Сватбено тържество в Холивуд Хилс приключва трагично – един от младоженците умира. Макар на пръв поглед да изглежда като нещастен случай, агент Кармен Санчес и нейният партньор – експертът по сигурността Джейк Херън, скоро разбират, че това е третият смъртен случай от поредица сходни "инциденти" – и че зад тях се крие нещо далеч по-зловещо.

Следите ги отвеждат към сериен убиец, който издига злото на ново ниво. Наречен "Убиецът на младоженци", той не просто убива – създава зловещо произведение на изкуството от смъртта на жертвите си, съсредоточено върху оцелелите и тяхната болка.

А сега мрачната му обсесия се е насочила към Кармен и Джейк. Решил е, че те са съвършената следваща двойка – да унищожи единия и да се наслаждава на това как другият рухва. Времето изтича, а смъртоносната игра между хищник и плячка вече е започнала.

Джефри Дивър е автор на множество бестселъри, продадени в тираж от над 50 милиона екземпляра, сред които са "Ключаря", "Композитора", "Колекционерът на кости".
Изабела Малдонадо е авторка, чиито книги са преведени на 24 езика. Завършила е Националната академия на ФБР и е бивш полицейски командир. По поредицата ѝ за агент Нина Герера се снима филм с Дженифър Лопес.

Представяме ви откъс от съвместния им роман - "Убийство 2.0", издателство "Ера": 

***

Сряда, 24 юни

Операцията започна точно в 8:00.

Най-големият от трите лаптопа върху бюрото издаде приглушено пиукане. Джейк се взираше в белите букви върху черен екран – мястото, където между човека и машината се осъществява сериозна комуникация, не „Уиндоус“, не „Епъл“, а гол команден промпт, любим на хакерите: C:\.

Incursion Successful

System log reports:

Pinging J2607:f6b0:4004:c06::8b with 230 bytes of data:

Reply from 2607:f6b0:4004:c06::8b: time=18ms

Следваха още съобщения.

Без да откъсва поглед от монитора, Джейк подвикна през рамо:

– Санчес!

След секунда тя стана от съседното бюро и се приближи. Приведе се и се взря в екрана. Лъхна го познат аромат – лавандула.

Преди да постъпи в оперативния отдел на Вътрешна сигурност, Санчес работеше в „Киберпрестъпления“ във ФБР. По изражението ѝ Джейк разбра, че схвана веднага какво се случва.

– Да!

Вчерашната операция, при която изпразниха данните от телефона на Тъпия Тим, както го нарече Санчес, беше успешна. Пробиха защитата на компютъра на Тристан Кейн.

– Къде е той?

Джейк предприе разклонена атака.

– Засега не знам, Санчес. Ботът за физическо местоположение търси адреса. Друг бот обаче влезе в банковите му сметки. Изпразвам ги – намерих три. Всичко отива при „Финансови престъпления“.

До съдебното дело конфискуваните средства се пазеха в специална сметка за улики. В случая с Тристан Кейн сумата беше осемцифрена.

Бяха го правили няколко пъти – оставяха го без нищо, откриваха местоположението му и се опитваха да го арестуват. Той обаче винаги успяваше да избяга, преди органите на реда да разбият вратата.

Тристан Кейн...

Един от най-ловките и най-безскрупулни хакери на света, мъж с десетки прякори, последният му никнейм – DR-one – беше заигравка с новата технология на бойното поле.

DR от „дрон“ – оръжие, далеч по-ефикасно и способно да причини повече болка и смърт от нож или огнестрелно оръжие. Имаше и друг подтекст – първите две букви навяваха представа за зловещи медицински експерименти. Самият Кейн поддържаше подобен имидж – не следваше обичайната хакерска мода (суичър и брезентов панталон). Носеше черен костюм и бяла риза, беше висок, строен и блед. По отношение на последното с Джейк си приличаха. Бледността всъщност е запазена марка – хакерите не събират тен.

Кейн проникваше в системи по поръчка на всеки, готов да плати щедро. Помагаше на терористи да сеят унищожение в името на идеологията си, ако фанатизмът изобщо може да се нарече идеология. Помагаше и на по-изтънчени клиенти да крадат от държавата, от компании и от богаташи.

Кейн никога не се задоволяваше просто да изпълни мисията, винаги нанасяше и допълнителна вреда. Ако трябваше да порази по-ефективно целта с риск да загинат невинни, толкова по-добре. За него жертвите не бяха нищо повече от двуизмерните карикатури, които отстрелва в любимите си видеоигри.

