Европейският парламент одобри първата по рода си Програма за европейска отбранителна промишленост (EDIP).

Нейният бюджет е 1,5 милиарда евро, от които 300 милиона ще бъдат предназначени за Инструмента за подкрепа на Украйна.

Евродепутатите се споразумяха също така да създадат Фонд за ускоряване на трансформацията на веригите за доставки в областта на отбраната, известен още като FAST. Общата му ориентировъчна стойност е най-малко 150 милиона евро чрез допълнителни финансови вноски.

По време на преговорите със страните членки (Съвета) на ЕС евродепутатите успяха да постигнат увеличаване на бюджета на програмата чрез допълнителни вноски от инструмента „Действие за сигурност за Европа“ (SAFE). Освен това, програмата позволява на държавите членки да използват пълния потенциал на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) чрез отклоняване и преразпределяне на неизразходваните средства в подкрепа на проекти по EDIP.

За да бъдат допустими за финансиране, те трябва да включват най-малко 4 страни членки, като Украйна също ще може да участва. Със законодателството ще бъде създаден и Инструмент за подкрепа на Украйна, за да се подпомогне модернизирането на украинската отбранителна промишленост и да се улесни интегрирането ѝ в европейската.

За EDIP гласуваха 457 евродепутати. 148 бяха „против“, а 33-ма се мъздържаха.

Десет от общо 17 български представители бяха „за“. „Против“ гласуваха Станислав Стоянов и Петър Волгин от „Възраждане“ и групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), както и независимата Елена Йончева, която е от ДПС-НН. Във вота не участваха Ева Майдел от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП), Социалистите Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, както и „суверенистката“ Рада Лайкова.

Предстои законодателството да бъде одобрено от страните членки (Съвета) на ЕС, след което да бъде публикувано в Официален вестник на ЕС.

„Страните членки ще изразходват 100 пъти повече за отбрана, отколкото са заложени по това направление в следващия бюджет на ЕС. Нашата задача е да ги убедим да похарчат повече за европейски политики като Програмата за европейска отбранителна промишленост (EDIP).“

Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс по време на дебат, посветен на EDIP, в Европейския парламент в Страсбург.

Програмата е само началото, каза Кубилюс и увери, че сега ЕС прави първи, но и големи стъпки напред. Той припомни, че Съюзът трябва да работи за преодоляване на фрагментирането в отбранителната индустрия.

Евродепутати от крайната десница и радикалната левица се противопоставиха на EDIP.

„Когато някой казва, че инвестирането в отбраната е точно обратното на това, което нашите работници трябва да имат, аз бих искал да ги попитам съвсем искрено: искате ли да ви окупират без съпротива и работниците да се изправят пред живот без бъдеще?

Към тези, които не подкрепят Украйна, или по-точно искат да я предадат: вие за такава Европа ли сте, в която по-големият има право да окупира по-малкия? Аз съм против такава Европа, защото моята страна - Литва, беше жертва точно на такава преобладаваща политика на континента”, каза Кубилюс.

Един от докладчиците  - французинът Франсоа-Ксавие Белами от Европейската народна партия (ЕНП), пък се обърна към крайната левица, която укори ЕС, че харчи пари за оръжие, но не строи социални жилища:

„Когато останем без оръжие, всички тези социални и несоциални жилища ще бъдат поставени под заплаха.“

ЕС е сам срещу един руски режим. Този режим води война на континента, която пряко засяга Съюза, предупреди главният докладчик - френският социалист Рафаел Глюксман. И попита колегите си дали можем да имаме доверие на американския президент Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс да защитят народите ни от Владимир Путин.

„Да делегираме нашата сигурност на чужда столица, която е загрижена толкова малко за интересите ни, е самоубийство. Свободата се основава върху владеенето на собствената ни съдба.

Ако Европа иска да остане свободна, тя трябва да си възвърне контрола върху сигурността. Днес сме толкова зависими от САЩ за помощта на украинската съпротива, както и за нашата собствена сигурност, че живеем в постоянен шантаж от Доналд Тръмп”, обобщи Глюксман.

Той смята, че логиката, която преобладава в работата на ЕС, е проста и се основава на два принципа - суверенитет и сътрудничество.

„Европейци сме и трябва да работим заедно и с украинците”, категоричен бе Глюксман.