Ще бъде ли отложен за поредна година новият по-справедлив метод за изчисляване на такса смет, известен като "замърсителят плаща"? 

Този въпрос идва на дневен ред с наближаването на 2026-а, като според Закона за местните данъци и такси от 1 януари всички общини в България трябва да прилагат метода плащаш за толкова боклук, колкото си генерирал. "Замърсителят плаща" неизменно се отлага от депутатите от 2017 г. досега и по всичко личи това отново ще се случи. Причината: местната власт не е готова, централната - не помага.

В деловодството на Народното събрание вече има внесено предложение в тази посока. То идва от "Възраждане". Индикации за поредно отлагане има и в преходните и заключителни разпоредби на представения преди седмица проект на бюджет за следващата година, макар с конкретните текстове да се дава само отсрочка на общините да направят план сметките си според новия метод, което те трябва да направят в рамките на две години.

Според проекта на "Възраждане" се дава нова отсрочка изобщо за въвеждането на "замърсителят плаща" - до 31 декември 2026 г., тоест една година.

В мотивите си от формацията изтъкват, че едва 73 общини от всички 265 имат готовност да въведат новия метод, като цитират данни на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Както Клуб Z писа, от НСОРБ вече се обявиха за отсрочка.

Един от аргументите на общините е, че все още не са изградени системите за разделно сметосъбиране в цялата страна. Което е факт. Без 100-процентово покритие с цветни кофи "замърсителят плаща" не може да бъде въведен, тъй като той касае генерирания битов отпадък.

Освен това липсва централизирано събиране на стъклен амбалаж - т.нар. депозитна система. За нея общините също чакат помощ от държавата.

От "Възраждане" правилно отбелязват, че новият метод ще доведе до повишаване на такса смет за гражданите. Допълват обаче, че сега не е правилният момент да се вдигат с още данъците на гражданите предвид факта, че бюджет 2026 предлага на практика намаляване на работните заплати в частния сектор с повишаването на вноската за пенсия с около 10%, увеличаването на максималния осигуриителен доход, както и на данък дивидент.

Според последната проектонаредба за начина на изчисляване размера на таксата, публикувана миналата година от Министерството на финансите, водещото в новия метод е количеството генериран отпадък, но общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от водещата, при условие че съществуват обективни обстоятелства:

  • за услугата по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръженията и инсталациите за тяхното третиране (според индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране и брой ползватели на услугата в имота).
  • за услугата по третиране;
  • за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (брой ползватели на услугата в имота и разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот).

Различните общини избират различни подходи - някои искат от гражданите да актуализират броя живущи в имота, други чипират кофите, трети събират данни от гражданите какво количество боклук събират у дома.

Че такса смет ще се повиши с новия модел действително е ясно, което е и цената на това да живеем в по-чиста и екологична среда. Справедливият подход изисква и сериозен финансов ресурс - като се започне с информационната кампания, мине се през съдове и софтуер и се стигне до инсталации за третиране. Ето защо общините в България, които са зависими от държавта, въпреки дългогодишното пожелателно говорене за децентрализация, разчитат на бюджетни средства в помощ на въвеждането на "замърсителят плаща", тъй като не успяват да покриват разходите си (изобщо) с приходите от нетните данъци и такси.

Многократно представители на местната власт, включително НСОРБ, са алармирали за липсата на държавна подкрепа в процеса на подготовка за реформата. Общините изтъкват, че са оставени сами да се справят с предизвикателствата. И това е факт. Бюджет 2025 отново не задели целево финансиране, въпреки че в края на 2024 г. председателят на Управителния съвет сдружението и кмет на Велико Търново Даниел Панов призова за допълнително 150 милиона лева от държавния бюджет, които да бъдат отпуснати на местните власти целево за техника, софтуерни програми и всичко необходимо, за да бъдат реализирани процедурите за новия начин на изчисляване на ТБО. Дали бюджет 2026 ще се занимае целево с въпроса този път - предстои да видим. Такива обаче целево не са заделени именно с очакването за отлагане на "замърсителят плаща".