Европейската комисия официално предлага Украйна да получи заем в размер на 165 милиарда евро, финансиран чрез блокираните и замразените руски държавни активи в ЕС.

Това става ясно от документи, с които разполага „Политико“. Изданието съобщи новината броени часове, преди планираните изявления на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис.

От спомената сума 140 милиарда евро се намират в белгийската клирингова институция „Юроклиър“. Останалите 25 милиарда са от замразени частни банкови сметки в целия Европейски съюз.

Заемът, който Брюксел нарича „репарационен“, е част от мащабен пакет за общо до 210 милиарда евро, целящ да покрие украинските нужди през следващите години, включително спешна ликвидност за началото на тази година. Основната му характеристика е, че Украйна ще трябва да го връща само ако Русия прекрати агресията и започне да изплаща репарации. Това обаче е сценарий, който на този етап изглежда малко вероятен, отбелязва „Политико“.

Според разпределението 115 милиарда  евро от средствата ще отидат директно за финансиране на отбранителната индустрия на Украйна. 50 милиарда ще бъдат за покриване на бюджетния дефицит на Киев, а останалите 45 милиарда - за рефинансиране на заема от Г-7, отпуснат на страната през 2024 г.

Въпреки че юридическата рамка вече е предложена и техническите преговори започват незабавно, за да се финализира инициативата на предстоящия Европейски съвет в средата на декември, съпротивата от страна на белгийското правителство заплашва да блокира целия план.

„Текстът, който Комисията ще представи днес, не отговаря задоволително на нашите притеснения, - заяви външният министър на страната Максим Прево пред журналисти на срещата с колегите си от НАТО тази сутрин. - Имаме разочароващото усещане, че не бяхме чути.“

Опасенията на Белгия идват от факта, че „Юроклиър“, където се намира основната част от активите, е белгийска институция. Правителството в Брюксел се опасява от ответни мерки от страна на Русия, включително от възможност тя да заведе дела и съдът да отсъди възстановяване на средствата. В този контекст Белгия настоява за конкретни финансови гаранции от останалите страни членки, ако бъде задействан такъв сценарий.

Комисията обмисля и осигуряването на временен заем - т.нар. bridge financing, който да поддържа украинските финанси в първите месеци на новата година, докато планът за руските активи бъде договорен и приложен.

Очаква се темата да бъде една от най-горещите на срещата на върха на ЕС на 18 декември. Тя не само поставя прецедент в използването на чужди държавни активи за репарации, но и ще тества солидарността на страните членки в едно от най-чувствителните измерения на войната - финансите.

Урсула фон дер Лайен не спомена изрично сумата от 165 милиарда евро.

„Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че Украйна ще се нуждае от 135 милиарда евро за следващите две години - 2026 и 2027 г. Тези средства са необходими, за да продължи функционирането на държавата и предоставянето на основни обществени услуги, т.е. за гражданската страна. Но също така, за да се поддържа смелата съпротива на украинците на бойното поле, т.е. за военната страна“, каза тя.

По думите на Фон дер Лайен ЕК предлага да покрие две трети от финансовите нужди на Украйна за следващите две години с 90 милиарда евро. Това прави две трети от назованата от МВФ сума. Остатъкът трябва да бъде покрит от международните партньори.

Комисията представя две решения пред държавите членки за съгласуване, допълни Фон дер Лайен.

Първото е заем, изтеглен от ЕС. Това означава набиране на капитал от капиталовите пазари, като се използва европейският бюджет, и предоставянето на този капитал на Украйна под формата на заем. Това решение трябва да бъде одобрено с единодушие.

Второто решение е репарационен заем. В този случай ЕК ще използва паричните средства от блокираните руски активи в ЕС. Комисията предлага да бъдат обхванати всички финансови институции, които са натрупали такива парични средства. Тези институции ще трябва да прехвърлят средствата в репарационния заем.

„С други думи, вземаме паричните наличности, предоставяме ги на Украйна под формата на заем, а Украйна ще трябва да върне този заем, ако и когато Русия изплати репарации. Това решение може да бъде прието с квалифицирано мнозинство“, обясни Урсула фон дер Лайен.

Колкото до опасенията на Белгия, от ЕК са имали сериозна дискусия за позициятана страната, където се намира „Юроклиър“.

„Предвидили сме много силни защитни механизми, за да защитим страните членки и да сведем рисковете до минимум. Например, да гарантираме, че едно незаконосъобразно арбитражно решение извън ЕС не може да бъде приведено в изпълнение в рамките на Съюза. И нещо много важно - създали сме силен механизъм за солидарност, чрез който в краен случай ЕС може да се намеси, защото искаме да уверим всички наши държави членки, най-вече Белгия, че ще разпределим тежестта по справедлив начин“, увери Фон дер Лайен.

-----

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".