираните руски активи, които се намират в централния депозитар за ценни книжа „Юроклиър“ и се спрягат като потенциална възможност за отпускане на репарационния заем за Украйна от 140 милиарда евро.

Миналата седмица пък Франкен и бившият руски президент Дмитрий Медведев си размениха взаимни заплахи. В интервю за в. „Морхен“ белгийският министър на отбраната заяви, че ако Русия нанесе въздушен удар по Брюксел, Москва ще бъде заличена от картата на света. Медведев отговори с пост в социалните мрежи, че ако това се случи, от картата ще изчезне Белгия.