"Параметрите на постигнатите до момента договорености с германската страна представляват търговска тайна."

С този кратък отговор министърът на икономиката Петър Дилов (квота на "Има такъв народ") опитва да отбие съществени въпроси по сделката за завода за барут и 155-милиметрови артилерийски снаряди край Сопот, договорът за която бе подписан официално в края на октомври в Министерския съвет между германския отбранителен концерн "Райнметал" и българската държава.

Германската инвестиция у нас бе широко прокламирана, готвена с месеци, като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът Румен Радев дори се надпреварваха кой има по-голям принос за нея. Оттам нататък обаче, оказва се, обществото няма да бъде информирано по параметрите на сделката, в т.ч. какъв е българският ангажимент към нея, колко ще струва тя на бюджета, какви гаранции за дългосрочно изкупуване на продукцията има, какво следва със служителите след (дай Боже скоро) края на войната на Русия в Украйна, и пр., и пр.

Тези (и други) въпроси е задал на Дилов депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" и зам.-председател на ДСБ Йордан Иванов. Иванов сам оповести отговорите. Или по-скоро липсата на такива. 

"Публичната информация за инвестицията на "Райнметал" в България е тревожно оскъдна. Министърът на икономиката отказва да разкрие основни параметри от сделката и това поражда сериозни въпроси за защитата на националния ни интерес.

Преди две седмици зададох серия от конкретни въпроси към министъра: начин на вземане на решения, размер на инвестицията, кой съдружник каква част ще инвестира, ще има ли апортни вноски и т.н. От министъра получих красноречив отговор, че е заложено дяловото участие в съотношение: 51/49 в полза на Райнметал, а всичко останало - е "търговска тайна" - коментира Иванов във Фейсбук.

Пълнеж

Клуб Z разполага с отговора на министъра. И информацията в него действително е повече от оскъдна - за сметка на "пълнеж" като: "Реализацията на проект от подобен мащаб, който да обединява производството на цял изстрел на една площадка и да затваря производствения цикъл, няма аналог в Европа"; "Проектът ще допринесе за разширяване и модернизация на производствения капацитет на ВМЗ ЕАД, укрепване на веригите на доставки, трансфер на ноу-хау и последно поколение технологии и ще осигури необходимите условия за развитие на нови производствени способности, оперативно съвместими с изискванията на ЕС и НАТО" и др. подобни.

Как ще се взимат решенията?

Според подписаното споразумение 51% от капитала на дружеството ще бъдат собственост на "Райнметал, а 49% - на ВМЗ. А останалото е, както вече стана ясно - е "търговска тайна". Няма отговор на въпроса как ще се взимат решенията в дружеството при посоченото разпределение на дяловете - с обикновено мнозинство, с квалифицирано, и двете?

Кой и колко инвестира?

Няма отговори и по отношение на самата инвестиция - каква ще е тя от германска страна, каква ще е от българска. 

Най-често споменатата сума, която България ще трябва да инвестира, е около 500 милиона евро. Тези средства се очаква да дойдат като заем по линия на механизма за превъоръжаване на Европейския съюз (SAFE), който ще се изплаща 35 години.

"Не е ясно обаче какъв е конкретният финансов принос на германския партньор. Ако се окаже, че само България инвестира в това производство? Ако властта е договорила държавата да инвестира в завода, а "Райнметал" да получи мажоритарния дял, то единственият начин да защитим националния интерес е държавата да получи контрол върху технологиите, патентите и лицензите, които стоят в основата на производството" - коментира още Йордан Иванов.

Гаранции - и за продукцията, и за хората

Имаме ли гаранции за дългосрочно изкупуване на продукцията? - Отново не е известно.

Кой ще понесе тежестта на социалния ангажимент за работещите след края на войната? - Също не е известно.

"Реалистично е да очакваме, че след приключването на войната производственото натоварване в завода може да спадне. Това би довело до извънредни разходи за персонал, които потенциално да не могат да бъдат компенсирани от съответни приходи.

Договорила ли е държавата механизми за споделяне на този риск?

Предвидено ли е германският партньор да поеме своята част от социалния ангажимент към работещите?", пита още депутатът от ДБ.

И призовава министърът на икономиката незабавно да оповести цялата информация по сделката -  етапа на преговорите, договорените параметри и поетите ангажименти.