Русия постепенно навлиза в нов етап на дигитална изолация, в който интернетът престава да бъде свободно пространство и се превръща в инфраструктура, управлявана като стратегически ресурс. През последните месеци властите ускориха процеса на т.нар. „суверенизация“ на Рунет, а ефектите от това започват да се усещат не само от активисти и независими медии, но и от обикновените руски семейства.

Данните на независимия социологически център „Левада“ показват, че руските домакинства вече усещат нарастващ натиск върху ежедневието си - от икономически трудности до усещане за информационна несигурност. В последното изследване за жизнените стратегии на руските семейства (от назависимия център за изследване на общественото мнение "Левада", обявен за "чуждестранен агент") мнозина посочват, че ограниченията в интернет започват да влияят на работата, образованието и достъпа до услуги.

Руските власти предприеха серия от действия, които очертават новата архитектура на контрол. Регулаторът „Роскомнадзор“ - федералната служба за надзор върху комуникациите, информационните технологии и масовите комуникации - започна поетапно да ограничава достъпа до популярния месинджър Telegram. Разследване на „Медуза“ показва, че ведомството изпитва технически затруднения: оборудването за филтриране на трафика е претоварено, а блокировките често са непоследователни. Това се потвърждава и от публикация на „Комерсант“, цитирана от „Медуза“, според която властите планират да увеличат капацитета на системите за филтриране на трафика два и половина пъти до 2030 г., защото настоящите мощности „не се справят“ с обема на блокировките.

Паралелно с това се води активна кампания срещу VPN услугите. „Медуза“ публикува подробен анализ, в който се описва как руските власти блокират VPN протоколи, ограничават достъпа до приложения и принуждават мобилните оператори да филтрират трафика на ниво мрежа. Въпреки това руснаците масово търсят алтернативи. Според друго разследване на „Медуза“, потребителите изтеглят всякакви месинджъри - от корейския KakaoTalk до малки нишови приложения - само и само да избегнат преминаването към държавно подкрепяната платформа MAX. Telegram, въпреки затрудненията, остава ключов канал за комуникация, а „Медуза“ дори публикува практическа карта „Какво да правите, ако Telegram не работи“, която се разпространява масово.

Ограниченията предизвикаха и първите организирани протести. Анонимното младежко движение „Ален лебед“ призовава последователите си - включително непълнолетни - да излязат на демонстрации срещу блокировките на 29 март. Реакцията на властите е незабавна. „Новая газета“ съобщава за обиски и посещения на силовите структури при активисти на движението. Във Владимир местните власти разрешават митинг срещу блокировките, но само за един ранен час сутринта, а на десетте алтернативни места, предложени от организаторите, общината планира почистване (линк).

Руснаци се събират на протест в Перм против ограничаването на приложението "Телеграм" на 15 март 2026 г. Снимка АП/БТА

В някои региони блокировките вече застрашават живота. В Белгородска област прекъсванията на мобилния интернет доведоха до това, че жителите не получават навременни предупреждения за дронови атаки. Губернаторът Вячеслав Гладков публично критикува ситуацията и дори прочете в ефир жалба с призив „да се съди Роскомнадзор“. „Новая газета“ публикува и тревожен анализ със заглавие „В лято без интернет“, в който се описва как Русия може да навлезе в сезон на масови прекъсвания, тестове за изключване на мобилни мрежи и още по-строги блокировки. В друг материал изданието цитира „Форбс“, според който „Роскомнадзор“ се справя все по-зле с блокировките заради претоварване на оборудването (линк).

На този фон обществените нагласи в Русия остават сложни и противоречиви. Според последните данни на „Левада“ от февруари 2026 г. рейтингът на президента Владимир Путин остава стабилен: около 80 процента одобрение и около 18 процента неодобрение. Това устойчиво доверие се обяснява с няколко фактора, които социолозите проследяват в серия от изследвания. Първо, значителна част от обществото продължава да възприема държавата като основен гарант за стабилност в условията на война и международна изолация. Второ, пропагандната среда, в която телевизията остава доминиращ източник на информация, поддържа високи нива на лоялност към властта. Трето, много руснаци свързват личното си благосъстояние и сигурност с фигурата на президента, а не с институциите.

Отношението към интернет ограниченията е по-разделено. Според данните на „Левада“ от началото на 2026 г. около половината от руснаците подкрепят блокирането на чуждестранни платформи, като мотивите им варират от „национална сигурност“ до недоверие към западните компании. Около 40 процента обаче са против, посочвайки неудобства в работата, образованието и ежедневната комуникация. Тези настроения се вписват в по-широката картина на обществените парадокси, описани в изследването „Парадокси на масовата удовлетвореност“, където се вижда, че руснаците често съчетават високо доверие към властта с критика към конкретни политики, които засягат ежедневието им.

В друго изследване „Левада“ анализира отношението към участниците във войната, като показва, че обществото изпитва смесица от съчувствие, дистанция и умора. Тази двусмисленост се пренася и върху темата за интернет ограниченията: мнозина приемат официалния разказ за „защита от външни заплахи“, но същевременно усещат, че блокировките започват да пречат на нормалния живот.

Така Русия се оказва в парадоксална ситуация. Държавата успява да изгради все по-плътен „цифров обръч“ около обществото, а рейтингът на президента и доверието към силовите институции остават високи. В същото време самите ограничения в интернет и медиите постепенно започват да засягат ежедневието на милиони хора - от бизнеса и образованието до личната комуникация. Дали това ще остане „приемлива цена“ за мнозинството или с времето ще се превърне в източник на нарастващо недоволство, ще зависи от това доколко руснаците ще продължат да приемат официалния разказ за „обсадена крепост“ в един все по-фрагментиран информационен свят.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".