На днешния ден преди 5 години започна политическата криза. На 7 юли 2020 г. Христо Иванов и Ивайло Мирчев дебаркираха на брега на "Росенец" пред летния сарай на Ахмед Доган с гумена лодка.

Охраната на НСО грубо ги изблъска обратно в морето. По тази начин Иванов и Мирчев демонстрираха нагледно какво означава завладяна държава и липса на върховенство на закона.

Според чл. 18., ал. 1 от Конституцията крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. Оказа се обаче, че преди 5 години плажът пред "Росенец" бе изключителна собственост на Ахмед Доган, който бранеше тази си собственост с помощта на НСО.

Така избухна политическата криза.

Още тогава, в нейните първи дни, започна подмяната на разказа за нея и омаловажаването на заслугите на демократичната общност и нейните представители.

Само два дни след това прокуратурата влезе в президентството. А президентът излезе, вдигна юмрука и водещите телевизии и т.нар. анализатори определиха именно това събитие като начало на политическата криза.

Изведнъж президентът, за когото до преди това дебатът за съдебната реформа се свеждаше до междуличностни спорове по върховете на съдебната власт, се оказа пръв борец срещу статуквото. Кажи ми кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее, както е написал великият Христо Ботев.

Всичко, случило се в последните 5 години, е анализирано и коментирано в детайли. Общата равносметка е категорична - за 5 години политическа криза България постигна повече, отколкото за десетилетие и отгоре политическа стабилност преди това.

Най-големите успехи са влизането в Шенген. И очакваното утре окончателно влизане в еврозоната. 

Бойко Борисов всячески се опитва да си припише всички заслуги за тези епохални събития, с които приключва нашата евроинтграция. Но сухите факти са неумолими - тези събития не се случиха при неговата стабилност.

Случиха се по време на политическата криза, предизвикана от същата тази негова стабилност. Дори може да се пошегуваме, че даже в чакалнята на еврозоната влязохме три дни след началото на кризата - на 10 юли 2020 г.

Кой какви заслуги има за Шенген и за еврозоната вероятно ще се дебатира дълго. И всеки ще говори според политическите си предпочитания.

Но е очевидно, че докато ГЕРБ управляваше в стабилна безметежност, България беше застинала на едно място по европейския си път. В най-добрия случай. Разбутването на стабилността в последните 5 години със сигурност имаше своето значение за окончателното довършване на евроинтеграцията ни.

Друг голям успех е ликвидирането на специализираните съд и прокуратура. Най-свирепите "бухалки" на Делян Пеевски.

Това, за съжаление, обаче се оказа единствения успех по отношение на съдебната реформа. От "Продължаваме промяната – Демократична България" успяха да принудят Борисов и Пеевски да подкрепят промени в Конституцията, които те не искаха.

После обаче "Има такъв народ" и "Възраждане" сезираха Конституционния съд и той "опраска" промените. В услуга на Борисов и Пеевски.

Това опраскване може би нямаше да се случи, ако малко преди това избирателите на ПП-ДБ не се бяха отдръпнали от тях и подкрепата им спадна наполовина на поредните парламентарни избори - Конституционният съд си е политически орган и обществените настроения винаги са му влияли.

Управлението на "сглобката" бе изключително успешно за демократичната общност. Именно тогава станаха няколко пробива, затлачени от години - Шенген, промените в Конституцията, дори МОЧА в София бе премахнат.

Избирателите от тази общност обаче се хванаха на кафявата пропаганда за кафета в корпулентен скут. И "отвратени" и "омерзени" оттеглиха подкрепата си за своите политически представители наполовина.

Това е най-важната поука за демократичната общност, защото избори отново ще има.

Сараят на "Росенец" вече не е изключителна собственост на Ахмед Доган, както беше преди 5 години. Това обаче не може да се приеме за успех.

По-скоро е един от признаците за неуспеха на гражданите да си отвоюват обратно държавата. Защото не гражданите изгониха Доган от сарая му.

Изгони го Делян Пеевски, който продължава да владее държавата. И дори се кани да става премиер.

В момента съдбата на "Продължаваме промяната" е доста неясна. Каквото и да се случи обаче едно е сигурно - тази партия има огромна заслуга за успехите, постигнати по време на политическата криза.

Правителствата на Кирил Петков и Николай Денков се нареждат веднага след правителството на Иван Костов. По заслуги за евроинтеграцията на България - на тях дължим пробива за Шенген, и напредъка към еврозоната.

Тази партия успя да повиши изборните резултати на демократичната общност до 700-800 хил. гласа. Докато тази общност се представляваше само от "Демократина България" за нея гласуваха 300-350 хил. избиратели.

Вярно, подкрепата за ПП бе аморфна и бързо се спихна. Докато ДБ има по-сериозно и традиционно присъствие сред избирателите, което обаче сама не успява да повиши особено.

ПП сега е притисната в ъгъла и "стабилността" веднага се разпищоли. Тошко Йорданов се накара на младите лекари, а Борисов – на един от малкото журналисти, който не са просто "стойка за микрофон". Лидерът на ГЕРБ нахока и българите, които ходят на почивка в Гърция.

Големият въпрос пред демократичната общност е как нейните избиратели да станат отново 700-800 хил., а защо не и 1 млн. 

И не е невъзможно. Просто  и политиците, и избирателите на тази общност, трябва да са по-активни.

Защото политическата криза не е свършила. Тя няма да свърши, докато държавата продължава да се владее от Делян Пеевски.

Вече всичко е ясно на всички. Преди за влиянието на Пеевски само се досещахме, сега то ни е пред очите всеки ден.
Всеки ден той налага с институционалните си "бухалки" своите политически опоненти. Преди това беше задкулисно, сега е видно за всички.

И това също може да се приеме за успех на политическата криза. Всички граждани са наясно за какво точно става въпрос в нашата мила родина.

Остава само работата да бъде довършена. Просто трябва да се излезе и да се гласува за онези, които са доказали, че са политически противници на Пеевски.

За тях също е ясно кои точно са. Лесно могат да бъдат разпознати - по синините, останали им от корпулентните бухалки.