В Германия има три рафинерии на „Роснефт“, като руснаците разполагат само в една от тях с над 50% собственост, което я прави цел на американските санкции.

Как Германия ще изведе тази важна за пазара си рафинерия от сегашната ситуация може да се окаже пример за държави като България, които са с подобен проблем.

Това, което прави България с „Лукойл“ днес, се случи в Германия още през 2022 година. Германското правителство постави дяловете на Rosneft Deutschland в рафинерията PCK Швед под държавна попечителска администрация малко след началото на руската инвазия в Украйна. Заради това че парите от рафинерията в момента остават в Германия, а не отиват към Русия, САЩ дадоха 6-месечна отсрочка на рафинерията да намери решение за изход от санкциите чрез смяна на собственика.

В момента попечител на рафинерията е Федералната мрежова агенция. Тя е държавен регулатор, който отговаря за надзора и регулирането на критичната инфраструктура в Германия, основно в сферите на енергетиката, телекомуникациите, пощите и железопътния транспорт. Държавната опека бе удължавана няколко пъти, като текущият срок изтича през март 2026 г. Отстъпката на САЩ важи до 29 април 2026. Решението за попечителството беше компромис, за да се избегне национализация на рафинерията, но и да няма руско участие в управлението.

Къде отиват приходите, докато PCK Шведт е под държавна опека?

Когато германското правителство постави Rosneft Deutschland (и нейните дялове в PCK Шведт) под попечителството, то замрази всички права на управление и достъп до печалбите на руската компания. Това означава, че Rosneft (Москва) формално остава собственик на дела си (около 54,17%),
но няма право да получава дивиденти, печалби или информация за операциите.

Всички приходи и печалби от дейността на PCK се управляват от специална сметка под контрола на попечителя, т.е. Мрежовата агенция. Тези средства не се превеждат в Русия. Те се използват единствено за текущата дейност на рафинерията – заплати, суровини, поддръжка, транспорт, модернизация, плащания към доставчици и др. Попечителят действа като временен администратор, който трябва да запази икономическата стабилност на предприятието и да предотврати руски достъп до финансови ресурси.

Ако впоследствие делът бъде продаден (например на Катар или Казахстан), приходите от продажбата ще се задържат в Германия, докато Европейската комисия и правителството решат дали и как евентуално могат да бъдат изплатени на Rosneft — което засега е малко вероятно, докато действат санкциите. Ако се стигне до продажба или национализация и Русия предяви претенции за обезщетение – правно напълно допустимо – средствата от работата на рафинерията, които се съхраняват в контролирана от държавата сметка, ще бъдет използвани за това.

Какво се случва с рафинерията в Швед след американската отсрочка?

В момента Германия обмисля няколко бъдещи сценарии.

Продажба на нов инвеститор

Това е предпочитаната опция на германското правителство. Водят се разговори с потенциални купувачи като:

Катар (чрез държавния инвестиционен фонд QIA), който вече притежава около 19% от акциите на Rosneft;

Казахстан, чиято държавна петролна компания KazMunayGas вече доставя суров петрол на Швед.

Предимството при нов собственик е трайното прекъсване на връзките с Русия и излизане от тази спирала на непрекъснати санкции и търсене на правни изходи от тях. Големият недостатък тук обаче е, че след 21 ноември, когато санкциите влизат в сила, за продажба ще е необходимо одобрението на САЩ. Това ще окаже натиск върху цената, а може да направи рафинерията и непродаваема.

През лятото на 2024 г. медиите съобщиха за преговори между Катар и германските власти за изкупуване на дяловете на „Роснефт“ в PCK Швед. Сделката според Bloomberg се е провалила заради различни ценови очаквания. Катарската инвестиционна агенция (QIA) притежава около 19% дял в самата „Роснефт“. Санкциите обаче могат да свалят цената и така QIA може отново да прояви интерес. Чрез замяна на акции агенцията би могла дори да намали участието си в руската компания майка и да се отдалечи от риска от санкции.

Една светкавична продажба би внесла повече яснота в Швед, отколкото продължаващото висящо положение под „дамоклевия меч“ на санкциите.

Национализация

Някои германски политици (например от партията на Зелените) настояват правителството да придобие рафинерията изцяло.

Това е правно възможно, но проблематично, защото Русия може да предяви искове пред международни арбитражни съдилища и да поиска компенсации. Освен това съществува риск Русия да спре доставките на петрол по тръбопровода „Дружба“, което би засегнало работата на Швед. В момента петролът към Швед стига по този петролопровод от Казахстан, но Русия може да го спре.

Според собствените данни на PCK, през изминалата година рафинерията е преработила 1,6 млн. тона казахстански нефт, или 17% от общото количество суров петрол, преработен там.

Ново удължаване на попечителството

Ако не бъде постигната продажба или национализация, правителството може отново да удължи попечителската администрация. Това би осигурило краткосрочна стабилност, но би оставило несигурност за бъдещите инвестиции. На практика обаче подобен режим не може да бъде дългосрочно решение - той е само временен баланс между национална сигурност и частна собственост.

Държавната опека дава на Берлин оперативен контрол върху рафинерията, но без възможност за стратегически инвестиции, тъй като юридически тя все още принадлежи на „Роснефт“. Това води до институционален застой – държавата не може да я продаде без съгласието на санкционираната страна, а пазарните инвеститори се въздържат заради несигурността.

Вашингтон даде на Германия преходен срок от шест месеца (до 29 април 2026 г.), за да реши въпроса със собствеността на Rosneft Deutschland. След това, ако не бъде намерено решение, рафинерията може да се окаже в сериозни финансови и оперативни затруднения.