Министър Янкулов предлага на прокурорската колегия на ВСС да освободи от длъжност Борислав Сарафов за дисциплинарни нарушения. Това се казва в съобщение на МП.

Както е известно, Янкулов вече прави опити - веднъж през Пленума, а впоследствие и през Прокурорската колегия на ВСС (органа, който всъщност е назначил Сарафов), да внесе точка - избиране на нов и.ф. главен прокурор.

Това обаче не стана - с мотив на кадровиците, че Сарафов не е в нарушение на закона, който му дава максимум от 6 месеца на поста (и който обаче е приет преди неговото назначение).

Така Янкулов отново назовава Сарафов "фактически изпълняващ функциите на главен прокурор на Република България".

В предложението си до прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) той иска да се наложи съответното на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание, а именно дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Според министъра, дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов за "извършените действия и бездействия в качеството му на фактически и.ф. главен прокурор не може да бъде изключена с довод за незаконния характер на заемане на длъжността".

„През изминалите месеци в публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд, урониха престижа на съдебната власт и подкопаха общественото доверие в нея“, пише в предложението на министъра, в което се излагат пет групи релевантни обстоятелства.

Една от тях се базира основно на оповестената от самата прокуратура официална комуникация на българската с Европейската прокуратура по случая с временно отстранения от длъжност европейски прокурор от България Теодора Георгиева.

От публикацията на прокуратурата и медийна информация става ясно, че Борислав Сарафов е твърдял на среща с европейски прокурори, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от Георгиева подкупи, а разследването, по време на което са събрани въпросните доказателства, е започнато едва след тази среща. Впоследствие, макар и неизвестният наблюдаващ това разследване прокурор да е отправил писмено твърдение, изпратено на вниманието на европейския прокурор Лаура Кьовеши, че спрямо Георгиева са събрани достатъчно доказателства за корупция, българският прокурор не е предприел никакви действия за наказателно преследване, каквито е бил задължен да предприеме при такава констатация.

Макар и да е бил наясно с този факт, Борислав Сарафов не е осъществил надзор за законност върху наблюдаващия разследването прокурор, пишат от МП.

"Две от останалите групи основания се отнасят до грубо смесване от страна на Борислав Сарафов на публичната му функция с личен интерес и недопустимо използване на институционалния авторитет на прокуратурата за цели, несъвместими с правомощията на длъжността, която фактически заема. Става дума за публично известните случаи, в които Борислав Сарафов иска отвод на съдия от Софийски градски съд, който следва да се произнесе по жалба срещу отказ на „ad hoc прокурора“ Даниела Талева да образува досъдебно производство по материали, добили известност като „ЕвротоЛийкс“, както и за искане до председателя, зам.-председателя на Върховния касационен съд и ПК на ВСС от случайното разпределение при определяне на следващия „ad hoc прокурор“ да бъдат изключени повече от петстотин съдии - всички членове на Съюза на съдиите в България."

Исканията на Сарафов, макар да касаят лично него като засегнат или потенциално засегнат от проверка или разследване от специалния прокурор, са подадени в институционалното му качество, което претендира да притежава, с което по недопустим начин ангажират цялата институция Прокуратура на Република България.

"Четвъртата група обстоятелства се отнасят до едно от редките публични изявления на и. ф. главния прокурор – това за случая „Петрохан“, в което г-н Сарафов прави непремерено публично изказване в самото начало на разследването, когато следствените версии би трябвало да са в съвсем начален етап на изясняване. От изявлението, което дава конкретни оценки на отделни факти, свързани с разследването, е налице реален риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, което следва да се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на закона“, се казва в мотивите на МП.