Край на социализма по мирен път? Може. В Боливия

Социализмът може да бъде победен и по мирен път - чрез свободни и демократични избори, а не с преврат.

Доказа го Боливия. След 20 години управление на Движението към социализма (MAS или ДКС), държавна регулация на икономиката, поголовна национализация и изпразване на хазната на власт дойде дясноцентристкият президент Родриго Пас.

Пас встъпи в длъжност на 8 ноември, след като спечели втория кръг от изборите за държавен глава на 19 октомври. Първото му обещание бе „капитализъм за всички“.

Неговата Християндемократическа партия (ХДП) е първа сила в двукамарния парламент, но няма абсолютно мнозинство. Въпреки това Многонационалното законодателно събрание, както се нарича парламентът, е доминиран от партии с десен уклон, които са благоприятно настроени към бизнеса.

Като всички американски държави, Боливия е президентска република и жителите й избираха и държавен глава, и депутати на 17 август.

На левия кандидат Ево Моралес, изкарал три мандата и свален на четвъртия след бунтове, изобщо не бе разрешено да участва в изборите. Конституцията не го позволява, въпреки че се твърдеше, че „той не иска, ама народът иска“.

Боливия иска да арестува бившия си крайноляв президент

Историческа промяна

Изобщо изборите в Боливия бяха окачествени като исторически. За първи път от две десетилетия насам до втория тур не достигна нито един ляв кандидат. Противник на Пас на втория тур бе консерваторът Хорхе Кирога – президент в периода 2001-2002 г.

За първи път в 200-годишна история на страната се стигна до втори тур на президентските избори.

Движението към социализма, докарало богатата на ресурси страна до просешка тояга под мъдрото ръководство на Ево Моралес и наследника му Луис Арсе, остана само с двама представители в Камарата на депутатите и без нито един в Сената. Сякаш предчувствайки разгрома, Арсе изобщо не се кандидатира за настоящия вот, макар да имаше право.

САЩ ще възстановят дипломатическите си отношения с Боливия на ниво посланици, обяви заместник държавният секретар Кристофър Ландау, който присъства на клетвата на Родриго Пас. Те бяха понижени през 2008 г., когато прословутият Ево Моралес изгони посланика и американските агенции за сътрудничество и за борба с наркотиците. САЩ бяха обвинени в предполагаем заговор срещу властта в Ла Пас.

Победата на Родриго Пас доведе и до първата от 19 години насам среща между президентите на Боливия и Чили. На клетвата на новия държавен глава пристигна чилийският му колега Габриел Борич. Двете държави са в обтегнати отношения почти век и половина – от 1884 г. насам, когато Чили лишава Боливия от излаз на Тихия океан. Дипломатическите връзки бяха прекъснати през 1978 г. Напрежението се покачи през 2013 г., когато Боливия заведе дело в Международния съд с искане за суверенен достъп до Пасифика. На власт бе все същият Ево Моралес. Искът обаче бе отхвърлен през 2018 г.

Има и важна вътрешнополитическа промяна. След клетвата на Родриго Пас от затвора бе освободена Янине Аниес, която бе временен президент на Боливия в периода 2019-2020 г., веднага след падането на Ево Моралес. Това стана, след като Върховният съд прекрати мярката за задържането й под стража.

Наследството от социализма

Най-голямото предизвикателство през Родриго Пас е осигуряване на външно финансиране и наложително прилагане на непопулярни политики, включително на орязване на енергийните субсидии и преминаване към по-гъвкава система за обмяна на националната валута.

„Когато встъпи в длъжност, Пас няма да има никакви ликвидни резерви в Централната банка за внос на гориво“, предупреди икономистът Хуан Сола от базираната в Лондон инвестиционна банка BancTrust & Co, цитиран от Ройтерс.

Той обаче допълни, че многостранните кредитори са готови да подкрепят южноамериканската държава в този нов процес. Не случайно след победата си в първия тур Пас пътува до Вашингтон.

Боливия, която е производител на природен газ и зърно, страда от най-тежката си криза от десетилетия насам. Национализацията на стратегически отрасли доведе до спиране на чуждите инвестиции. Това сериозно засегна производството.

Годишната инфлация скочи над 20 на сто. Резервите от чужда валута, които се изчерпаха заради закъсалото производство и износ на енергия, доведоха до сериозен недостиг на гориво и долари.