При последния удар на Кейн – поръчка, включваща и пари, и убийство – Джейк и Санчес обединиха сили, за да го спрат. Арестуваха клиентите му, но той избяга.
Този случай съвсем не беше първият сблъсък на Джейк с Тристан Кейн. Преди няколко години Кейн го използва, също както астронавтите използват лунната гравитация да ги катапултира в Космоса. Прилъга го да му „съдейства“ в подготовката на терористична операция, отнела живота на шестима души, за финал му изпрати ехидно анонимно съобщение: „Какво е чувството да убиваш, Джейк? Хареса ли ти колкото на мен?“.

Чувството...

Нямаше думи, които да опишат отчаянието на Джейк. И гнева му.

Мразеше Кейн.

И себе си, задето допусна егото да засенчи разума му. Зарече се да намери Кейн и да въздаде справедливост. Справедливост под каквато и да е форма. Обичайна, по начина на Санчес – арест, съдебно дело, присъда. Или... друг, по-директен начин. Джейк Херън вярваше, че правилата и законите може да се разглеждат и като един вид предложения. Затова, ако преди месец някой го бе попитал дали би работил за федерална агенция, щеше да отговори: „Не само НЕ. НЕ и НЕ, по дяволите!“
Обстоятелствата обаче се променят понякога драстично и сега той и Санчес се намираха в правителствен офис с отворен интериор, досущ като всяка друга канцелария в прагматичния южнокалифорнийския град Лонг Бийч. Доскоро мястото било гараж, от тук и прякора му, който със Санчес изписваха с главно „Г“, за да му придадат смисъла на работно помещение. Личеше си, че са положени усилия пространството да се облагороди – набързо измазани стени, под, настлан с все още неостъргани сиви плочки, осветление на тавана, подсилен със стоманени подпори. Миришеше на ново – предимно на боя и на фугираща смес за плочки и ако човек знаеше за предишното предназначение на постройката, можеше да долови и бегъл мирис на бензин и автомасло.

Халето – без прозорци и с размери петдесет на петдесет стъпки – побираше пет работни места, но само две бяха заети. Покрай стената се разполагаха практични етажерки, някои бяха празни, по други бяха подредени канцеларски материали, устройства за дигитално съхранение, компютри и всевъзможни части и джаджи, всички с етикети.

В ъгъла се виждаше метален сейф с два катинара. Вътре държаха автомати, револвери, муниции, тейзъри, тактическа екипировка и оборудване, светлинни гранати.
Пространството не беше изцяло лишено от декорация. На южната стена имаше три огромни видеоекрана. В момента два от тях бяха в режим скрийнсейвър. Единият показваше на забавен кадър как от семе покълва жълто цвете. Другият бе запълнен с числовата равностойност на Пи до безкрайност. Третият беше дигитална версия на бяла дъска с подробности по случая „Тристан Кейн“ – графики за връзки между заподозрените, биографии на съучастници, свидетелски показания, снимки на предишните жилища на хакера, карти.

И още една декорация на отсрещната стена – надпис в черно – Х2.

„Х на квадрат“ – хакване на хакери. Официално пилотната програма се наричаше „Разследване на хакерски атаки“. Засега в екипа бяха само Санчес и Джейк Херън.

Доктор Джакоби Херън описваше занятието си с цветистата дума „интрузионист“. Държавни агенции и корпорации го наемаха да тества сигурността на компютърните им системи и програми и да открива слаби места. Осигуряваше си допълнителен доход и му беше забавно. По-важна обаче беше работата му в малък колеж в Сан Франциско – преподаваше и изнасяше публични лекции. Предупреждаваше за всевъзможните начини за злоупотреба с лични данни и за посегателства срещу личната неприкосновеност – и от страна на правителството, и от страна на корпорациите. Никога не изпълняваше поръчки на компании, за които знаеше, че използват такива практики. Значителна част от лекциите си посвещаваше на домашното насилие – смяташе го за една от най-опасните и най-разпространените форми на посегателство над личността. Джейк и Санчес успяха до голяма степен да надмогнат усложненията от миналото и да проведат разследването, свързано със случая „Тристан Кейн“. Доказаха, че са добър екип и от Министерството на правосъдието им възложиха нова задача.

Корица Издателство "Ера"