На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков ни го свалиха отвън. Днес Делян Пеевски ще трябва да си го свалим сами.

Най-бързият и най-сигурният вариант това да стане е Пеевски да придобие "Лукойл" - било чрез одържавяване, било чрез подставени лица - още сега. Звучи абсурдно, но както е известно абсурдите често са реалност, особено в нашата мила родина.

Навремето не друг, а Жан Виденов ни вкара в ЕС и НАТО. Да, точно той, колкото и абсурдно да звучи това.

Историческите заслуги - с основание - са на управлението на ОДС с премиер Иван Костов. Именно в неговия мандат евроинтеграцията ни започна. И то с такава сила, че инерцията не можа да бъде спряна от следващите правителства – макар някои от тях да имаха голямо желание.

Само че Костов имаше зад себе си 137 депутати в парламента. Българският народ му ги даде, след като преди това управлението на Жан Виденов го остави без хляб и го докара дотам 1 долар да струва 3000 лв.

Масовият български избирател за три десетилетия и половина демокрация се доказа като "тежък Ганьо". За него приказки като "свобода", "демокрация", "върховенство на закона" са бошлаф.

Вярата на българския избирател в кафявата пропаганда, според която всички са маскари и няма защо да се гласува, е непоклатима. "И едните, и другите са маскари", помните, е цитат от "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, докато главният герой бистри политиката в дома на Константин Иречек.

Ганьо или не иска, или не може да види, че има пряка връзка между нивото на свобода, демокрация и върховенство на закона и нивото на жизнения стандарт в една държава, нивото на запълненост на хладилника му дори. Ганьо разбира, само ако му бръкнеш в джоба възможно най-дълбоко.

Затова ще бъде най-добре, ако "Лукойл" още сега бъде даден на Делян Пеевски. Известно е, че всеки бизнес, свързван с него, е съсипан. Достатъчно е да споменем КТБ, "Булгартабак"...

С голяма доза сигурност може да се прогнозира, че ще съсипе и "Лукойл". И Ганьо ще остане без бензин за колата.

А на Ганьо, както е общоизвестно, колата му е много важна. По-важна му е дори от къщата.

Остане ли Ганьо без бензин той ще се вдигне на протести. Подобни на онези през 1997 г., когато остана без хляб, а заплатата му се сведе до няколко долара.

И това, за съжаление, изглежда единствения вариант България да не пропадне окончателно в диктатурата с главно "Д", която вече вилнее. На Ганьо не му пука, че в арестите затварят хора, само защото "една жена е казала". Изобщо не го интересува, дори не се замисля, че той може да е следващият.

Само празният резервоар на колата ще предотврати диктатурата на голямото "Д". Никой друг няма да успее.

А едва след като голямото "Д" изпразни резервоара на колата на Ганьо нищо чудно рафинерията най-накрая да бъде купена от водещ западен инвеститор. Така, както България тръгна твърдо на Запад, след като преди това Виденов изпразни джоба на Ганьо и магазините.

Кризата ще бъде свирепа, но споменът за нея ще ни държи влага известно време и ще ни помага да се противопоставяме своевременно на бъдещи диктатури. Така както споменът за Жан Виденов ни държеше в правия път докъм 2007 г., когато влязохме в ЕС, а няколко години преди това и в НАТО.

След това, при трите управления на Бойко Борисов силно се отклонихме от правилния път на Запад. И именно за това влязохме в Шенген и в еврозоната чак след като се вдигнахме на протести срещу тези управления.

С тези протести, за съжаление, не успяхме да съборим статуквото. Но все пак силно го разтресохме.

Вярно, че и "товарищ" Путин с неговата война в Украйна много ни помогна. И за Шенген, и за еврозоната.  

Така че Пеевски в "Лукойл" веднага! И след това България отново на Запад, включително с рафинерията си, също веднага!