И всичко това в страна, разполагаща с доказани запаси от 301,8 милиарда кубически метра природен газ. Производството обаче рязко спадна и докато през 2016 г. съставляваше 56,6 милиона кубика дневно, през 2023 г. то вече бе 31,9 милиона кубика.

През 2024 г. бе открито огромно находище от 48 милиарда кубика. Производството обаче не бе подобрено.

„От медицинска гледна точка, икономиката е на ръба на смъртта“, обяви Габриел Еспиноса – икономически съветник на Родриго Пас.

Сред приоритетите на новия президент ще бъде да намали субсидиите от дизел за селското стопанство и други отрасли на икономиката. Субсидиите от бензин за обществения транспорт също ще бъдат премахнати, но постепенно, за да не се отрази това сериозно на обикновените граждани.

И Международният валутен фонд (МВФ), и Междуамериканската банка за развитие (МАБР) са готови да подкрепят новата администрация. Всички заеми трябва да бъдат подкрепени от парламента в Ла Пас. По-нагоре стана ясно, че това не би трябвало да представлява проблем. Още повече от ориентираните надясно формации изразяват подкрепа за идеите на Родриго Пас.

Ево Моралес не иска да управлява. Но народът не му дава да се оттегли

Ево Моралес – човекът от народа

Ево Моралес е първият и единствен засега в историята на Боливия президент индианец. Той е от народността Аймара. Едно от нещата, с които е известен, е, че е облякъл костюм единствено на абитуриентския си бал.

Моралес стана президент през 2006 г. с обещанието индианските общности да получат повече права и по-добро представителство. След победата му това бе превъплътено в промяна на конституцията и преименуването на страната Многонационална държава Боливия. Новата конституция, одобрена на референдум през 2008 г., доведе и до увеличаване на президентските мандати на два. Така настояваше самият Моралес. Мотивът му бе, че само един мандат не му стига, за да оправи „поразиите от миналото“.

Само година по-късно обаче Моралес реши, че и десет години на власт са му малко. И поиска трети мандат. Той дори започна гладна стачка в президентството в Ла Пас, където спеше на дюшек – поне така се показваше пред телевизиите. С гладуването Моралес искаше да накара парламента да приеме по-бързо конституционните промени.

В икономически план още след встъпването си президентът прати войски в петролните рафинерии. Национализацията обаче доведе само до отпътуването на специалистите и рязък спад на чуждите инвестиции.

Правителството в Ла Пас реши да прибира огромна част от доходите на богатите на петрол 4 източни провинции – Санта Крус, Бени, Пандо и Тариха. Това доведе до масови бунтове и до масова миграция извън Боливия на местното население. Отидоха си немалко заможни хора, чийто бизнес даваше добра работа.

В международен план Моралес се скара със САЩ. Той бе на нож дори с ФИФА – световната футболна федерация, която забрани в Ла Пас да се играят мачове от квалификациите за световно първенство по футбол. Това е най-високата столица в света – 3650 метра надморска височина. Дори Аржентина с Лео Меси загуби там с 1:6 от футболното джудже Боливия през 2009 г. Ево Моралес обаче облече спортен екип и тича демонстративно подир топката в опит да докаже, че тази височина изобщо не е проблем. На помощ му се притече аржентинската легенда Диего Марадона, известен с приятелството си с всички леви лидери на континента. Номерът обаче не мина.

Осигурил си „народната подкрепа“ чрез референдуми, Ево Моралес спечели с лекота президентските избори през 2006 и 2014 г. За този период Боливия стана част от „оста на доброто“, обявена от покойния вече венецуелски президент Уго Чавес. Тя включваше още Куба и Никарагуа. Названието й бе противовес на „оста на злото“, в която американският президент Джордж Буш-младши включи Ирак, Иран и Северна Корея.

През 2016 г. Ево Моралес реши, че и три мандата не му стигат. Разбира се, той не го искаше, а просто изпълняваше народната воля. Обаче не му се получи. На референдума 51 на сто гласуваха „против“. Той бе за трети поред президентски мандат, но в рамките на новата конституция. Моралес бе изкарал един мандат преди тази промяна, така че щеше да подкара четвърти.

В началото президентът прие поражението. Но след вслушване в гласа на народа обяви:

„Загубихме само първото полувреме“

И реши да се кандидатира. Изборите се проведоха през 2019 г. От Движението към социализма поискаха Многонационалният конституционен съд да отмени ограниченията на мандатите, тъй като те представлявали... познахте, нарушение на човешките права. Речено-сторено. Съдът удовлетвори искането. И правата на Ево Моралес не бяха нарушени.

