На консултациите с ГЕРБ и ПП-ДБ президентът Румен Радев бе призован от едните и попитан от другите дали ще излиза на политическия терен, след като отиваме на предсрочни избори. Радев отхвърли подканите, оприличавайки ги на дебати за това дали котката е жива или мъртва, напомняйки за мисловния експеримент на физика Шрьодингер преди 90 години.

Рано ли е за Радев да слиза на партийния терен

Удобният момент за Радев да заживее като партийна котка изглежда е точно преди да назначи служебно правителство, което да остави на Илияна Йотова като довършваща мандата му. Така ще избегне неудобството да избере за премиер човек на ГЕРБ и Пеевски, защото почти всички в "Домовата книга" са такива. Може пак да откаже кандидат-премиер, както направи с Горица Кожарева, която настояваше или по-скоро я настояваха Калин Стоянов да е вътрешен министър, но това в крайна сметка няма да доведе до резултат – ще замени хърбел за щърбел. А пък "ранното" слизане на калния партиен терен ще даде достатъчно време на Пеевски и подопечните му институции да подгонят довчерашните президентски съветници "по пътя на Копринката".

Ако обаче Радев слезе на политическия терен за предстоящите избори, които най- вероятно ще са през март, това ще лиши ПП-ДБ от удобната засега позиция да заскобяват въпроса с него ли ще са или не - понеже още е президент, а проектът му го няма и не ясно ще го има ли изобщо и в какъв вид. Радев и на консултациите в понеделник демонстрира близост с ПП-ДБ, като подкрепи исканията им за пълно машинно гласуване и сваляне охраната на Пеевски, която все пак не зависи от него. Щом обаче той стане партиен лидер, ще бъде хем съюзник на ПП-ДБ в битката срещу Пеевски, хем техен конкурент.

Страхът от нова сглобка на ПП-ДБ, този път с Радев, ще прерасне във възмущение сред най-твърдите антируски избиратели на коалицията. Хард вариантът ПП-ДБ да обещава едновременно "никога сглобка с ГЕРБ" и "никога сглобка с Радев" изглежда най-правоверен, но и политически най-слаб и ги обрича на изолация в следващия парламент – до невъзможност да осъществят или да участват решително в лелеяните реформи.

Въпросът за компромиса пред ПП-ДБ

От ПП-ДБ се чуха досега три цели към следващия парламент:

- мнозинство от 160 гласа за смяна на ВСС от парламентарната квота, а защо не и за евентуални нови конституционни поправки;

- мнозинство от 121 гласа за самостоятелно управление;

- първа политическа сила, която е далеч от самостоятелно мнозинство, но на която все пак ще ѝ е по-лесно да се обяснява с кого ще управлява, защото ще води по-малки след себе си и е успяла да бие и Борисов, и Радев.

И трите цели са напълно валидни не с оглед на това коя е по-реалистична или мобилизираща повече поддръжници, а защото поставят пред избирателите въпроса за компромиса: колкото по-голям е изборният резултат, толкова по-малък ще е компромисът за властта.

Подсказката за компромиса към избирателите обаче не е достатъчна, ПП-ДБ трябва да ги направят съотговорни за последствията според изборния резултат и да сключат договор с тях докъде се простират компромисите. Точно това коалицията не успя да направи при сглобката с ГЕРБ – и половината ѝ избиратели я наказаха, отхвърляйки от себе си отговорността, без да признаят, поне част от тях, че сами са приемали, макар и с отвращение, тази сглобка като неизбежна.

ПП-ДБ не бива да допускат същата грешка втори път и трябва да се разберат с избирателите си отсега по въпроса – могат ли да бъдат съюзници с Радев срещу Пеевски и корупцията, за сметка на повече Русия и евроскептицизъм, така както бяха съюзници с ГЕРБ за Европа и ограничаване властта на проруския Радев, за сметка на отложена борба с корупцията, която така и не се случи.

Предизборна яснота – с Радев или без него

Разбира се, политическите формули за сглобка са най-различни, а и първо трябва да се види електоралното тегло на всяка формация по отделно, за да са ясни параметрите на възможна колаборация. Така или иначе обаче предизборният договор с избирателите в най-прост вид е задължителен и той не може да се осланя само на обещанието – ние няма да предадем принципите си, както не го направихме и когато бяхме в сглобка с ГЕРБ. Тази задача е трудна до невъзможност, но не може да бъде заобикаляна, защото късането на ризи ще бъде както предизборно – с отлив на подозрителни избиратели, така и следизборно – с избиратели, желаещи да наказват, и с подаване на партийни оставки.

В крайна сметка въпросът се свежда до това: възможно ли е ПП-ДБ и Радев да сключат предизборно коалиционно споразумение за управление, каквото досега не сме виждали, или ПП-ДБ предизборно да изключат всякакъв вариант за съвместна коалиция с него.

А могат ли ПП-ДБ с ГЕРБ без Борисов?

Ако пък Радев пропусне мартенските избори и се надява на следващи през лятото или на вот заедно с президентския, това ще освободи ПП-ДБ от неудобството да се определят спрямо него и ще им даде шанс да оберат максимална част от протестната вълна сами. Това дори може да ги изведе до първа политическа сила (доста по-малко вероятно със самостоятелно мнозинство), която в следващия парламент обаче ще бъде сама и ще трябва да прави компромиси с малки формации, подобно на ГЕРБ в отиващия си парламент. Или пък да издигнат формулата "с ГЕРБ може, но без Борисов, той да се пенсионира", защото все пак целта им е разграждане на модела "Борисов-Пеевски".

Ако обаче ПП-ДБ не победят и останат втори след ГЕРБ, това вероятно ще доведе до нови избори (ГЕРБ трудно ще повтори нова коалиция с предишните си партньори), което пък вече ще е последният шанс на Радев да се появи на терена като финален спасител. Рискът за него е вълната за промяна вече да е намаляла и той да не спечели толкова, колкото би могъл по-рано. Но може за тогава да е приготвил съвсем радикална платформа, например за Велико народно събрание, което да въведе президентска република, за да се надява на помитащ резултат срещу дългогодишния политически блокаж.

Дойче веле