"Победата на българите, победа на правото и правдата".

Така английският вестник "Таймс" коментира преди 140 години победата, удържана от нашите предци в Сръбско-българската война. 

С тази война през ноември 1885 г. те героично защитават Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено два месеца по-рано.

Някои от най-важните събития във войната

Русия, на която и до ден днешен мнозина българи се прекланят и я славят като "освободителка", изтегля своите офицери от младата българска армия - явен знак, че е против Съединението и че подкрепя Сърбия, която напада България. Независимо от това българските капитани удържат блестяща победа над сръбските генерали.

Тази победа изумява цяла Европа, която също е очаквала войната да бъде нещо като приятна разходка на сръбския крал Милан до София. Само отделни гласове са предупреждавали, че българите не трябва да бъдат подценявани, и са се оказали прави.

България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия, а войската е разделена на два корпуса. Източният се състои от по-голямата част от армията и е съсредоточен на турската граница. Западният корпус събира останалите войскови части по сръбската граница.

След като войната е обявена, планът за действие е по-слабият Западен корпус да се отбранява до пристигането на по-силния Източен, а след това да се предприеме настъпление. Българските войници от Източния корпус правят нещо уникално - изминават пеша над 140 км за две денонощия в редовен и дисциплиниран марш, въпреки умората, глада и жаждата.

Решителната битка е при Сливница, където българите удържат блестяща победа. Имената на българските герои в тази война са толкова много, че всяко от тях заслужава отделна статия и признание.

Проблемите между България и Сърбия не са решени

Войната решава въпроса със Съединението, но не решава териториалните ни спорове със Сърбия. И този проблем съществува и до днес.

Със Санстефанския договор Ниш е даден на Сърбия. С Берлинския договор и Пирот е даден на Сърбия. А Ниш и Пирот са част от българската екзархия, създадена през 1870 г.

Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска, близо половината от Царибродска, Трънска, Кулска и Видинска. Това са т. нар. Западни покрайнини.

Единственият вариант за решаването на тези въпроси е европейската интеграция на Сърбия и падането на границите. Така, както европейската интеграция на Република Северна Македония също ще реши проблемите ни със Скопие.

Така, както вече са решени споровете ни с Гърция по отношение на Беломорието и споровете ни с Румъния, по отношение на Добруджа.

Българо-македонските противоречия също са част от българо-сръбските противоречия. Управляващите в Скопие до голяма степен са филиал на Белград, който се старае да запази Югославия – ако не като държава, то поне като влияние.

Това, че Сърбия и нейните протежета в Скопие поддържат идеята за Югославия, е нормално. Но това, че в България политици, наричащи себе си незнайно защо "патриоти", също тъгуват за Югославия и критикуват НАТО, че навремето я бомбардира, е ненормално.

Същите тези политици отричат и европейската ни интеграция. А тя, освен всичко друго, е и единственият вариант да си решим териториалните спорове със съедните ни държави.

Тези политици може би са патриоти, но не точно български.