Изборите се състояха през октомври 2019 г. По конституция втори тур има само в случаите, че най-добре представилият се кандидат води поне с 10 на сто пред втория. Съобщаването на резултатите изненадващо бе прекратено за едно денонощие, което предизвика масови протести. А след подновяването му, съвсем естествено, официалните резултати показаха малко над 10% в полза на Моралес.

Самият президент поиска проверка от Организацията на американските държави (ОАД) и обеща втори тур, ако се докажат измами. Но духът бе изпуснат от бутилката. Срещу властта се надигнаха и армията, и полицията. Моралес подаде оставка, като се мотивира, че не иска кръвопролития. Но се обяви за жертва на преврат.

В резултат за временен президент бе избрана сенаторката от опозицията Янине Аниес. А Моралес получи убежище в Мексико, откъдето по-късно се прехвърли в съседната на Боливия Аржентина.

През 2020 г. се проведоха извънредни президентски избори. Те обаче бяха спечелени не от кандидата на опозицията а от социалиста Луис Арсе, финансов министър по времето на Ево Моралес. Самият Моралес се завърна в родината си. А Янине Аниес бе арестувана през 2021 г. по обвинение в антидържавен заговор и тероризъм. За клетвата на новия президент Родриго Пас тя бе освободена.

Ево Моралес пък бе обвинен преди месец от прокуратурата в департамента Тариха в трафик на хора.

За 200 години – 190 преврата. Без море, но с военноморски флот

Боливия има уникална история. И познаването й е един от начините да разберем това, което се случва днес.

Тя е световен рекордьор по брой преврати. През тази година се навършиха два века от независимостта й.  За този период тя е преживяла над 190 преврата.

Първият е извършен още през 1828 г. Последният – през 1984 г. За свалянето на Ево Моралес през 2021 г все още се спори дали трябва да бъде считано за преврат, или не. През 2024 г. бе извършен неуспешен опит за смяна на властта и затова той също не се брои.

Ернан Силес Суасо държи рекорда по президентски мандати. Те са четири в различни париоди, като един от тях трае едва 4 дни през 1952 г. Той обаче е бил в изгнание цели 14 пъти.

Боливия е най-бедната държава в Южна Америка въпреки че има вторите по големина доказани запаси от петрол на континента след Венецуела. Заедно с Парагвай тя е и една от двете държави без излаз на море.

Страната губи достъпа  си до океана след Тихоокеанската война през 1879-1884 г. Тогава Чили разгромява воюващите срещу нея Боливия и Перу.

Оттогава Сантяго и Ла Пас са на нож, но до въоръжен конфликт не се стига. Макар да прекъсват дипломатическите си отношения през 1978 г., тайните служби на двете държави си сътрудничат в рамките на операция „Кондор“. В нея десните режими на континента преследват и нерядко ликвидират при съвместни операции своите противници.

Липсата на море обаче не пречи на Боливия да има свой военноморски флот. Той е базиран в Титикака – най-голямото в света плавателно езеро, което страната дели със съседно Перу. По данни от 2018 г. той наброява 5000 военнослужещи. Създаден е през 1963 г. като речен и езерен флот. През 1966 г. е преименуван на военноморски.

Съществуването му е израз на отказа на Боливия и до днес да се примири със загубата на излаза на Тихия океан. В Титикака плават 4 кораба, получени някога от САЩ. А моряците участват всяка година в паради за Деня на морето в Ла Пас.

Боливия е и театър на един своеобразен руско-германска военен конфликт в навечерието на Втората световна война. Става дума за Войната за Чако срещу Парагвай през 1932-1935 г. Бойните действия се водят заради спорната област Гран Чако, където се предполага, че има големи петролни залежи.

Войските и на двете държави са командвани от военачалници, участвали в Първата световна война. Начело на боливийските войски са германски генерали – първо Ханс Кунд, а след това Емил Кьорнер. Под тяхно командване са 120 офицери от Германия. Парагвайските сили пък са оглавявани от руските генерали Иван Беляев и Николай Ерн. В армията на тази страна служат и 43-ма руски офицери, емигрирали след Октомврийската революция.

Войната е спечелена от Парагвай, който получава две трети от Гран Чако. Само че петролни залежи изобщо не са открити. Конфликтът е окончателно разрешен чак през 2009 г., когато границите между двете държави са окончателно определени.