Нека да опростим нещата - да кажем, че демокрацията е състезание между два аргумента, а реферът са избирателите, които решават кой е победителят. В крайна сметка е точно така, макар състезателите в пропорционалните избирателни системи да са повече, повече са и аргументите.

Представете си го така:

Състезател едно е аргументът:             

"Когато държавата поема пълен контрол върху икономиката, свободата на индивида неизбежно изчезва, тъй като властта се концентрира в ръцете на малцина."

Фридрих Хайек ("Пътят към робството", 1944)

Състезател номер две е аргументът:

"Държавата трябва да премахне частната собственост и да поеме контрола върху средствата за производство, за да се постигне класова безпристрастност."

Карл Маркс (Манифест на Комунистическата партия, 1848, перифразирано)

Вашата задача като избиратели е да изберете победител. Харесвате си единия от двата аргумента и ако той събере повече гласове от журито - печели, ако не - губи.

Какво правим обаче, когато спечели трети аргумент, който не е участвал в състезанието?

Бюджетът като волеизявление

Нещата са много прости - проектобюджетът на едно управление е неговото волеизявление за предстоящата година. Той представлява израз на субективен избор, морални принципи и визия за обществото. Ако вие сте гласували за мен, защото твърдя, че само и единствено държавата може да спаси туристическия сектор, то проектобюджетът, който отделя пари за национализация на сектора, така че той да бъде прибран под мишницата на правителството, е пряко отражение на моята и на вашата воля. Идиотско е, но е демократично, легитимно и последователно.

В този случай моята опозиция може да се е явила на избори с твърдението, че само частният сектор и освобождаването на туризма от регулации могат да бъдат неговото спасение, но вие сте отнели правото му да управлява, защото не харесвате идеята му. На него му остава да защитава тази позиция в зала и да се надява, че на следващите избори ще подкрепите тази негова идея.

Така работи демокрацията, точно затова може да бъде идиотска и разумна и точно това е красивото в нея. Нито едно решение не може да бъде взето без мнозинството да бъде убедено в него.

Не и в България, не и по отношение на бюджета. Просто защото решенията на правителството по отношение на бюджета са такива, каквито никога не са били предлагани на избори. Никога спечелилата избори партия не е заявявала ясно и категорично на своите избиратели, че смята, че държавата трябва да преразпределя по-голям от законово заложения таван процент от БВП, никога не е твърдяла, че иска да увеличи данъчно-осигурителната тежест и никога не е твърдяла, че намира за красива политическата идея да остави по-малко разполагаем доход на гражданите и да намали ликвидността на бизнеса.

Не го е твърдяла и втората партия в мнозинството - "Има такъв народ". Не го е твърдяла и третата партия в мнозинството - "Ново начало". Твърдеше го единствено четвъртата - БСП. Нейната тежест в общите решения обаче изглежда с отрицателна стойност, затова предполагаме, че тя няма нищо общо с идеите. Но дори да има, те са подкрепени изведнъж от три партии, които не са споменавали никога подобни политики, дори напротив - в продължение на години са ни разказвали приказката за дясно-консервативното си (ГЕРБ и ИТН) или дясно-либералното си (НН) начало.

Високият процент на преразпределение от БВП е легитимна политика, единствено, ако за нея е гласувано. Иначе е измама. Високият процент на преразпределение от БВП е законна политика, само ако законът за публичните финанси го позволява. В нашия случай той казва, че държавата няма право да преразпределя повече от 40% от БВП, а в проектобюджета са заложени 45%. Това прави тази политика нелегитимна и незаконна.

Това прави тази политика нелегитимен и незаконен етатизъм.

Етатизъм в действие

Етатизмът - като почти всички политически и икономическия трагедии - се е родил във Франция и представлява доктрина, при която държавата играе водеща и доминираща роля в управлението на обществото, икономиката и социалните процеси. В крайната си форма той се характеризира с централизирано планиране, държавна собственост или контрол върху ключови индустрии. В по-културните си версии той, етатизмът изисква активна регулация на частния сектор с цел постигане на обществени цели като социална справедливост, национална сигурност или икономически ръст. Поне на документи.

Накратко - етатизмът е система, в чиято основа стои твърдението на държавата, че може да управлява вашите пари по-добре от вас. Че вие сте егоистични егоцентрици, които мислят само за себе си и че ако всичко бъде оставено във вашите ръце, ще си купите скъпи айфони, но няма никога да помислите за бедните. Затова тя ще ви вземе парите и ще мисли за бедните.

Съвременен пример за етатистка държава е именно добрата стара Франция. Париж живее според дълбоко вкоренената традиция на централизирана държавна власт, която играе водеща роля в икономиката, социалната сфера и общественото управление. Етатизмът (étatisme) тук не е тоталитарен, а по-скоро "социален етатизъм" – комбинация от силна държавна намеса и пазарни елементи, която отразява френската идентичност като република с акцент върху солидарността и националния суверенитет. Етатистка държава я прави:

1. Високите публични разходи, докосващи 57% от БВП. Това финансира обширна система на социални осигуровки, здравеопазване (Sécurité Sociale), пенсии и образование, които не са просто политики, а "идентичност" на френското общество. Всеки опит за реформи (напр. повишаване на пенсионната възраст през 2023 г.) предизвиква протести, тъй като се възприема като атака върху модела на солидарността.

2. Държавен контрол - Франция запазва значителна държавна собственост в стратегически индустрии: например, EDF (електрическа компания) е 84% държавна, SNCF (железници) е национализирана, а държавата има дялове в Renault, Air France и банки като La Banque Postale. Това е наследство от следвоенния период (1940-те – 1960-те), когато държавата води индустриализацията чрез плановото икономическо развитие. Днес това се вижда като гаранция за национална независимост, особено в енергетиката и транспорта.

3. Централизирано управление - Франция е силно централизирана, с Париж като основен център на властта, което е типично за етатисткия модел.

Днешна Франция (2025 г.) е етатистка, защото държавата не е само администратор, а активен творец на обществото – от социална защита до икономическа стратегия.

Всичко това е легитимно.

Разбира се, Франция е и болният човек на Европа, с огромни дългове, постоянни политически кризи, изправена пред срив на пенсионната система, в дългова спирала, невъзможност да плаща лихвите си, та се налага ЕЦБ да помага. Но това са дребни проблеми.

Големият проблем е друг - превръща ли се България във Франция и кой от вас е гласувал за това? Ако сте гласували - честито! Избрали сте аргумент, който дори не беше на масата. Пуснете тото.