Първият произведен в България многофункционален кораб „Храбри“ излезе на първо плаване, с което отбеляза важен етап в модернизацията на Българските Военноморски сили. 

На 10 ноември новопостроеният кораб се откачи от кея на Морска техническа група (МТГ) „Делфин“ и започна ходовите си изпитания във Варненското езеро, като стартът на изпитанията съвпадна с 581 години от битката при Варна* и дойде малко след честването на 113 години от първата морска победа на България**. 

България никога досега не е строила собствен боен кораб. Както преди 1944 г., така и по време на комунистическия период българските корабостроителници са произвеждали единствено по-малки, патрулни кораби, като торпедни канонерски съдове или учебни и спомагателни кораби, предназначени за транспорт, поддръжка, наблюдение и охрана на Дунав и Черно море.

Корабът „Храбри“ и предстоящият да го последва - „Смели“ са първите български кораби от този боен клас, построени в страната след десетилетия зависимост от внос. В годините след Втората световна война българският флот разчита предимно на внос на кораби (често втора ръка) от Съветския съюз. 

Въпреки че дизайнът е германски (NVL Group), самите кораби физически се строят в българската корабостроителница Морска техническа група "Делфин" (MTG Dolphin) във Варна, което е значителна стъпка за местната индустрия.

“Храбри” и “Смели”

Двата кораба се изграждат под ръководството на частната германска корабостроителна компания NVL Group (бившата Lürssen Defence) с участието на български производители. 

Килът на “Храбри” беше положен през 2022 г., а приемането му в състава на флота се очаква до края на годината. Близнакът му „Смели“ беше спуснат на вода в края на 2024 г и се очаква да се присъедини официално към състава на Военноморските сили на България през 2026 г.

Двата съда са с дължина 90 метра, водоизместимост около 2300 тона и интегрирана система за управление на бойните действия. Те могат да противодействат на въздушни, надводни, подводни и наземни заплахи и са предвидени за участие в операции на НАТО и ЕС. 

Надзорът по строителството се осъществява от независимата международна класификационна организация DNV GL, което ще позволи на корабите да бъдат класифицирани от Българските Военноморски сили като "фрегати" - термин, който обозначава кораби с по-тежко въоръжение. Присвояването на този клас означава, че “Храбри” и “Смели” ще бъдат най-мощните кораби във Военноморските сили на България след влизането си в строя.

Проектът за придобиване на ММПК (Многофункционални Модулни Патрулни Кораби) е най-мащабната инвестиция във флота от десетилетия. Военното командване отдавна подчертава, че на фона на усложнената обстановка в Черно море нуждата от модерни бойни кораби е по-голяма от всякога.

„България има нужда от такива, за да си осигури така необходимата възпираща способност срещу всяка агресия“, каза командирът на Военноморските сили Кирил Михайлов декември месец миналата година. 

„За съжаление войната е вече съвсем близо до нас и ние усещаме това, което става в Украйна, по крайбрежието ни всеки ден. Чести гости са ни плаващи мини, отломки от ракети и други остатъци от войната, които непрекъснато ни напомнят, че много близо до нас загиват хора, воюват хора. И че това, за което ние се готвим, е истинско“, каза Кирил Михайлов пред bTV на Военния парад на 6 май тази година. 

Мащабният проект за модернизация на ВМС демонстрира значението на сътрудничеството с европейски компании: Проектът включва участие на 191 български фирми, които доставят различни компоненти за корабите, а още три са включени директно в строителството. От германска страна участват 46 компании в снабдяването и 30 в строителството, а 15 фирми от други партньорски държави допълват усилията. 

Проектът се финансира основно от националния бюджет на България, като общата му стойност е близо 1 милиард лева с ДДС. 

Въпреки това България има възможност да се възползва и от допълнителни европейски механизми за сигурност и отбрана. Страната планира да използва средства от новия европейски Механизъм за сигурност SAFE (Security Action for Europe), който предоставя финансова подкрепа под формата на заеми за спешни и мащабни инвестиции в отбранителни способности. 

Планира се европейските средства по SAFE да бъдат използвани за допълнително оборудване и въоръжение (като например ракети) или за други проекти за модернизация на армията. 

_______________________

* Битката при Варна на 10 ноември 1444 г. е решителен сблъсък между кръстоносна армия, водена от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и унгарския военачалник Янош Хуняди, и османските сили на султан Мурад II. Въпреки първоначалните успехи, кръстоносците претърпяват тежко поражение след гибелта на Владислав Варненчик, което слага край на последния голям кръстоносен поход на Балканите. Победата на османците затвърждава господството им в региона за векове напред, а Варненската битка остава символ на сблъсъка между християнска Европа и Османската империя.

** България постига първата си военноморска победа на 8 ноември 1912 г., по време на Балканската война, когато торпедоносецът „Дръзки“ успява да порази турския крайцер „Хамидие“ край Варна. Това събитие бележи първата славна страница в историята на младия български военен флот.