• „Разрушителите“ – правителствата на България, Италия, Словакия, Унгария и Хърватия – последователно и целенасочено отслабват върховенството на правото, като Унгария се откроява като най-агресивния случай;
  • Огромна част от препоръките на ЕС остават неизпълнени от държавите членки;
  • Механизмите за взаимен контрол и възпиране в ЕС отбелязват значителна регресия.
  • Криза на върховенството на правото е водеща тенденция в страните от Европейския съюз през 2025 г., а развитието в положителна посока е почти незначително.

Това показва годишният „Доклад за върховенството на правото 2026 г.“ на Съюза за граждански свободи за Европа – Liberties, публикуван днес. Трудът изследва подробно най-сериозните нарушения в областите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите и механизмите за взаимен контрол и възпиране във всички страни членки на ЕС за изминалата година. Българският хелзинкски комитет разпространява доклада като член на Liberties и съавтор на частта в доклада, посветена на България. 

В пет държави се отчита сериозна и целенасочена ерозия на върховенството на правото — България, Италия, Словакия, Унгария и Хърватия, и дори традиционно стабилни демокрации като Белгия, Германия, Дания, Франция и Швеция също отбелязват регрес.

Механизмите на ЕС за противодействие на негативните тенденции до голяма степен са неефективни, тъй като повечето държави членки не успяват да превърнат препоръките на Европейската комисия в реални действия. Изследването на Liberties показва, че през 2025 г. 93% от всички препоръки на Комисията са повторение от предходни години, често без никакви промени във формулировката, докато броят на новите препоръки е намален наполовина спрямо 2024 г. От общо 100 препоръки, разгледани от Liberties, при 61 няма никакъв напредък, а при други 13 се наблюдава влошаване.

Основни изводи по теми:

Механизми за взаимен контрол и възпиране: Този стълб отчита най-значителна регресия през 2025 г., както и най-нисък общ напредък. Особено показателна е липсата на препоръки по отношение на правото на мирен протест въпреки съществуващите проблеми в почти всяка държава членка, включително регресивно законодателство и тежки санкции за участие в забранени протести (примери: Прайд в Унгария, Новият закон за сигурността в Италия).

Правосъдие: В тази област се наблюдава обща липса на напредък. Очертава се тенденция на все по-критичен или дори враждебен политически дискурс спрямо съдебната власт и институциите за защита на правата на човека, което крие риск от подкопаване на общественото доверие и отслабване на нормативните основи на върховенството на правото в ЕС.

Борба с корупцията: Стагнацията е широко разпространена, а структурните слабости се запазват в държавите членки. Повечето неизпълнени препоръки датират още от 2022 г., което показва, че дългогодишни проблеми — включително в ключови области като регулирането на лобирането и прилагането на правилата срещу корупция по високите етажи на властта — остават нерешени.

Медийна среда и свобода на медиите: Само ограничен брой държави членки са постигнали измерим напредък, докато повечето отбелязват застой или регрес. България, Италия, Словакия, Хърватия и Нидерландия съобщават за нарастващи нива на тормоз и физически нападения срещу журналисти. В Словакия политици и свързани с тях лица са създали над 500 омразни или клеветнически политически реклами в социалните мрежи, често насочени към конкретни журналисти.

Основни изводи по категории държави:

„Разрушителите“ са правителства, които последователно и целенасочено отслабват върховенството на правото в повечето области. През 2025 г. към тази група спадат България, Италия, Словакия, Унгария и Хърватия. Словакия и България отбелязват влошаване във всички категории. Унгария в много отношения остава уникален особен случай, като продължава да въвежда все по-регресивни закони и политики без признаци за промяна.

„Влошаващи се“ са държави, в които демократичните стандарти се влошават в отделни области, без това да е част от ясна и последователна политическа стратегия. В тази група попадат Белгия, Германия, Дания, Малта* (*класифицирана като „в застой“ до миналата година), Франция и Швеция.

„В застой“ са държавите, в които състоянието на върховенството на правото не се подобрява, но и не се влошава съществено. Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Нидерландия и Румъния до голяма степен попадат в тази категория. През тази година Чехия беше добавена към групата, като излезе от предишния си статус на „активно работеща“. В Полша правителството се опитва да възстанови ключови елементи на върховенството на правото, но ограниченият напредък досега показва колко трудно и крехко е възстановяването на ерозирала институционална независимост.

„Активно работещи“ са правителства, които се стремят към повишаване на стандартите за върховенство на правото. Като цяло по-малко държави показват положителна промяна спрямо предходни години. Латвия остава единствената държава, която попада в тази категория, след като Чехия не успя да затвърди миналогодишния си възход.

„Обезпокоително е, че през 2025 г. самите институции на ЕС възпроизведоха много от проблемите, наблюдавани в държавите членки: те нормализираха използването на извънредни и ускорени законодателни процедури, отстъпиха от ключови защити на основните права и поведоха координирана кампания срещу организациите, изпълняващи надзорна функция. Когато институциите не прилагат и не защитават последователно основните права, това подкопава доверието в ЕС и в неговите доклади за върховенството на правото.“ – коментира Кърсти Макорт, старша съветничка по застъпничеството на Liberties. 

За доклада и организацията:

Годишният доклад за върховенството на правото на Liberties представлява най-задълбоченият независим анализ на състоянието на гражданските свободи и върховенството на правото в Европейския съюз. Той се съставя за седма поредна година в сътрудничество между 40 правозащитни организации от 22 държави в ЕС. Изводите от него допринасят пряко към цикъла за наблюдение на върховенството на правото на Европейската комисия, тъй като на негова база партньорските организации предоставят местна експертиза по време на ежегодните посещения на Комисията. 

„Когато Докладът за върховенството на правото на Европейската комисия беше въведен през 2020 г., той бе замислен като превантивен инструмент, който да стимулира конкретни действия, преди проблемите да се задълбочат. Седем години по-късно нашите констатации подчертават не само отстъпление, но и продължаващи целенасочени усилия за подкопаване на върховенството на правото. Повтарянето на препоръки без реални последващи действия няма да обърне тази тенденция.“ – заяви Илина Нешик, изпълнителна директорка на Съюза за граждански свободи за Европа.

Съюзът за граждански свободи за Европа – Liberties е организация със седалище в Берлин, обединяваща 24 членуващи организации от ЕС, включително БХК. През април предстои публикуването на общоевропейския доклад за свободата на медиите.